3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1183
С. 25.10.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 23 октомври две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 552/2012 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. Б. П. от [населено място], подадена от процесуалния му представител адв. П. К., срещу въззивното решение на Старозагорския окръжен съд, № 13 от 09.02.2012г. по в.гр.д. № 524/2011г. в частта, с която е отменено решението на Старозагорския районен съд, от 21.07.2011г. по гр.д. № 990/2011г. в частта, с която са уважени предявените от П. Б. П. против [фирма] [населено място] искове по чл. 344, ал. 1, т. 2 и 3 КТ, и с въззивното решение исковете са отхвърлени.
Ответникът по касация [фирма] [населено място] в представения писмен отговор моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Претендира разноските по делото.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
За да постанови обжалваното решение, с което е уважен предявеният от П. Б. П. против [фирма] иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за отмяна на дисциплинарното уволнение, и да отхвърли исковете по чл. 344, ал. 1, т. 2 и 3 КТ въззивният съд е приел, че трудовото правоотношение между страните е било прекратено по взаимно съгласие преди налагане на дисциплинарното наказание.Видно от представеното по делото разпореждане на ТП на НОИ гр. Ст. З. на П. Б. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст от 21.12.2010г. въз основа на подадена молба от 09.12.2010г. Работодателят е отбелязал в трудовата книжка на ищеца прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ. Фактическият състав на чл. 325, т. 1 КТ изисква всяка от страните да направи категорично писмено изявление за прекратяване на трудовото правоотношение. В момента на съвпадане на двете волеизявления договорът се прекратява, а издаването на последващ акт за прекратяване на трудовия договор има само констативно действие. По тези съображения съдът е приел, че трудовото правоотношение между страните е било прекратено по взаимно съгласие, а издадената впоследствие заповед за прекратяване на трудовия договор на друго основание е незаконосъобразна. По иска за възстановяване на предишната работа съдът е приел, че този иск предпоставя трудово правоотношение, което би продължило да съществува, ако не беше незаконното уволнение, която предпоставка в случая не е налице. Искът за присъждане на обезщетение за безработица е отхвърлил по съображения, че оставането без работа не е последица от незаконното уволнение. При този изход на спора съдът е уважил евентуално предявения иск по чл. 222, ал. 3 КТ.
К. П. Б. П. моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по материалноправните въпроси „кои са предпоставките за прекратяване на трудовия договор по чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ” и „може ли отбелязването в трудовата книжка да се тълкува като съгласие на работодателя за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие”. Прилага съдебна практика – решение № 976/2000г. по гр.д. № 1969/99г. ІІІ г.о. с което е прието, че волеизявленията на страните по трудовото правоотношение за прекратяването му по взаимно съгласие трябва да са изразени писмено; решение № 186/2005г. по гр.д. № 3502/2002г. ІІІ г.о. ВКС с което е прието, че волеизявленията на страните в хипотезата на чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ се правят в писмена форма и взаимното съгласие се постига в момента, когато съвпаднат двете волеизявления за прекратяване на трудовия договор на това основание; решение № 923/1995г. по гр.д. № 549/94г. ІІІ г.о. също по прилагането на чл. 325,т.1 КТ. По първия от поставените въпроси касаторът твърди наличие на противоречива съдебна практика /чл. 280, ал. 1,т. 2 ГПК/, а втория счита от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото /чл. 280, ал. 1, т. 3 КТ/.
ВКС намира, че по първия от поставените въпроси не се констатира твърдяното противоречие в съдебната практика. Така както е отразено и в приложените решения въззивният съд е приел, че фактическият състав на чл. 325, т. 1 КТ изисква всяка от страните да направи категорично писмено изявление за прекратяване на трудовото правоотношение, което се прекратява в момента на съвпадане на двете волеизявления.
Вторият въпрос не е от значение за решаването на делото предвид твърденията на касатора в исковата молба, които не са оспорени от ответника /същият не е подал отговор на исковата молба/. Ищецът твърди, че на 09.12.2010г. е подал молба за пенсиониране в НОИ и молба до работодателя, с която е поискал прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ /по взаимно съгласие/, за да може да се пенсионира. Представил е разпореждане на НОИ, с което му е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, по заявление от 09.12.2010г.
Съгласно чл. 94 КСО пенсиите за осигурителен стаж и възраст се отпускат от датата на прекратяване на осигуряването. Т.е. ищецът признава настъпването на искани от него правни последици от прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие. При това положение поставеният въпрос не е от значение за решаването на делото.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Старозагорския окръжен съд. Ответникът е направил искане за присъждане на разноските по делото, но не е представил доказателства за разноски пред ВКС, поради което такива не се присъждат.
Водим от горното ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Старозагорския окръжен съд, № 13 от 09.02.2012г. по в.гр.д. № 524/2011г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: