О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 118
Гр.София, 17.11.2008 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на трети ноември през две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 489 по описа за 2008г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “Л” О. , гр. Д. срещу решение № 129/14.03.2008г,. постановено по гр.д. № 1039/07г. от Добричкия окръжен съд, с което е обезсилено решение № 105/27.06.2007г. по гр.д. № 286/2005г. на Балчишкия районен съд и е прекратено производството по делото. С това решение са били отхвърлени предявените от “Л”О. срещу “Л”А. искове за признаване на нищожност на нотариалните действия по нотариален акт № 2* т.3, д. № 1981/97г. и нотариален акт № 3, том 1, рег. № 37, д. № 11/2000г.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушаване на материалния закон и на процесуалните правила, а допускането на касационното обжалване основава на разпоредбата на чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ВКС.
Ответникът “Л”А. не взема становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл.283 от ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 от ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният Добрички окръжен съд е приел, че не е налице интерес за ищеца “Л”О. за водене на иск за признаване на нищожността на нотариалните действия по издаване на констативни нотариални актове за собственост в полза на ответното дружество. Липсата на правен интерес е аргументирана въз основа на твърденията на ищеца, че имотите, по отношение на които са удостоверени правата на ответника в нотариалните актове, са обект на изключителна държавна собственост. За единия от имотите ищецът не е твърдял, че притежава самостоятелни права, а за втория – правата му са отречени с влязло в сила съдебно решение. Позоваването на причинени вреди от сключените сделки, по които ответникът се е легитимирал с нищожните констативни нотариални актове, е счетено за неоснователно. С решенията по водените дела за нищожност на две последователни сделки /с първата ответникът продава имота на ищеца, а с втората – същият имот се продава от ищеца на ответника/ исковете са отхвърлени. Решаващият състав е изложил съображения, че обезщетяването на евентуалните вреди следва да се реализира по пътя на договорната отговорност и не е в зависимост от валидността на нотариалното удостоверяване на правото на собственост с констативните нотариални актове.
Допустимостта на касационното обжалване е визирана от законодателя в нормата на чл.280, ал.1 от ГПК и предпоставя произнасяне от въззивния съд по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт, и същият следва да е обусловил решаващата воля на въззивния съд.
В изложението по чл.284, ал.2, т.1 от ГПК на основанията за допускане на касационното обжалване възпроизвежда основанията за разглеждане на касационната жалба по чл.281 от ГПК. Допустимостта на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК свързва с твърдение, че съществува противоречива практика на съдилищата, вкл. на ВКС по решаването на въпроса, касаещ заграбване на държавна собственост чрез незаконно приватизиране на част от резерват. Значението на въпроса за точното прилагане на закона и за развитието на правото свързва с многобройните нарушения на разпоредбите на приватизационни закони във всеки отрасъл на икономиката, сключването на неизгодни приватизационни сделки, причиняващи щети на държавата, които били предмет на обсъждане от ВКС и ВАС. Решения на съдилищата не са цитирани или приложени.
Настоящият състав на Първо отделение на Търговската колегия намира, че поставените въпроса, макар и общо формулирани, не само нямат характер на правни въпроси по прилагането на конкретна материалноправна или процесуална норма, но и не са съществени за решаването на делото от въззивния съд.
Предмет на обжалване е решение на окръжен съд, с което е обезсилено първоинстанционното решение и е прекратено производството по делото поради липсата на правен интерес за ищеца от предявяване на установителен иск за нищожност на нотариалното удостоверяване на правото на собственост на ответното дружество. Единствено въпросът относно правния интерес на ищеца от предявяването на исковете би могъл да се разглежда по реда на касационното обжалване и респ. същественият материалноправен или процесуален въпрос, преценяван в производството по допускане на касационното обжалване по чл.288 от ГПК, следва да е свързан с процесуалната предпоставка за съществуването на правото на иск – правен интерес от предявяване на установителния иск съгласно чл.97, ал.1 от ГПК /отм./. Касаторът не е поставил въпрос, който да е съществен по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК. Твърденията му за значението на посочените въпроси изразяват определена гражданска позиция, но не обуславят наличието на основанията по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК. Оплакванията за нарушения на материалния и на процесуалния закон касаят правилността на акта на въззивния съд и решаването на спора по същество, поради което не подлежат на обсъждане в производството по чл.288 от ГПК.
По тези съображения съставът на Първо отделение на Търговската колегия не допуска касационно обжалване на въззивното решение на Добричкия окръжен съд.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
Р Е Ш И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 129/14.03.2008г,. постановено по гр.д. № 1039/07г. от Добричкия окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.