4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1180
София, 01.12.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети ноември , две хиляди и десета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №992/2010 г.
Производството е по допускане на касационно обжалване , по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Н. В. Ч. от [населено място] срещу решение от 15.02.2010г по гр.дело № 10471/2009г. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решение от 20.07.2009г по гр.д.13103/2008г на Софийски районен съд,постановено по трудов спор . В приложеното към жалбата изложение като основание за допускане на касационно обжалване се сочи обстоятелство по чл. 280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК ,по въпроса дали трудовото правоотношение може да бъде изменяно без съгласието на служителя по отношение на основни елементи като работното време и място на работа ,в конкретния случай- при установоен ненормиран работен ден и работа на смени , не следва ли да е налице съгласието на служителя ,за да се изисква от него явяване според нормално установеното работно време в КТ .Тезата на касатора е ,че даденото от въззивния съд тълкуване утвърждава незаконно едностранно изменение на работното време и е в противоречие с решение № 1527 от 15.10.2002г ІІІ г.о на ВКС и реш. № 754 от 11.04.2000г по гр.д № 1816/1999г ІІІ г.о ,според която практика се следва императивния принцип на едностранна неизменяемост на трудовото правоотношение .Основанието по чл. 280 ал.1 т.3 от КТ се поддържа ,за да се изведе от принципите на КТ недопустимост за работодателя да се позовава на автоматично влизане в сила на изискванията при нормално разпределение на работното време , за длъжности , които по характеристика са на ненормирано работно време и работа на смени , когато конкретния служител не е включен в месечния график . Като процесуален въпрос се поставя прилагането на чл. 235 ал.2 ГПК ,с оглед неправилно възприемане констатации и изводи на вещото лице и не е ясно въз основа на какви доказателства се приема за факт , че ищецът не се е явил на работа четири поредни дни . Ответникът [фирма] оспорва изтъкнатото основание за допускане до касационно разглеждане в писмен отговор .
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
В изложението по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК е поставен въпрос за недопустимото едностранно изменение на трудовия договор (чл. 118 от КТ) , който въпрос няма отношение към решаващите изводи на въззивния съд ,нито е от решаващо значение за делото. Касаторът е уволнен дисциплинарно поради неявяване на работа в четири последователни дни и въпросът се обвързва със защитната теза , че макар да не е бил включен в месечния график на дежурствата (работа на смени) ,ищецът не следва се явява на работното си място, за да работи при пълен работен ден с нормална продължителност ,т.е че работодателят е следвало да предоговаря елементи на трудовия договор в частта за работното време и щом липсва съгласие за изменението, означава че работодателят едностранно изменя условията на труд. Подобно тълкуване на задълженията за служителя по трудов договор не намира опора в мотивите на приложените решение № 1527 от 15.10.2002г ІІІ г.о на ВКС и реш. № 754 от 11.04.2000г по гр.д № 1816/1999г ІІІ г.о Приложените съдебни актове от практиката на ВКС са неотносими.
Разрешението на Софийски градски съд е , че щом конкретния служител не е бил включен в периодичния (месечен) график за работа на смени , ако и в длъжностна му характеристика да е предвидена възможност за определяне на работното време по този начин , а в трудовия му договор , раздел „работно време” има препращане към вътрешните правила , тези правила са приложими .Обжалваното разрешение не поставя проблематика по смисъла на чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК,тъй като правилата в случая са ясни .Според В. правилник работното време в Б. е с нормална продължителност 8 часа дневно (чл. 68 т.1), като за някои категории служители(чл. 68 т.2) е установен ненормиран работен ден,при работа на смени. Ищецът е от тази категория по длъжностна характеристика, но от това не следва ,че е взет на работа за да работи единствено на смени. Съгласно чл.69т.1от Вътрешния правилник , ненормиран работен ден , при работа на смени , има само за лицата по конкретния график който се свежда до знанието им , като за „всички останали служители работния ден започва в 9.00 часа и завършва в 18.00 ч”(изрично чл. 69т.2 Вътрешния правилник).Подобна уредба не обосновава тезата за празноти и необходимост от тълкуване по материалноправен въпрос , свързан условията на труд или изменението им . Процесуален въпрос по смисъла на чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК не е поставен извън оплакването за неправилно интерпретиране на доказателствата и основанията на чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК не са налице
Предвид гореизложеното , Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение от 15.02.2010г по гр.дело № 10471/2009г. на Софийски градски съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .