О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№1183
Гр. София, 10.12.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на шестнадесети ноември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ:КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията /председател/ СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело № 828/2010 г
Производството е по чл. 288 ГПК.
Касационна жалба вх. № 1693 от 24.03.2010 г. срещу въззивното решение № 79 от 17.02.2010 г. по в.гр.д.№ 516/2009 г. на Д. окръжен съд, в частта с която са отхвърлени предявените от тях срещу [община] искове са подали Д. П. Д., К. В. У., Д. В. К., К. Й. К., С. Й. П., М. Д. Г., М. В. М., В. В. В., В. Х. Ш., Х. Р. Ш., П. В. П., Ж. В. М., С. Х. П., Е. П. Ж., В. П. С., Ж. В. С., Б. П. С., Х. Д. П., А. С. Б., И. С. М., М. С., Р., Л. С. Н., Н. С. Н..
Поддържат се оплаквания за нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила с искане за отмяна на решението в обжалваната част и уважаване на предявените искове.
Като основания за допускане на касационно обжалване ищците-касатори сочат: а/ противоречие с практиката на ВКС по въпросите на отношенията между недобросъвестни владелци и собственици във връзка с изградени върху чужда земя без одобрен архитектурен проект и строително разрешение постройки /без да са посочени и представени решения на ВКС/; б/ атакуването на имота с А. № 980 от 29.06.1957 г. е неправилно и не поражда правни последици.
Касационна жалба вх. № 1624 от 19.03.2010 г. срещу въззивното решение в частта, с която са уважени предявените срещу нея искове е подадена от [община] с оплаквания за недопустимост на решението, нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост с искане за обезсилване, респ. отмяна на решението.
Като основания за допускане на касационно обжалване се сочат: а/ противоречие с практиката на ВКС-произнасяне по преюдициално правоотношение – има ли доказателствена сила акт за общинска собственост, без пред съда да е предявен инцидентен установителен иск с позоваване на Решение № 4 на Конституционния съд от 16.06.2009 г. по к.д.№ 4/2009 г.; б/ доколко в рамките на служебното начало и в/ рамките на косвения контрол в гражданското съдопроизводство съдът може да се самосезира и да прави тълкуване на доказателствената сила на индивидуални административни актове, издадени на основание ЗОС и ЗМСМА с позоваване на решение № 266 от 11.01.2005 г. по адм.д.№ 7437/2004 г. ІІІ отделение.
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване на въззивното решение, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. взе предвид следното:
По делото е било безспорно, че касаторът Х. Д. п. и наследодателите на останалите касатори, които са били съдружници в [фирма] с фирма „В. И. В. и с.”, са придобили чрез покупко-продажба, предмет на нотариален акт № 31, т.ІІІ, рег. № 1773, дело № 473/1945 г. три дюкяна с всичките пристройки и приспособления в двора от около 540 кв.м. в[населено място], ул.”К.С.” № 3.
Не е било спорно по-нататък, че[населено място] за държавна собственост от 29.06.1957 г. посоченият имот е бил одържавен на основание чл.3 от Указа за отменяване на Търговския закон и на Закона за дружествата с ограничена отговорност и чл. 4 и 5 от Правилника за ликвидиране на търговските дружества с ограничена отговорност.
Въззивният съд е приел, че след като имотът е отнет и одържавен от „В. И. В. и с.”, в качеството им на съдружници в [фирма], то същият имот е бил част от активите на дружеството и че възстановяването на собствеността върху него съгласно чл.2 ал.1, предл.последно З. настъпва по силата на закона. Прието е било, че имотът представлява частна, а не публична общинска собственост, тъй като АОС № 422 от 03.11.1997 г. е съставен след изтичане на срока по §5, ал.1 от ПЗР на ЗОС и не се предхожда от решение на общинския съвет-гр.Д. за обявяване на имота за публична общинска собственост, а решения с №№ 7-7/30.04.1996 г. и 9-11.2/25.06.1996 г. на О. съвет касаят преобразуването на ЕК „С. Д.” в общински архитектурно-етнографски музей „С. Д. и нямат преобразуващо правото на собственост в публична общинска действие. Въз основа на заключението на техническата експертиза пред първата инстанция въззивният съд е приел, че одържавеният имот, включващ 420 кв.м. застроено и 365 кв.м. незастроено дворно място-пл. № 1377 по ДРП на[населено място] от 1958 г. е идентичен с имота, за който е отреден парцел ІVв кв.11 „За етнографски комплекс” по действащия ДРП на Ц. на[населено място] от 1997 г. и претенцията за установяване правото на собственост по отношение на дворното място е основателна. За основателна е намерена и претенцията по чл.108 ЗС досежно трите дюкянски помещения със застроена площ 126.35 кв.м., оцветени в червен цвят и по червените щрихи на скица № 2/л.123 от гр.д.№ 1419/99 г. на Д. /и притежаващата им част от поземления имот с площ от 126.35 кв.м. Въз основа на споменатото заключение, въззивният съд е приел, че помещенията, нанесени със син щрих на скица № 2/л.123/ със застроена площ 293.65 кв.м., упоменати като пристройки в нотариален акт № 31/1945 г., са съборени и на тяхно място са изградени нови нежилищни помещения-старата масивна пристройка /в син щрих на скица № 2/ е била разширена с 2 м. в южна посока, като част от старата пристройка в западната част на имота е била съборена, а новата изградена под тъп ъгъл с новоизградени стени, гардероб и покривна конструкция през периода 1969-1990 г. От допълнително заключение съдът е приел, че на мястото на съборените стопански постройки е изградена нова постройка със седем помещения със застроена площ 310 кв.м. и по отношение на нея реституционния ефект не може да настъпи, дори и при новопострояването на сграда да са били използвани изцяло или отчасти основите на стара постройка, щом не са използвани съществуващи елементи на сградата-стени и покривна конструкция. На последно място, окръжният съд е приел, че дворното място, което е собственост на ищците /касатори/, е застроено по начин, който изключва обособяването на свободна незастроена част от него, която да не е необходима за ползване на пристройката със застроена площ от 310 кв.м., чийто суперфициарен собственик е [община], а единствения достъп до тази пристройка се осъществява чрез незастроената част от дворното място, заключена между пристройката, трите дюкянски помещения и сградите на южната граница на имота.
По жалбата на ищците.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в отхвърлителната му част.
Жалбоподателите не се позовават на задължителната практика на Върховния касационен съд по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като не сочат тълкувателни решения или постановления на Пленума на Върховния съд; тълкувателни решения на ОСГК на ВКС, постановени при условията на чл.86, ал. 2 ЗСВ /отм./; тълкувателни решения на общите събрания на гражданската и търговската колегии на ВКС или на решения, постановени по реда на чл.290 ГПК, на които да противоречи даденото с обжалваното въззивно решение разрешение на материалноправнните и процесуални въпроси.
Не се сочат и влезли в сила съдебни актове, както и на състави на ВКС, в които при разглеждане на аналогични казуси противоречиво да са разрешавани материалноправни и процесуалноправни въпроси, което да послужи като основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Касационната жалба съдържа единствено оплаквания за съществени нарушени на процесуални правила, необоснованост и противоречие с материалния закон, без да са формулирани материалноправни или процесуални въпроси, които да са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, разглеждането на които по реда на чл.290 ГПК да допринесе за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на нейното тълкуване. Оплакванията срещу въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК засягат единствено производството по конкретната касационна жалба, при което допускането на касационното обжалване с нищо не би подпомогнало развитието на правото и чрез другите му проявни форми-усъвършенстване на законодателството, отстраняване на непълноти или противоречия в законовата уредба.
По жалбата на [община]
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че липсват предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която исковете са уважени поради следните съображения:
Касаторът не се позовава на задължителна практика на Върховния касационен съд по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като не сочат тълкувателни решения или постановления на Пленума на Върховния съд; тълкувателни решения на ОСГК на ВКС, постановени при условията на чл.86, ал. 2 ЗСВ /отм./; тълкувателни решения на общите събрания на гражданската и търговската колегии на Върховния касационен съд или на решения, постановени по реда на чл.290 ГПК, на които да противоречат разрешенията, дадени от въззивния съд с обжалваното решение.
Конституционният съд не е част от съдебната система и постановените от него решения не се обхващат от понятието практика на съдилищата в контекста на чл.280 ал.1 т.2 ГПК. Процесуалният закон не е предвидил противоречието с практиката на Конституционния съд като основание за допускане на касационно обжалване на въззивните решения, поради което не следва да се обсъжда дали е налице или не твърдяното противоречие на въззивното решение с решение № 4 от 16.06.2009 г. по к.д.№ 4/2009 г. на Конституционния съд.
Обхватът на съдебните актове, които съставляват задължителна практика по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, както и на съдебните актове, които се включват при въвеждане на понятието за противоречива практика по смисъла на чл.280, ал.1, т. 2 ГПК не съдържа съдебните актове, постановени от административните съдилища, както и съдебните актове на районните или окръжните съдилища, постановени по спорове относно законосъобразността на обжалвани административни актове. Основанията по чл. 280, ал.1, т.т.1 и 2 ГПК не включват също така и решенията и определенията на Върховния административен съд, които се постановяват по административни дела /срвн. чл.128 А./. Преодоляването на противоречията в съдебната практика по административни дела е от компетентност на Върховния административен съд /срвн.чл.258 и чл.259 А./. Затова не би могло да се преценява дали въззивното решение противоречи на споменатото в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК решение № 266 от 11.01.2005 г. по адм.д.№ 7437/2004 г. на ВАС, трето отделение.
Доколкото касаторът не се позовава на непълноти или неясноти на приложимите за казуса материалноправни норми, нито на процесуалните разпоредби, а поддържат, че въззивният съд е постановил недопустимо, респ.неправилно решение, разглеждането на касационната жалба по реда на чл.290 ГПК не би допринесло нито за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика, нито за осъвременяване на тълкуването й.
В обобщение, липсва и предпоставка за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т. 3 ГПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 79 от 17.02.2010 г. по в.гр.д.№ 516/2009 г. на Д. окръжен съд, по жалба вх. № 1693 от 24.03.2010 г. на ищците-физически лица и по жалба вх. № 1624 от 19.03.2010 г. на [община].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: