Определение №1181 от 1.12.2010 по гр. дело №959/959 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

3

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1181

София, 01.12.2010г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети ноември , две хиляди и десета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ

изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №959/2010 г.
Производството е по допускане на касационно обжалване по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Ф. И. П. от[населено място] , общ. Л. срещу решение №9 от 18.02.2009г по гр.дело № 414/2009г. на Р. окръжен съд , с което е потвърдено решение №235 от 29.10.2008г на Р. районен съд . Отхвърлен е иск за обезщетение на имуществени и неимуществени вреди до момента на действителното допускане до работа, която ищцата е следвало да заеме след отмяна на незаконно уволнение по съдебен ред и възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност в Ц.[населено място], предявен срещу [община].Вреди се претендират от Общината като се твърди ,че нейни длъжностни лица , чрез незаконни действия и бездействия, са причинили вредите при недопускане до работа за исковия преиод . В приложеното към жалбата изложение , изгответо от служебно назначения защитник адв. Р. В. от АК Р. , като основание за допускане на касационно обжалване се сочи чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК, противоречие с практиката на ВС на РБ и Върховния касационен съд по въпроса за пасивната легитимация в материален и процесуален смисъл. Противно на постановеното в решение №427 от 02 03.1977г по гр.д. № 2757/76г на І го на ВС е приетото от Р. окръжен съд ,че общината не може да бъде ответник по иск за вреди , в качеството й на възложител. В решение № 5 от 29.01.2004г по гр. № 421/2003г , ТК на ВКС въпросът за процесуалната правоспособност на органите на едно министерство (в случая Общински поземрени комисии) е обусловен от притежанитето на отделна банкова сметка, въззивният съд е приел обратното.
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
В изложението по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК се поставя въпрос предвид тезата на касатора , че искът за обезщетение поради недопускане до работа може да се насочи не срещу правосубектния работодател ,в случая със статут по чл. 10 ал.4 от Закона за народната просвета , а по избор на ищеца и / или срещу администрацията, която е назначила длъжностните лица при този работодател или е следвало да ги контролира ,като възложител. По този въпрос е налице постоянна съдебна практика , основана на действащатата към момента на спорното правоотношение норма на чл.225 ал.3 от КТ и ясното правило на параграф 1 от ДР на КТ кои са легитимираните страни в трудовия спор. Уредбата на специалния закон изключва общия ,с което се е съобразил въззивния съд в обжалваното решение и същото е съобразено с постоянната практика по този принципен въпрос . Цитираното правило неоснователно се оспорва от ищцата и служебния й защитник с позоваването на практика по прилагането на общия институт на чл. 49 от ЗЗД(реш№427 от 02 03.1977г по гр.д. № 2757/76г на І го на ВС) ,която практика не е свързана със специалния режим на обезщетения от пертендирания вид . Също така неотносимо е позоваването на решение №5 от 29.01.2004г , гр.д№421/2003г.ТК,ВКС,постановено по правосубектността на Общинските поземлени комисии като органи по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, по граждански и търговски спорове. Решаващо за пасивната легитимация на ответника по иска с правно основание чл. 225 ал.3 от КТ е качеството работодател, а не наличието или липсата на банкова сметка, както счита защитата на касаторката . Даденото от Р. окръжен съд разрешение е в съответствие[населено място] на труда като специален закон по отношение на уредените в него случаи на обезщетения и с практиката , последователна по изведения в изложението въпрос. Основание за допускане на касационната жалба до разглеждане по същество не е налице .
Предвид гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.

О П Р Е Д Е Л И :

Не допуска касационно обжалване на решение №9 от 18.02.2009г по гр.дело № 414/2009г. на Р. окръжен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .

Scroll to Top