2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1183
гр.София, 27.11.2013 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Томов
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 4570 по описа за 2013 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Българска агенция по безопасността на храните срещу решение № 136 от 21.03.2013 г., постановено по в.гр. д. № 187 по описа за 2012 г. на Пазарджишкия окръжен съд, Втори въззивен граждански състав, с което е потвърдено решение № 1103 от 21.12.2012 г. по гр. д. № 3176 по описа за 2012 г. на Пазарджишкия районен съд, Гражданска колегия, за отмяна на уволнението на В. К. М., извършено със заповед № О.-31/28.06.2012 г., служителката е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност, а касаторът е осъден да и заплати 3 054,72 лв. обезщетение за оставането и без работа в резултат от уволнението.
Касаторът Българска агенция по безопасността на храните твърди, че решението на Пернишкия окръжен съд е неправилно, необосновано и постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основание за допускане на касационното обжалване сочи точка първа на чл.280, ал.1 от ГПК по следните въпроси:
1. Към кой момент се преценява спазването на предварителната закрила по чл.333, ал.1 от КТ? Касаторът счита, че преценката се извършва към момента на прекратяване на трудовото правоотношение, а към този момент не е имало данни служителят да е бил секретар на Общинската синдикална структура „Подкрепа”-гр. П., поради което не е било необходимо съгласие на тази структура. Това обстоятелство става известно на работодателя едва след завеждане на исковата молба, поради което лицето не следва да се ползва със закрила. По този въпрос обжалваното решение противоречи на решение № 608 от 1.12.2010 г. по гр.д. № 1548/2009 г. на ІІІ ГО на ВКС.
2. Относно предварителната закрила от уволнение на председател на синдикална структура, когато в трудовото му досие няма данни за това обстоятелство. Според касатора работодателят иска разрешение само ако има данни за предварителна закрила в трудовото досие. Твърди, че по този въпрос обжалваното решение противоречи на решение № 186 от 29.06.2008 г. по гр.д. № 612 по описа за 2007 г. на Великотърновския окръжен съд и решение № 1845 от 29.12.1999 г. по гр. д. № 768/99 г. на ІІІ ГО на ВКС.
3.По въпроса кой секретар може да се ползва от закрилата от уволнение. Касаторът твърди, че представителна структура на „Подкрепа” не е Общинската синдикална структура, а СРС „Подкрепа”, на която ищцата не е секретар. Освен това ищцата не е първи по ред секретар, който единствено може да се ползва със закрила. От справка в интернет било видно, че преди нея са избрани други секретари, а тя е пети по ред секретар. По този въпрос обжалваното решение противоречи на решение от 23.01.2008 г. на Монтанския окръжен съд по в. гр. д. № 390/2007 г.
Ответникът по жалбата В. К. М. счита, че решението на Пазарджишкия окръжен съд не следва да бъде допускано до касационно обжалване, като оспорва жалбата и по същество. Претендира за заплащане на 500 лв. разноски за касационното производство.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Ищцата В. К. М. е заемала длъжността „главен специалист” в отдел „Контрол на храните” при Областна дирекция по безопасност на храните и е била уволнена поради намаляване на обема на работа със заповед, която е връчена на 2.07.2012 г. На следващия ден с писмо до изпълнителния директор ищцата е представила служебна бележка, удостоверяваща, че е секретар на Общинската синдикална структура на „Подкрепа”-гр. П., поради което се ползва със закрила по чл.333, т.3 от КТ и затова е поискала уволнението да бъде отменено. Работодателят не е уважил това искане, което е наложило тя да заведе исковете по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ. В хода на делото ищцата е представила протокол № 1 от 4.11.2011 г., според който на тази дата, тоест- преди уволнението, е избрана за секретар на Общинската синдикална структура на „Подкрепа” в [населено място]. Касаторът не е представил годни доказателства, установяващи твърдението му, че ищцата не е първи, а последващ секретар на