Определение №1185 от 10.12.2015 по гр. дело №4949/4949 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1185

гр.София, 10.12.2015

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и шести ноември две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев

като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 4949 по описа за 2015 г. приема следното:

Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. П. П. срещу решение № 261 от 6.7.2015 г., постановено по в. гр. д. № 306 по описа за 2015 г. на Пернишкия окръжен съд, Гражданска колегия, с което е потвърдено решение № 779 от 31.07.2013 г. по гр. д. № 2527 по описа за 2013 г. на Пернишкия районен съд за осъждане на касатора да заплати на [фирма] сумата 6 386,70 лв., представляваща причинени на дружеството имуществени вреди от присвояване на движими вещи, както и определение от 15.10.2013 г. по същото дело по молба за изменение на решението.
Касаторът твърди, че решението на Пернишкия окръжен съд е недопустимо, необосновано, постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване касаторът сочи т.1 и т. 3 на ал.1 на чл.280 от ГПК по следните въпроси:
1. Допустимо ли е решение на въззивния съд, когато исковата молба е нередовна поради липса на пълномощно пред първата и въззивната инстанция на адвоката, който я е подписал?
2. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доводи, възражения и оспорвания и да даде отговор на тях в мотивите си? В случая въззивният съд не е обсъдил доводите в жалбата относно приетата експертиза и нейната доказателствена стойност, не е взел предвид липсата на доказателства по гражданското дело, а се е позовал на доказателства, събрани в наказателното производство, не е преценил показанията на заинтересувания свидетел при условията на чл.172 от ГПК.
3. Следва ли да има сигурност за увеличаване имуществото на ищеца при претендирани пропуснати ползи-сигурността предполага ли се, или се доказва с допустими доказателства по ГПК? По този въпрос е налице противоречие на обжалваното решение с Тълкувателно решение № 3/ 2012 г. от 12.12.2012 г. по тълкувателно дело № 3/2012 г. на ОСГТК на ВКС и решение № 66 от 14.6.2011 г. по гр. д. № 1725 по описа за 2009 г. на Четвърто Г.О. на ВКС.
4. Каква е доказателствената стойност на едно експертно заключение, което е съставено въз основа на изрично оспорени частни документи, телефонни разговори с управителя на търговското дружество-ищец и данни от интернет, без проверка в счетоводството на дружеството, без да се посочват цени за исковия период и след като същото изрично е оспорено в съдебно заседание, как следва да постъпи въззивният съд?
5. Длъжна ли е съответната съдебна инстанция да присъди разноски на ответника при намаление на иска и прекратяване на производството в намалената му част-пропорционално на нея съобразно нормата на чл.78, ал.4 от ГПК?
Ответникът по касационната жалба [фирма] счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на Пернишкия окръжен съд, като оспорва жалбата и по същество. Претендира за заплащане на 600 лв. разноски за касационното производство.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Със споразумение от 5.11.2010 г.по НОХД № И-3846 на СРС, НО, 12 състав, което има значението на присъда със задължителна за гражданския съд сила съгласно чл.300 от ГПК, е установено, че касаторът е присвоил тенисракети, които са били собственост на дружеството и предмет на неговата търговска дейност. По настоящото дело касаторът е осъден да заплати на дружеството сумата от 6 386,70 лв., представляваща установената посредством експертиза разлика в стойността на тенисракетите към момента на присвояването и цената им към момента на връщането. Исковата молба, по която е образувано делото, е подписана от адвокат О. М. като пълномощник на дружеството. Макар адвокатското пълномощно да е представено едва при първото касационно разглеждане на делото, с него управителите са потвърдили представителната власт на адвоката и по аргумент от 101, ал.2 от ГПК исковата молба следва да се счита за редовна, а обжалваното решение е допустимо. Ето защо по първия въпрос в изложението касационно обжалване на решението на Пернишкия окръжен съд не следва да се допуска.
Присвоените от касатора тенисракети представляват стоки, които са предмет на търговската дейност на дружеството и бързо се обезценяват, а при връщането им някои от тях са били и използвани според показанията на свидетеля Ъ.. Всички тези обстоятелства водят до извода, че дружеството е претърпяло вреди, изразяващи се в обезценка на тенисракетите. Тази обезценка представлява имуществена загуба, а не пропусната полза, поради което цитираните от касатора Тълкувателно решение № 3/ 2012 г. от 12.12.2012 г. по тълкувателно дело № 3/2012 г. на ОСГТК на ВКС и решение № 66 от 14.6.2011 г. по гр. д. № 1725 по описа за 2009 г. на Четвърто Г.О. на ВКС не се отнасят за случая. Затова по третия въпрос на касатора няма противоречие между обжалваното решение и практиката на ВКС.
Размерът на вредите е определен въз основа на прието от първоинстанционния съд заключение на вещото лице, което е мотивирано и изготвено въз основа на експертни познания. Ето защо не е било достатъчно само касаторът да го оспори, а и да поиска назначаване на друго вещо лице или изслушване на допълнително и повторно заключение/чл.200, ал.3 и чл.201 от ГПК/. След като не е извършил такива процесуални действия, по аргумент от чл.162 от ГПК съдилищата са могли да се ползват само вече приетата по делото експертиза, независимо от нейните евентуални недостатъци. Ето защо и по четвъртия въпрос в изложението касационно обжалване не следва да се допуска.
Първоинстанционният съд се е позовал само на писмени доказателства от наказателното дело, които са били приети по надлежния ред, а не на заключения на вещи лица или на свидетелски показания от наказателния процес, поради което и този довод във въззивната жалба е бил несъстоятелен. Липсват също каквито и да е било данни за недостоверност на показанията на разпитания свидетел. Ето защо, дори да беше обсъдил всички оспорвания, доводи и възражения, съдържащи се във въззивната жалба, второинстанционният съд не би могъл да достигне до други правни изводи. Следователно и по втория въпрос е ненужно да се допуска касационно обжалване.
Петият въпрос на касатора е обусловен от потвърждаването на първоинстанционното определение, с което съдът е отказал да допълни решението, като му присъди разноски съразмерно прекратената част от иска. Прекратяването обаче е извършено още в публичното заседание на 30 май 2013 г., когато е допуснато намаление на предявения иск от 22 730 лв. на 6 386,70 лв. Претенцията за разноските съразмерно на прекратената част от иска е могла да бъде заявена валидно най-късно в това съдебно заседание/ т.11 на ТР № 6 от 2012 г. тълкувателно дело № 6 от 2012 г. на ОСГТК на ВКС/. Следователно тази претенция не е предявена своевременно. Ето защо отказът на първоинстанционния съд да присъди разноски на касатора заради частичното прекратяване, което е извършено много преди постановяване на решението, както и потвърждаването на този отказ от въззивния съд съответстват на задължителната практика на ВКС.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Пернишкия окръжен съд не следва да се допуска.
При този изход на спора касаторът дължи на ответника 600 лв. разноски за касационното производство.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 261 от 6.7.2015 г., постановено по в. гр. д. № 306 по описа за 2015 г. на Пернишкия окръжен съд, Гражданска колегия.

ОСЪЖДА П. П. П.-[ЕГН], да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], сумата 600/шестотин/ лв. разноски за касационното производство.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top