О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 1181
София, 03.11.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на тридесет и първи октомври……………
две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ВАНЯ АТАНАСОВА
при секретаря………………………………..….…………………………………………….. в присъствието на прокурора ………..………………………………………….. изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА……………………….
гр.дело N 639/2011 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
А. Й. П. от [населено място], област В., чрез пълномощника си адв. Р. Х. от АК-В., е подала касационна жалба срещу решение № 1604 от 21.12.2010 година по гр.д. N 1661/2010 година на Варненския окръжен съд. С въззивното решение е потвърдено решение № 2078 от 10.06.2010 г. по гр.д. № 3052/2009 г. на Варненския районен съд, като са отхвърлени искове на касаторката срещу М. В. П. от [населено място], действаща чрез своя баща и законен представител В. Д. П., А. В. Г. от [населено място], Е. В. Г. от [населено място] и С. Р. Гърков от [населено място] за унищожаване на договор за дарение на идеална част от недвижим имот, предмет на нот. акт № 194, том I, рег. № 3158, н.д. № 170/2007 г. на нотариус О. С., както и за унищожаване на декларация за отказ от запазено право на ползване на основание чл.27 във вр. с чл.29, ал.1 ЗЗД.
Ответниците А. В. Г. от [населено място] и Е. В. Г. от [населено място], чрез пълномощника си адв. К. Р. от АК-В., оспорват наличието на основание за допускане на обжалването. Претендират адвокатско възнаграждение за всички съдебни инстанции.
Ответникът С. Р. Гърков от [населено място] намира жалбата за основателна.
Останалите ответници не са заявили становища.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е с обжалваем интерес над 5000 лева. По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, на който текст се позовава касаторката, поради следното:
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не е формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос. В него е посочено, че “касацаинната жалба е допустима, тъй като със същата се обжалва решение, което е постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и в нарушение на материалния закон”. След това са приповторени дословно доводите за неправилност на решението, развити в касационната жалба. За да се достигне до обсъждане на основанията за неправилност на решението /чл.281, т.3 ГПК/, най-напред трябва да се преодолеят изискванията за допускане на обжалването. Както вече се посочи, касаторката не е изпълнила задължението си да формулира конкретен правен въпрос, който е от значение за изхода на делото – т.1 от ТР №1/2009г. от 19.02.2010г. ВКС.
В изложението няма и доводи по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, а само цифрово посочване на текста. Той се прилага тогава, когато се поддържа и обосновава липса на съдебна практика по някой въпрос или необходимост от преодоляването й, тъй като е неправилна и следва да бъде доразвита в поддържана от касатора насока. Практиката по приложението на посочените текстове от ЗЗД е обилна, трайна и последователна.
Искането на ответниците по касация А. В. Г. от [населено място] и Е. В. Г. от [населено място] за присъждане на разноски е основателно само за направените такива в касационното производство на стойност 2000 лева за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1604 от 21.12.2010 година по гр.д. N 1661/2010 година на Варненския окръжен съд.
ОСЪЖДА А. Й. П. от [населено място], област В., ДА ЗАПЛАТИ на А. В. Г. от [населено място] и Е. В. Г. от [населено място] сумата 2000 лева /две хиляди лева/, съставляваща разноски за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.