организацията. При тези данни съдилищата са приели, че ищцата се е ползвала със закрилата по чл.333, ал.3 от КТ. Ето защо, поради липса на изрично дадено съгласие от Регионалния синдикален съюз като по-горестояща в йерархическо отношение синдикална структура, първоинстанционният съд е счел, че уволнението е незаконосъобразно, поради което е уважил предявените искове, а въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение. Така постановеното обжалвано въззивно решение не противоречи, а съответства на разпоредбата на чл.333, ал.7 от КТ и на цитираната от касатора съдебна практика по първия поставен въпрос. По делото е било установено, че ищцата е била избрана за секретар на териториална синдикална организация на 4.11.2011 г. и към момента на връчване на уволнителната заповед/2.7.2012 г./ е заемала тази длъжност, поради което се ползва със закрилата по чл.333, ал.3 от КТ. Следователно по първия въпрос не може да бъде допуснато касационно обжалване на решението на Пазарджишкия окръжен съд. Формулирайки този въпрос, касаторът всъщност погрешно приравнява два различни факта-наличието на закрила и своето незнание за това обстоятелство. Закрилата по чл.333, ал.3 от КТ се ползва от работника или служителя, независимо от това дали преди издаване на заповедта за уволнение той е представил доказателства за заемания ръководен пост в синдикалната организация. В този смисъл е решение № 1322 от 13.07.2006 г. по гр. д. № 3112/2003 г. на ІІІ ГО на ВКС, което настоящият състав изцяло споделя. Оттук следва и отговорът на втория въпрос на касатора. Не е необходимо наличието на данни в личното трудово досие на работника или служителя за заемането на ръководна синдикална длъжност, за да се ползва той от закрилата по чл.333, ал.3 от КТ. Обратното схващане на касатора противоречи на практиката на ВКС и се среща като изолирано разбиране само в цитираното от касатора решение на Великотърновския окръжен съд № 186 от 29.06.2008 г. по гр. д. № 612/2007 г., което действително е потвърдено от ВКС, но с решение, даващо отговор на съвсем друг въпрос-относно спазване на процедурата при налагане на дисциплинарно наказание/решение № 257 от 10.06.2010 г. по гр. д. № 3681:2008 г. на ІІІ ГО на ВКС/. Решение № 1845 от 29.12.1999 г. по гр. д. № 768/99 г. на ІІІ ГО на ВКС не съдържа твърдяното от касатора схващане по втория въпрос. Затова този въпрос на касатора също не може да послужи като основание за касационно обжалване на решението на Пазарджишкия окръжен съд.
Третият въпрос на касатора се основава на превратно тълкуване на събраните по делото доказателства. Било е установено, че ищцата е секретар на териториална синдикална организация и в това си качество се ползва със закрилата по чл.333, ал.3 от КТ. Няма събрани по надлежния ред доказателства за твърдението на касатора, че тя е последващ, пети поред, а не първи секретар, поради което не се ползва със закрила по чл.333, ал.3 от КТ. Ето защо, при така събраните по делото доказателства, отговорът на третия въпрос на касатора не е от значение за изхода на спора, поради което не е основание за допускане на касационно обжалване на решението на Пазарджишкия окръжен съд.
При този изход на спора касаторът дължи на ответницата по жалбата 500 лв. разноски за касационното производство.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 136 от 21.03.2013 г., постановено по в.гр. д. № 187 по описа за 2012 г. на Пазарджишкия окръжен съд, Втори въззивен граждански състав, с което е потвърдено решение № 1103 от 21.12.2012 г. по гр. д. № 3176 по описа за 2012 г. на Пазарджишкия районен съд, Гражданска колегия, за отмяна на уволнението на В. К. М., извършено със заповед № О.-31/28.06.2012 г., служителката е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност, а Българската агенция по безопасност на храните е осъдена да и заплати 3 054,72 лв. обезщетение за оставането и без работа в резултат от уволнението.
ОСЪЖДА Българска агенция по безопасност на храните да заплати на В. К. М., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], № 12, ап.7, сумата 500/петстотин/ лв., представляваща разноски за касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: