О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1186
С. 19.11.2014г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и трети септември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 3587 по описа за 2014г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от [фирма] [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Г. против въззивно решение № 55 от 16.01.14г. по в.гр.д.№ 3503 по описа за 2013г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено решение от 2.04.13г. по гр.д. № 8339/09г.на Софийски градски съд и вместо това е постановено друго, с което е отхвърлен предявения от [фирма] [населено място] иск с правно основание чл.93 ал.2 от ЗЗД срещу К. И. З. за сумата от 187 000евро, представляваща двоен размер на задатък по предварителен договор № КМ 02, сключен на 23.02.2008г. между К. И. З. като продавач и [фирма] като купувач и са присъдени следващите се разноски.
Като се позовава всички основания по чл.280 ал.1 от ГПК, касаторът желае да се допусне касационно обжалване по следните въпроси: 1. Има ли изискване за форма на при уведомяването за цесия, 2. Допустимо ли е третото задължено лице да бъде уведомено за цесията от цесионера, ако цесионера следва да се счита овластен от цедента да извърши такова уведомяване според уговорките в договора за цесия, сключен между цедента и цесионера? и 3. При възникване на права в полза на трето лице по смисъла на чл.22 от ЗЗД допустимо ли е отмяна на уговорката в полза на третото лице, след като то е заявило, че ще се ползва от нея? Счита, че първият и вторият въпрос се разрешават противоречиво от съдилищата, във връзка с което представя влязло в сила решение № 60 от 11.02.13г.по гр.д. №1050/12г. на ОС Пазарджик/по първия/ и влезли в сила решения № 60 от 11.02.13г.по гр.д.№1050/12г. на ОС Пазарджик и № 81 от 26.06.13г. по гр.д.№ 1885/11г.на РС Сливен /по втория/. Според касатора вторият поставен въпрос е разрешен от въззивния съд и в противоречие с практиката на ВКС, като се позовава на постановено по реда на чл.290 от ГПК решение № 123 от 24.06.09г. по т.д.№ 12/09г. на ІІ т.о. За третия въпрос – твърди, че е разрешен от въззивния съд в противоречие с чл.22 ал.1 от ЗЗД и решение № 169 от 21.02.11г. по т.д.№ 27/10г. на І т.о.на ВКС.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от противната страна, с който се оспорват нейната допустимост и основателност. От своя страна се позовава на съдебна практика – влязло в сила решения от 24.03.2009г.по гр.д.№ 11848/08г.на РС София и постановено по реда на чл.290 от ГПК решение № 69 от 21.02.2011г. по т.д.№ 27/10г.на І т.о. на ВКС. Претендира реално направените пред настоящата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение, чийто размер от 500лв. удостоверява с представен договор за правна защита и съдействие от 29.05.2014г.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. При преценката за допустимостта й до касационно разглеждане, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
Фактите по делото са следните :
На 23.02.2008г. настоящият ответник К. И. З. е сключил като продавач с [фирма] /трето за делото лице/ предварителен договор № КМ 02 за покупко-продажба на 3/10 ид.ч. от УПИ № ХVІ-7 в кв.91 по плана на [населено място], местност „Предгаров площад”, целият с площ от 379кв.м. /Не се спори по ирелевантния за настоящето производство факт, че на същата дата, между същите страни е сключен и друг предварителен договор с № КМ 01 за покупко-продажба на останалите 7/10 ид.ч. от същия имот, който договор към настоящия момент вече е обявен за окончателен./
Продажната цена по процесния договор № КМ 02 е 518 000 евро, от която 52 000евро задатък, платима по банкова сметка на продавача в деня на сключването му и 466 000 евро, която следва да се депозира в деня на нотариалното изповядване на сделката по особена ескроу банкова сметка. Окончателният договор е следвало да се сключи в срок до 60 дни /т.е. до 23.04.2008г./. Този срок е удължен с анекс от 22.04.2008г. на 13.06.2008г. Във връзка с това – на 25.03.2008г. е сключен договор за специална ескроу сметка между К. И. З., [фирма] и [фирма], последната като посредник на безкасово плащане между продавача и купувача по сключените между тях предварителни договори № КМ 01 и № КМ 02. По силата му купувачът [фирма] се е задължил да захрани специалната сметка на продавача К. И. З. със сумата 264 500 евро до 24.04.2008г./впоследствие променен на 11.06.08г./ Уговорено е, че сумата ще бъде освободена в полза на продавача след представяне в банката на нотариални актове за покупко-продажба на описания в договорите имот на името на от [фирма]. Преди да изтече срока – на 22.04.08г. с анекс страните са се договорили правата и задълженията на купувача по предварителния договор да бъдат поети от трето физическо или юридическо лице. В тази връзка купувачът е поел задължението пет дни преди изповядване на сделката да промени договорите за специалните ескроу сметки с [фирма], като посочи изрично третото лице купувач и осигури безпроблемното усвояване на сумите от продавача. Посочено е още, че сумата представляваща задатък е изплатена както следва : по банковата сметка на К. И. З. – 52 000евро, по специалната ескроу сметка по договора с [фирма] на името на К. З. – 31 500евро и още 10 000лв.
На 2.06.2008г.е сключено споразумение между [фирма]-прехвърлител и настоящият касатор [фирма]- поемател, по силата на който прехвърлителят, в качеството си на купувач на недвижим имот по предварителни договори КМ 01 и КМ 02 е прехвърлил на поемателя правата и задълженията си по двата предварителни договора и анексите към тях. П. е заявил, че встъпва в пълния обем права и задължения на прехвърлителя и че нотариалното изповядване на сделките ще бъде на 10.06.2008г. На тази дата е съставен констативен протокол от нотариус Н., в който е удостоверено че са се явили продавачите /К. и Д. З./ и купувача [фирма], но не са сключили окончателен договор, защото купувачът е възразил относно представената скица.
[фирма], който твърди, че е встъпил в правата на [фирма] по сключения на 23.02.2008г. предварителен договор и че получилият задатъка продавач не е изпълнил задължението си да прехвърли собствеността на имота в уговорения срок, претендира на основание чл.93 ал.2 от ЗЗД двойният размер на дадения задатък след прекратяване на договора с отправена от продавача покана на 3.04.2009г.
За да постанови акта си, въззивният съд е приел, че в полза на ищеца [фирма] не е възникнало право да претендира връщане на задатъка в двоен размер, защото със сключеното между него и [фирма] споразумение /от 2.06.08г./ не е извършено валидно прехвърляне на вземане. Според съда сключеното споразумение на 2.06.2008г. между [фирма] и [фирма], може да бъде квалифицирано както като заместване в дълг по чл.102 ал.1 от ЗЗД , така и като договор за цесия по чл.99 от ЗЗД по отношение на бъдещо право да обявяването на предварителния договор за окончателен или да се претендира връщане на задатъка . И в двата случая – обаче, за да е валидно прехвърлянето на вземането – е необходимо или изричното съгласие на кредитора /съгласно чл.102 ал.1 от ЗЗД, ако е налице заместване в дълг/ или цедентът да съобщи на длъжника /съгласно чл.99 ал.3 от ЗЗД, ако е налице цесия/. В случая – случая няма доказателства продавачът К. З. да е изразил съгласие продажната цена да му бъде заплатена от [фирма], още повече, че вторият анекс към договора за специална сметка е подписан на 12.06.08г., т.е. след споразумението от 2.06.08г. и в него като задължено лице за провеждане на продажната цена е посочено [фирма]. Ц. не е могла да произведе действие спрямо длъжника, защото не му е съобщена. Клаузата по чл.20 от предварителния договор /съгласно която продавачът З. е дал съгласие купувачът да бъде заместен от друго лице/ не може да обоснове извод за съобщаване, защото изискването на чл.99 ал.3 от ЗЗД е цедентът да съобщи на длъжника за прехвърляне на вземането, т.е. законовото изискване не е за „узнаване”, а за „съобщаване” и то не е изпълнено.
При тези мотиви, по първия и третия от поставените от касатора въпроси не следва да се допуска касационно обжалване, защото те не са свързани с решаващите мотиви на съда и не отговаря на изискванията за годно общо основание за допустимост. Съгласно установената практика договорът за цесия не е формален договор и за съобщаването на длъжника от кредитора за прехвърляне на вземането му на друг кредитор няма предвидена форма. Това обаче е ирелевантно за настоящия спор, защото решаващите мотиви на въззивния съд не касаят формата на съобщаването, а извода, че въобще не е налице такова. Ирелевантен е и поставения за първи път едва пред настоящата инстанция въпрос, касаещ разпоредбата на чл.22 от ЗЗД, доколкото не е бил обсъждан от въззивния съд и по него последният не се е произнасял в мотивите си.
По втория поставен от касатора въпрос също не следва да се допуска касационно обжалване, защото постановеният въззивен акт е постановен в съответствие с установената практика, касаеща валидното уведомяване за цесия, включително и е в съответствие с представеното от касатора решение № 123 от 24.06.09г. по т.д.№ 12/09г. на ІІ т.о.на ВКС. В него изрично – в отговор на поставения въпрос- е прието, че „принципно правилно е прието от въззивния съд, че доколкото изхожда от новия кредитор /цесионера/ подадената искова молба за присъждане на прехвърленото вземане, няма характер на съобщение за самото прехвърляне, т.е. същата не представлява уведомление по смисъла на чл.99 ал.4 от ЗЗД и няма за последица действие на цесията спрямо длъжника”.
Съгласно Тълкувателно решение № 142-7 от 11.11.1954г. на ОСГК не е допустимо третото задължено лице да бъде уведомено за цесията от цесионера. В същото изрично е записано, че в интерес на правната сигурност и за да се избегнат излишни съдебни спорове законът /чл.99 ал.4 от ЗЗД/ изрично предвижда съобщението да бъде направено от предишния кредитор/цедента/. При изричният текст на закона е недопустимо да се приема противното. В тежест на ищеца е да докаже факта на извършеното уведомление на длъжника. При предявен от цесионера иск /какъвто е настоящия случай/ депозирането на исковата молба пред съда също не може да се счита за валидно уведомяване – вж.реш.№ 499 от 6.03.2013г. по гр.д.№ 1268/11г.на ІV г.о., .№ 3 от 16.04.2014г. по т.д.№ 1711/13г.на І т.о., № 648 от 23.10.2008г.по т.д.№ 306/08г.
Основанието за допустимост по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК не е налице, защото за да е налице хипотеза на противоречиво разрешаван от съдилищата въпрос / съгласно т .3 от ТР № 1 от 19.02.2010г. по т.д. №1/09г.на ОСГТК на ВКС/ се изисква един и същи правен въпрос да е разрешен различно в поне две влезли в сила решения, а в случая такива не се представят /Влезлите в сила решения, на които се позовава касатора са в един смисъл, а настоящето е висящо, като не съществува и идентичност на въпросите, по които те са постановени/.
С оглед изхода от спора, направеното искане и на основание чл.78 ал.3 от ГПК, в полза на ответната страна следва да бъдат присъдени реално направените пред настоящата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение, в удостоверения размер от 500лв.
Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 582 от 27.03.13г. по в.гр.д.№ 3453 по описа за 2012г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма] [населено място] ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място] район „Л.” [улица]бл.15 ет.5 ап.А3 да заплати на К. И. З. ЕГН [ЕГН] от [населено място][жк] ап.8 сумата от 500лв./ петстотин лева/, представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.