О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1187
София, 26.10.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесет и първи октомври две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №4187/2015 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№19790/23.6.2015 г., подадена от А. И. – прокурор при Окръжна прокуратура – В., представляваща ответника по исковата молба Прокуратура на Република България, против въззивно решение №887/08.5.2015 г. по гр.д.№684/2015 г. по описа на Варненски окръжен съд, г.о, І състав, с което са потвърдени решение №5795/04.12.2014 г. и решение №334/21.01.2015 г., и двете по гр.д.№10347/2014 г. по описа на Варненския районен съд, осми състав, с които касационният жалбоподател е осъден да заплати на И. Т. Д. от [населено място] сумата 7000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от , считано от 25.3.2014 г. до окончателното й изплащане.
При постановяване на решението си въззивната инстанция е приела, че са налице елементите от фактическия състав на чл.2, ал.2 ЗОДОВ, съобразена с разпоредбата на чл.52 ЗЗД. Отчетен е факта на продължителността на наказателното производство – повече от една година, настъпилия срив в психиката на ищеца, загубата на трудова способност и заетост, рушащ се социален и семеен статус, отказ от социални контакти, притеснения досежно изхода от делото, безсъние и др.
В изложението на касационния жалбоподател/ответник по исковата молба/ – Прокуратура на Република България сочи основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК относно размера на обезщетението с оглед изискването за справедливост по чл.52 ЗЗД, в материалноправен и процесуалноправен аспект.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба – И. Т. Д., посредством процесуалния си представител – адв. Н. Д., е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК. Претендират се разноски за касационното производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението към касационната жалба намира следното:
Въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване и по двете касационни жалби по въпроса за приложението на чл.52 ЗЗД, тъй като не са налице основания по чл.280, ал.1 ГПК. Съгласно визираната правна норма на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от съществено значение за изхода от спора, за развитие на правото, решен и е в противоречие с практиката на ВКС. Въздигнатият от чл.52 ЗЗД принцип за справедливост при обезщетяване на неимуществени вреди се определя от обстоятелства, които са различни за всеки отделен случай. В т.11 от ППВС №4/1968 г. Върховната съдебна инстанция е постановила, че при определяне размера на неимуществените вреди следва да се определя като се вземат предвид всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, като в мотивите към решенията на съдилищата се посочват конкретно тези обстоятелства, както и значението им за присъдения размер. Постановеното от въззивната инстанция решение се основава на факти и обстоятелства и е съобразено със законовите разпоредби. По естеството си с изложението се цели допускане на въззивното решение в обжалваната част относно размера на претенцията, което конкретно е уредено в българското законодателство – чл.чл.51 и 52 ЗЗД, и което за всеки отделен случай е различен.
Освен това формулирането на процесуален въпрос за излагане на мотивите на въззивната инстанция относно причинно-следствената връзка между обвинението в престъпление и конкретните неимуществени вреди, при определяне размера на обезщетението оглед задължителна преценка на всички конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, представлява навеждане на касационно оплакване.
С оглед изхода от спора касационният жалбоподател следва да заплати на ответника по жалбата деловодни разноски в размер на 510 лева.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №887/08.5.2015 г. по гр.д.№684/2015 г. по описа на Варненски окръжен съд, г.о, І състав, по касационна жалба, вх.№19790/23.6.2015 г., подадена от А. И. – прокурор при Окръжна прокуратура – В., представляваща ответника по исковата молба Прокуратура на Република България.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ да заплати на И. Т. Д., ЕГН – [ЕГН],от [населено място],[жк], [улица], вх.1, ет.1, ап.1, деловодни разноски в размер на 510/петстотин и десет/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: