3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1187
ГР. С., 28.11.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 19.11.2013 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
Като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №4670/13 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Гимназия „Х. Б.”, [населено място] срещу въззивното решение на Окръжен съд Кюстендил /ОС/ по гр.д. №18/13 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение е уважен предявеният от Л. И. срещу касатора иск по чл.357 от КТ, като е отменено наложеното на ищцата – заемаща длъжността „учител по Б.” при ответника, със заповед от 13.09.11 г. дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 и 2 от ГПК. Намира, че по въпроса за момента, в който работодателят е открил дисциплинарното нарушение, като начало на краткия преклузивен срок по чл.194, ал.1 КТ, въззивното решение противоречи на р. на ВКС, четвърто г.о. по гр.д. №918/12 г. и на трето г.о. по гр.д. №2753/01 г. Въпросът: допустимо ли е представяне пред въззивния съд на нови доказателства по чл.266 от ГПК за обстоятелства, настъпили след приключване на съдебното дирене пред първоинстанционния съд, въззивното решение противоречи на р. по гр.д. №39/11 г. на ВКС, второ г.о.
В. съд е уважил иска за отмяна на дисциплинарното наказание по две групи съображения, всяка от които самостоятелно обосновава извод на незаконност на санкцията. От една страна въззивният съд е приел, че към налагане на наказанието е изтекъл краткият срок по чл.194 КТ от откриване на нарушението от страна на работодателя. От друга, според съда, дори да се приеме, че наказанието е наложено в срок и спорът за законността му се разгледа по същество, тежестта на наказанието не съответства на тази на нарушението, преценена според комплексния критерий на чл.189 от КТ. Изложени са съображения за неголямата укоримост на нарушението в контекста на задължението на учителя да спазва учебния план и програма / за което се отнасят негативните констатации на проверката/, но и творчески да обогатява учебното съдържание, вкл. с творби, които не са включени в тази програма и за добрите професионални качества и успехи на ищцата като учител по български език и литература.
По първия въпрос въззивното решение наистина противоречи на цитираната практика на ВКС по действащия ГПК и ГПК, отм.,според която краткият срок по чл.194, ал.1 КТ тече от откриване на нарушението- това е узнаването му от субекта на дисциплинарна власт. То трябва да обхваща пълна информация относно субекта на извършването му, време, място и начин на осъществяване, всички обективни и субективни признаци отнасящи се до нарушението.Само получаването на достатъчно данни , позволяващи установяването на всички негови съществени признаци и квалифицирането му като дисциплинарно нарушение, може да бъде определено като откриване. В случая основателен е доводът на касатора, че за нарушението на ищцата директорът на училището е узнал / открил го е в по-горе изложения смисъл/ на 13.07.13 г., когато получил констативния протокол от проверката на Р.. От този момент до налагането на наказанието краткият срок по чл.194, ал.1 КТ не е изтекъл.
Въпреки това противоречие, обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, тъй като искът е отхвърлен и със съображения по съществото на спора. Поставеният във връзка с тях втори, процесуален въпрос по приложението на чл.266 от ГПК не е разрешен в противоречие с цитираното решение на ВКС, второ г.о., според което в правомощията на въззивната инстанция е да събира доказателства, но само ако страните са посочили нови факти и доказателства, които не са могли да посочат и представят в срок пред първата инстанция. Като ново доказателство въззивният съд е приел издадената от ответника след приключване на съдебното дирене пред първата инстанция сл. бележка за класиране на ученик на ищцата на първо място на националната олимпиада за текущата при завеждане и разглеждане на делото 2011-12 г. Ценил е новото доказателство съвкупно с останалите по делото при формиране на решаващия по същество извод за добрите професионални качества на ищцата, обосновал преценката за несъответствие на нарушението с наказанието по чл.189 от КТ, като основание за отмяна на последното.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. отд.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Кюстендил по гр.д. №18/13 г. от 1.04.13 г.
Осъжда Гимназия „Х. Б.”, [населено място] да заплати на Л. К. И. 300 / триста/ лв. разноски за касационното производство.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: