О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1184
ГР. София, 30.09.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 30.09.2009 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като разгледа докладваното от съдия Иванова №1094/09 г.,
намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
В него ВКС се произнася по допустимостта и допускането на касационната жалба на П. Й. срещу въззивното решение на Окръжен съд Р. / ОС/ по гр.д. №112/09 г., с което са отхвърлени предявените от касаторката срещу „Р” ООД искове по чл.344, ал.1,т.1,2 и 3 от КТ.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
Не са налице обаче основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК – касаторката се позовава на т.2 и 3 /значимият за спора материалноправен въпрос налице ли е промяна на работодателя по чл.123, ал.1,т.7 от КТ като основание за запазване на тр. правоотношение с ищцата е разрешаван противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона/.
За да отхвърли предявените искове, въззивният съд е приел, че уволнението на ищцата от длъжността „кондуктор” при ответника със заповед от 28.02.08 г. на осн. чл.328, ал.1,т.2, пр.2 от КТ, поради съкращаване на щата е законно. Към извършването му действащото за ответното предприятие щатно разписание не съдържа такава длъжност, тъй като е преустановена основната дейност на дружеството – обществен превоз на пътници. Прието е, че тази дейност не е преотстъпена или прехвърлена на „Градски транспорт”/ГТ/ ЕООД по см. на чл.123, ал.1,т.7 от КТ и тр. правоотношение не се запазва при промяна на работодателя на това основание .
Изводите на въззивния съд са съответни на закона и трайната практика по прилагането му. От представените решение на О. съвет Р. по протокол от 23.06.06 г. и анекс към договор за възлагане на обществен превоз от 5.01.06 г. се установява, че на ответното дружество е отнето, считано от 1.07.06 г. предоставеното му от общината право на ползване на контактната мрежа на тролейбусния транспорт в гр. Р. и след тази дата това право е предоставено на „ГТ” ЕООД. Оттогава е прекратен и сключеният между ответното дружество и общината договор от 5.01.06 г. за обществен превоз на пътници с тролейбусен транспорт. От данните по делото – признание на ответника чрез представителя му и заключение на вещо лице се установява, че тролейбусите на ответното дружество са отдадени под наем на „ГТ” ЕООД. Тр. договори с обслужващите ги кондуктори, шофьори, автомонтьори и пр. са прекратени по взаимно съгласие от 1.07.06 г. и те са назначени на същите длъжности в „ГТ” ЕООД. Извършването на обществен превоз не е единствена за ответното дружество дейност, то е в производство по несъстоятелност от 19.07.04 г., по щатното му разписание, действащо към уволнението на ищцата са останали длъжности само на управител и счетоводител.
При тези данни не са налице предпоставките по чл.123, ал.1,т.7 от КТ – на „ГТ” ЕООД са преотстъпени под наем от ответника само материални активи – тролейбусите на ответника, които той не може да използва производително след решението на Общинския съвет, довело до прекратяване на извършваната от него дейност по обществен превоз. „ГТ”ЕООД е сключило трудови договори с освободените от ответника работници, но това отново не сочи на преминаване към него на дейността по обществен превоз такава, каквато е била при ответника. „ГТ”ЕООД извършва дейност по обществен превоз, но с материални средства и работна сила, наети и организирани от него. Няма данни дейността да е запазена с организацията и структурата /веществена и на работна сила/ на ответника, което да характеризира преминаването й по см. на чл.123, ал.1,т.7 от КТ.
Поставеният от касаторката материалноправен въпрос е значим, като обуславящ за изхода на спора по главния иск. Той обаче е разрешен в съответствие с трайната и установена съдебна практика, обезпечаваща точното прилагане на закона и не е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1,т.3 от ГПК. Не е налице и това по т.2 – представеното решение на ОС София по гр.д. №565/07 г. е постановено при различна фактическа обстановка – заповед на компетентния орган за преминаване на обособена част от едно предприятие към друго по чл.123, ал.1,т.4 от КТ. Затова не установява противоречиво решаване на въпроса от съдилищата.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Р. по гр.д. №112/09 г. от 11.04.09 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: