О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1186
гр.София, 27. 10. 2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Първо гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 1409/2009 година
Производство по чл.288 ГПК.
Обжалвано е въззивното решение на Софийския градски съд, постановено на 14.03.2008 год. по в.гр.дело № 476/2007 год. по описа на ІІ-Д състав, с което е оставено в сила решение от 10.07.2005 год. по гр.дело № 21401/2003 год. на Софийския районен съд, 41 състав в частта, с която са:
отхвърлени – иска на М. Г. В. ЕГН ********** от гр. С. по чл.97, ал.1 ГПК/отм./ за 1/12 идеална част(ид.ч.) и исковете по чл.108 ЗС за разликата над 7/12 ид.ч. до пълния им размер; за предаване на неурегулирано дворно място от 940.40 кв.м., находящо се в гр. Б., кв. Михайлово, м.”Ч”, съставляващо имот пл. № 259 от кадастрален лист А-2-10-Б по кадастралния план на гр. Б., при граници: имот пл. № 1* имот пл. № 131 и път, заедно с построената едноетажна жилищна сграда, състояща се от две стаи, кухня, коридор, баня, тоалетна, мазе и таванска стая с тераса със застроена площ от 48.87 кв.м.
Отменено е посоченото въззивно решение в останалата част, спорът е решен по същество като:
– са отхвърлени исковете с правно основание чл.97, ал.1 ГПК/отм./, предявени от М. Г. В., С. П. П. ЕГН ********** от гр. С. и Г. П. В. ЕГН ********** от гр. С. срещу Р. Г. П. ЕГН **********, Р. Г. Т. ЕГН **********, В. Л. Н.- Б. ЕГН ********** и Л. Б. П. ЕГН **********, всички от гр. С. за признаване за установено в отношенията между страните, че М. Г. В. е собственик на 5/12 ид.ч., а С. П. П. и Г. П. В. на по 3/24 ид.ч. от същия имот;
– отхвърлени са исковете с правно основание чл.108 ЗС, предявени от М. Г. В., С. П. П. и Г. П. В. срещу Б. М. Д. ЕГН ********** от гр. Б. и Ж. Г. В. ЕГН ********** от гр. С. за предаване владението върху 5/12 ид.ч. на първата и по 1/12 ид.ч. на другите двама от същия имот и е
– оставено без уважение искането с правно основание чл.431, ал.2 ГПК на М. Г. В., С. П. П. и Г. П. В. за отмяна на 1. нотариален акт № 1* том ХХІІІ, дело № 4870/1992 год. на П. нотариус при Софийска нотариална служба към В. районен съд; 2. нотариален акт № 1* том ХХІІІ, дело № 4* на същия нотариус; 3. нотариален акт № 1* том І, рег. № 3* дело № 118/2002 год. на нотариус К. С. и 4. нотариален акт № 1* том І, рег. № 3* дело № 150/2002 год. на нотариус Д. Д.
Недоволни от въззивното решение са касаторите/ищци/ М. Г. В., С. П. П. и Г. П. В., представлявани от адвокат И от САК, които го обжалват в срока по чл.283 ГПК като навеждат оплакване по съществото на спора за необоснованост на въззивното решение, основание по чл.281, т.3 ГПК.
Ответниците по касация Б. М. Д. и Ж. Г. В., представлявани от адвокат Ю от САК в от говор по чл.287, ал.1 ГПК заявяват становище за недопустимост на касационното обжалване.
Ответниците по касация Р. Г. Т. и Р. Г. П. не вземат становище по допустимостта на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение като взе предвид данните по делото, приема следното:
С определение № 20, постановено на 17.02.2009 год. по гр.дело № 2493/2008 год. състав на І гражданско отделение на Върховния касационен съд е върнал делото на въззивния съд за представяне точно и мотивирано изложение на основанията за допускане на касационно обжалване както изисква чл.284, ал.3, т.1 във връзка с чл.280, ал.1 и чл.284, ал.1, т.3 ГПК.
С молба вх. № 2* от 14.05.2009 год. процесуалният представител адвокат И от Софийската адвокатска колегия /с оглед конкретните указания/ е навел основание за порочност на въззивното решение като отменянето му е необходимо за точното прилагане на закона, а освен това поддържа, че е постановено в противоречие със съдебната практика каквато нито сочи, нито прилага.
Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение като констатира, че решението е въззивно и с него е отменено първоинстанционно решение, както и че обжалваемия интерес не е до 1 000 лева намира, че касационната жалба е допустима.
Касационно обжалване не следва да се допусне макар разрешените от въззивния съд процесуални и материалноправни въпроси да са съществени – процесуалните се отнасят до правото на защита и тежестта на доказване, а материалноправният е обусловил съдържанието на постановеното въззивно решение.
За да бъде допуснато касационно обжалване трябва да е налице някоя от трите специални предпоставки, уредени в чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, когато тази практика е задължителна – постановленията на Пленума на Върховния съд и тълкувателните решения на О. събрание на гражданската и търговската колегии на Върховния касационен съд.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата, когато наред с обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила съдебно решение, в което същият материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен по различен начин, при което е без значение кой съд е постановил другото решение. За да има противоречие по същия въпрос трябва да се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правнорелевантни и различни факти са доказани, което налага винаги да се сравняват отделните случаи, да се намери общото между тях и това общо да е същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос, което в случая не е направено.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика /нито задължителна, нито незадължителна/ или когато има съдебна практика /задължителна или непротиворечива незадължителна/, но тя не е правилна и трябва да бъде променена.
За да убеди касационния съд, че разрешеният въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото касаторът трябва да изложи сериозни аргументи срещу приетото разрешение и да посочи как приетото от въззивния съд влиза в конфликт с разрешенията на други въпроси, по които има установена съдебна практика, което в случая не е сторено.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийския градски съд, ІІ-Д отделение, постановено на 14.03.2008 год. по в.гр.дело № 476/2007 год.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: