О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1185
София 30.09.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 29 септември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Георгиева
дело № 1133/2009 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. С. М. от гр. С., подадена от пълномощника му адв. С, срещу въззивното решение на Пловдивския окръжен съд, № 671 от 17.04.2009г. по в.гр.д. № 3412/2008г. с което след отмяна на решение № 94 от 03.11.2008г. по гр.д. № 1538/2008г. на Пловдивския районен съд, е отхвърлен искът на С. С. М. срещу О. дирекция на М. – Пловдив за заплащане на сумата 1396,50 лв., представляваща обезщетение за неизползвани допълнителни почивки при освобождаване от служба в размер на 24 дни за 2001г. и 36 дни за 2002г.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд взе предвид следното:
За да отхвърли иска въззивният съд е приел, че на ищеца не се полага допълнителна почивка от 60 дни, която последният да не е успял да ползва, поради което претенцията за обезщетение е неоснователна. Въз основа заключението на изслушана по делото експертиза съдът е приел за установено, че за периода от 15.05.2001г. до 01.12.2002г. часовете за нормативно установено работно време за ищеца са 2476 часа. Съгласно приложените 24 часови дежурства от ищеца за същия период – 3528 часа. След като се приспаднат почивките съгласно седмичната програма за разпределение на времето, то за процесния период действително отработеното време от ищеца е 2058 часа, или в по-малко от норматива с 418 часа.
На основание чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т. 1-3 на същата разпоредба за всеки отделен случай. Касаторът С. М. моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение по въпроса дали почивките за служителите в службите Пожарна и аварийна безопасност следва да се приспаднат от отработеното време. Излага съображения, че разпоредбите на чл. 212, ал. 3 ЗМ. /отм./ и на чл. 148, ал. 3 ППЗМ. /отм./ са неясни и непълни, което налага по тълкувателен път да се изясни съдържанието им, и поради това поставеният въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Върховният касационен съд намира, че е налице критерият за селекция на касационните жалби по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по така формулирания от жалбоподателя въпрос, който е от значение за решаването на делото и по който не се констатира наличието на съдебна практика, поради което е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, намира, че следва да се допусне касационно обжалване на решението на Пловдивския окръжен съд.
На касатора следва да се укаже да внесе държавната такса в размер на 34,80 лв. за разглеждане на касационната жалба, съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Разпоредбата на чл. 359 КТ, съгласно която производството по трудови дела е безплатно за работниците и служителите, в случая е неприложима, тъй като ищецът /касатор/ не е работил по трудово правоотношение.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския окръжен съд, № 671 от 17.04.2009г. по в.гр.д. № 3412/2008г.
Указва на С. С. М. да внесе по сметка на ВКС сумата 34,80 лв. държавна такса в едноседмичен срок от съобщението, като при неизпълнение на указанието касационната жалба ще бъде върната.
След представяне на документ за внесена държавна такса делото да се докладва на председателя на ІІІ г. о. на ВКС за насрочване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: