О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1188
София, 20.12.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети декември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №1380/2017 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№285/18.01.2017 г., подадена от адвокат Л. П. – процесуален представител на ответницата В. Б. Н. от [населено място] против въззивно решение №193/01.12.2016 г. по гр.д.№455/2016 г. по описа на Варненския апелативен съд, г.о.
С обжалваното решение въззивната инстанция е отменила решение №756/06.6.2016 г. по гр.д.№3129/2015 г. по описа на Варненския окръжен съд, г.о., и е прогласена нищожността поради привидност на договор за покупко-продажба на имот, подробно описан в диспозитива на решението, в частта относно посочения размер на покупната цена от 38955,70 лева и заплащането й към датата на договора, като прикриващ действителното съгласие между страните за продажба на имота срещу цена от 136800 евро, от които 5000 евро, заплатени на 14.8.2007 г. в брой, а остатъка в размер на 131800 евро – след сключване на договора, по банков път, на основание ч.17, ал.1, вр. чл.26, ал.2 ЗЗД, по иска на Р. Д. Я. против В. Б. Н..
Въззивната инстанция е приела, че „за страната по един договор винаги е налице правен интерес от прогласяване на пълната или частичната му нищожност.“
Прието е, че „страните не спорят, че между тях е налице висящо производство, образувано като гр.д. № 2840/15г. на В. /понастоящем е пред въззивната инстанция като в.гр.д. № 434/16г. на ВАпС и спряно до приключване на настоящото дело/ по исковата молба на В. Б. Н. против Р. Д. Я., по което същата е предявила в условията на евентуалност искове по чл. 55, ал. 1, пр. 2, пр. 1 и пр. 3 от ЗЗД за заплащане на сумата от 131800 евро, преведена му по банков път на 13.09.07г., като получена от ответника на неосъществено основание /неизпълнено обещание да се сключи предварителен договор или окончателен договор за продажбата на негов имот/, евентуално – като получена от ответника без основание и евентуално – връщане на сумата като получена на отпаднало основание, представляващо отпадането на устното обещание за продажбата на имота. В същото производство ответникът Я. е поддържал същите фактически твърдения като изложените в исковата му молба по настоящото дело, поддържайки, че е получил сума в общ размер на 136800 евро по сключения между страните договор за продажба на неговия имот, оформен с НА № 20/11.09.2007г., като действително уговорена цена /5 000 евро по предварителния договор от 14.08.07г. и 131800 евро чрез банковия превод на 13.09.07г./, а вписаната като продажна цена в нотариалния акт сума от 38955.70лв. е равна на данъчната оценка на имота и е привидна. Възражението му за симулация на цената на договора от 11.09.07г., релевирано своевременнно още с отговора на исковата молба по гр.д. № 9452/14г. на СГС, І г.о., 10 с-в /л. 169-175/, което понастоящем е гр.д. № 2840/15г. на В./, не е било прието и не е разглеждано от първоинстанционния съд /видно от копие от протокола от 28.01.2016г. по гр.д. № 2840/15г. на В. на л. 73-77 от първоинстанционното дело/. Това допълнително обосновава правния интерес и допустимостта на настоящия иск в отделно производство и при висящност на иска за връщане на сумата от 131800 евро на основание съставите на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД.“
Прието е също така, че „правен интерес от предявения иск е налице и независимо от обстоятелството, че към датата на вписване на исковата молба по настоящото дело – 28.01.16г. /л. 44 от делото на В./ ответницата В. Н. е прехвърлила правото на собственост върху придобития с процесната сделка имот чрез договор за замяна от 14.01.14г. на [фирма] /л. 270 от настоящото дело/, тъй като решението ще има значение за уреждането на облигационните отношения между страните при наличието на описания по-горе висящ спор пред съда.“
За неоснователно е прието направеното от ответницата възражение за погасяването на иска по давност, тъй като исковете за нищожност не се погасяват по давност – процесуалните средства за обявяване на нищожността и позоваването на нея, не са ограничени по време.
Поради това съдът е стигнал до извод, че предявеният установителен иск е допустим.
Относно основателността на претенцията е прието, че „Разкриването на привидността в случая се претендира да бъде установено не чрез обратно писмо, което би било пряко доказателство за симулацията относно цената по процесния договор за продажба, а чрез наличието на документи, за които се поддържа, че съставляват начало на писмено доказателство и чрез свидетелски показания, допустими поради наличието именно на такова начало на писмено доказателство“, както и, че „Съгласно нормата на чл. 165, ал. 2 от ГПК начало на писмено доказателство като предпоставка за допустимостта на свидетелски показания за установяване на привидността, са документи, изходящи от насрещната страна или пък удостоверяващи нейни изявления пред държавен орган /независимо кога и дали нарочно са създадени/, които правят вероятно твърдението, че съгласието е привидно. Съдебната практика не изключва изявленията на насрещната страна в горния смисъл да се съдържат в множество писмени доказателства /например поредица от сделки или писма от банка за наличието на предварителен договор, чието съдържание прави вероятна привидността/ или заедно с тях да е налице и изявление пред държавен орган, удостоверено от последния. В този случай същите следва да бъдат преценявани в тяхната съвкупност /по общото правило за преценка на доказателствата/, за да се установи дали те безпротиворечиво ще обосноват извода за наличието на висока степен на вероятност изразеното съгласие да е привидно – така Решение № 706 от 9.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1394/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията А. Б..
Приема се още в задължителната съдебна практика, че е възможно симулацията да бъде разкрита и на базата на множество косвени доказателства, ако те, разгледани в съвкупност водят до единствен и несъмнен извод за наличието на такава. Освен това при иск за установяване на относителна симулация следва да се разкрие и действителната уговорка – Решение № 403 от 5.08.2010 г. на ВКС по гр. д. № 684/2009 г., III г. о., ГК, докладчик съдията И. П..“.
Варненският апелативен съд се е позовал на материалите от кредитното досие на ответницата по исковата молба в [фирма] – клон В., от които се установява, че същата е поискала отпускането на кредит в размер на 150000 евро, платим за 360 месеца с цел закупуването на имот, като е посочено в графата за обезпечение – апартамент в [населено място] /л. 74-75 от настоящото дело/, като тази молба-декларация е обработена от банката чрез попълване на данните в банковата система на 07.08.07г. /л. 76-78/. Установено е от представеното заверено от ответницата по исковата молба копие на писмо изх. № 934/16.08.07г. от „О.”, клон В., че В. Н. е уведомена, че молбата й за ипотечен кредит е предварително одобрена като предварителните параметри са 135 000 евро за 360 месеца, а в окончателно одобрение е посочено, че може да се получи след подаване на точна информация за недвижимия имот, който ще бъде закупен/ипотекиран и предоставяне на всички необходими документи /по приложен списък/ и след изготвяне на пазарна оценка на предлагания като обезпечение имот. В мотивите е отчетено и, че е било изготвено правно становище от пълномощника на банката, в което е посочено, че по договора за кредит на Н. ипотекарен длъжник ще бъде Й. А. Н. с нейния имот, представляваща апартамент № А-3 в [населено място], [улица]. Посочено е още в правното становище.
Отчетено е, че към кредитното досие е представено и заверено от неизвестно лице копие на предварителен договор от 14.08.2007 г., сключен между ищеца и ответницата, с който първият е обещал да продаде на Н. собственото си дворно място от 1010 кв.м. във вилната зона край [населено място], образуващо У. ******-****, срещу сумата от 150000 евро, от които 5000 евро са били платени при подписване на договора, а остатъка от 145000 евро е следвало да се платят в деня на нотариалното изповядване. Срокът за сключване на окончателен договор е определен на 14.09.07г. /л. 113-114/. Съобразен е фактът, че на 10.09.07 г. е сключен между банката и Н. договор за предоставяне на кредит за закупуване и ремонт на недвижим имот, представляващ земя с площ от 1000 кв.м. в м. „Т., [населено място]”, в размер на 131800 евро, за срок от 360 месеца, издължаван чрез анюитетни вноски. Съпоставен размера на предоставения кредит /131800 евро/ с оценката на имота, предоставен за обезпечение /описан в чл. 11 и представляващ апартамент № А-3 в [населено място] на [улица], № 16, собственост на майката на кредитополучателя/ – 146524 евро, се установява, че предоставения размер на кредита съставлява 90% от оценката на имота, предоставен като обезпечение чрез учредяване на ипотека.
Относно отделните клаузи на договора за банков кредит съдът е съобразил уговореното в чл. 3 от договора за кредит за предоставяне от банката на кредитните средства след представянето на нотариален акт за прехвърляне на имота на кредитополучателя и учредяване на предвиденото в договора обезпечение, както и клаузата на чл. 4, че кредитополучателят дава своето съгласие средствата по кредита, предназначени за закупуване на посочения имот, да бъдат преведени служебно от банката по сметка на продавача на имота.
Съдът се е позовал на писмо изх. № 1028/10.09.2007 г., подписано от директора на „О.”, клон В. и адресирано до ищеца Р. Д. Я., с което последният е уведомен, че банката е запозната със сключения предварителен договор за покупко-продажба от 14.08.2007г., между него и купувача В. Б. Н. на недвижим имот, за закупуването на който банката е разрешила кредит в размер на 131800, както и че банката ще му изплати сумата от 131800 евро след представяне в банката на препис от нотариалния акт за покупко-продажба, в който е записана частта от цената, която ще се изплати с банков кредит, след вписване на ипотека върху имота в полза на банката /л. 92/. Отчетена е и декларация, подписана от кредитополучателя В. Н., с която същата е декларирала, че е съгласна сумата от разрешения й кредит, предназначен за закупуване /закупуване и ремонт на посочения недвижим имот, да бъде преведена на продавача на имота
Като част от кредитното досие е съобразен и процесния договор за покупко-продажба на недвижим имот, представляващ У. ******-****, кв. 53 по плана на В. з., [населено място/Д./, с площ от 1010 кв.м. при описани граници, една от които е ул. ** на м. „Т.”, който е продаден от ищеца на ответницата, при посочена в нотариалния акт сума от 39955.70лв.. За тази сума е посочено, че е била преведена напълно от купувачката на продавача по б. път и представлява данъчната оценка на имота – НА № ***, т. **, рег. № ****, дело № 1173/11.09.2007 г. на нотариус О. Ш., рег. № *** на НК, район на действие – РС-Варна, вписан в СВ с Акт № **, т. *******, дело № 20322/11.09.07г.
Взет е предвид фактът, че с преводно нареждане, с уникален регистрационен № 046/229 от 13.09.2007г., е наредено служебно от банката по сметката на ищеца Р. Я., „О.“ клон В. да се изплати сумата от 131800 евро с посочено основание „покупко-продажба на недвижим имот”, а произхода на средствата – „усвояване на ипотечен кредит”.
Въз основа изложеното съдът е стигнал до извод, че полученият банков кредит е за закупуване на процесния имот, оформен с посочения по-горе нотариален акт. Установено е, че друг договор /предварителен или окончателен/ за друг имот, сключен между страните по делото не е предоставян на банката като основание за кредита и като изпълнение на условието за неговото усвояване чрез служебно плащане от банката на продавача.
Установено е също така, че „в договора за кредит е посочен поземлен имот в м. „Т.”, а в действителност местността, в която се намира имота по процесния договор е в м. „Св. св. К. и Е.”, но пък местностите нямат точно определени граници и често пъти един и същи имот се описва като находящ се в различни съседни местности, каквито край [населено място] са местностите „Е.”, „Т.” и „Св. св. К. и Е.” /старо наименование ”Д.”/. Не случайно като граница на продадения с процесния договор имот е описана ул. „26-та” на м. „Т.”, както и същата местност се споменава и от свидетелите, чиито показания ще бъдат коментирани по-долу.“
Направен е и извод, че „Твърдението на въззиваемата, че тъй като в изпратеното от банката кредитно досие се съдържат документи, които банката не е заверила за вярност, то не е известно кой ги е представил на банката /и поради това е възможно и самият ищец да е представял такива на банката/, то съпоставянето им по съдържание и дати съответства на развитието на правоотношението по банковия кредит, оформен с договора за ипотечен кредит, предоставен на ответницата. Аргумент за поддържаното от въззиваемата не може да бъде и обстоятелството, че банката е изпратила на съда, разрешил разкриването на банкова тайна по ЧНД № 5674/13г. на В., V с-в, по-малък обем от документи, измежду които не е и предварителния договор /л. 140-155/. Това е така, защото измежду тези документи не са и други документи, за които въззиваемата не отрича да са част от кредитното досие, но също не са били изпратени на съда – исканията от самата Н. за предсрочно погасяване на кредита – л. 65-73, правното становище, справката-декларация, попълнена от самата ответница, молбата й от 28.08.07г. /л. 79-81/, удостоверението за тежести /л. 88/, преводното нареждане /л. 94/ и другите, цитирани по-горе, които очевидно са били представяни от самия кредитополучател /относно нейните доходи и доходите на нейното Е., относно собствеността на ипотекирания имот и др./“.
Предвид изложените обстоятелства и твърдението на ищеца, че е съществувал такъв предварителен договор, чийто оригинал същият е изгубил /понастоящем не му е известно неговото местонахождение, тъй като своя оригинален екземпляр същият е предоставил на подпомагалата го при сделката адв. К., понастоящем покойница/, съдът да приел, че е осъществена предпоставката на нормата на чл. 165, ал. 1 от ГПК за допустимост на свидетелските показания за доказване съществуването на този предварителен договор за продажба на имот и за неговото изгубване.
От показанията на разпитаните пред апелативния съд свидетели е прието, че е налице загубен екземпляр от предварителния договор на ищеца, както и че уговорките в него съответстват на твърденията в исковата молба. Предвид показанията на тези свидетели, съпоставени едни с други, преценени и с оглед тяхната последователност и безпротиворечивост, както и в съпоставка с целия събран по делото доказателствен материал, е прието, че следва да се кредитират показанията на разпитаните по инициатива на ищеца свидетели, като от същите се установява, че „между страните е бил сключен на дата 14.08.07г. предварителен договор за продажба на описания имот на ищеца, с купувач ответницата и при посочената в същия цена, платима по указания начин. Това произтича от изложеното, че В. Н. е ползвала услугите на посредническата агенция /което и самата Н. не отрича пред органа по разследването/ и на нея са й били показани имоти, един от които е продадения по-късно с процесния договор. Практика е било на тази агенция страните да се свързват една с друга едва при постигане на някакво съгласие /а не предварително/ и то при подписване на изготвен от посредническата агенция предварителен договор. Следва да се приеме, че оригиналният екземпляр от предварителния договор от 14.08.07г. на Р. Я., е бил изгубен, тъй като същият го е предал на адв. К. за съхранение и като гаранция за плащането на действително уговорената цена по процесния договор /което плащане е станало 2 дни след изповядване на окончателния договор/, но такъв договор в архивите на адв. К. не е бил открит – тя е преустановила адвокатската си дейност през 2005г. и е подпомагала Р. Я. като близка на семейството му. Освен това, както се посочи и по-горе, на банката е бил предоставен предварителен договор /поне към изготвяне на правното становище от адв. Я. на 27.08.07г./ и то от 14.08.07г., какъвто банката цитира и в писмото си до Р. Я. на 10.09.07г.
Но дори и да не бъде споделен извода за съществуването на писмен предварителен договор от 14.08.07г. с уговорките като в представения от банката като част от кредитното досие по договора за ипотечен кредит на ответницата от 10.09.07г. /за цена от 150000 евро, от които платени на 14.08.07г. 5000 евро и остатъка – при нотариалното изповядване на сделката/, то останалите неоспорени от ответницата документи, правят вероятно твърдението на ищеца, че съгласието относно действителната цена по процесния договор от 11.09.07г. е привидно. Такива са кандидатстването от В. Н. за кредит от 150000 евро и разрешаването на банков кредит в размер на 131800 евро /вероятно поради стойността на ипотекирания имот, която е по-ниска от 150000 евро и разрешения кредит представлява точно 90% от стойността на ипотекирания имот/ за закупуването на поземлен недвижим имот и то при уговорените условия за неговото усвояване – представяне на нотариален акт за закупуването на имота, наред с нотариален акт за учредяване на ипотеката върху друг имот и вписването й преди наличието на други тежести и ограничения върху ипотекирания имот. Дадената в тази връзка декларация от В. Н. за заплащане на сумата по кредита служебно от банката на продавача, плащането на сумата от 131800 евро с платежно нареждане на 13.09.07г. по сметката на Р. Я. за закупуване на недвижим имот – при вече представени на банката изискуеми по договора документи, един от които е именно процесния договор от 11.09.07г. /и никакъв друг договор или нотариално заверена декларация/.
Освен тази съвкупност от документи /които са многобройни косвени доказателства за симулативност на цената в процесния договор, но съставляват и начало на писмено доказателство за установяване на тази привидност/, по делото е налице и едно обстоятелство, което допълнително аргументира доказателствената им стойност за разкриване на привидността. Това е факта, че въпреки изрично указаната на въззиваемата с определението от 09.9.16г. тежест за доказване на твърдението й, че е платила по банков път по сметка на Р. Я. и преди момента на сключване на процесната сделка на 11.09.07г. на сумата, отразена в нотариалния акт от 38955.70 лв. и то по б. път, такова доказване не беше проведено с надлежните допустими писмени доказателства. Едва в писмените бележки пред настоящата инстанция се сочи, че на Н. не й е известно и не помнела в коя банка се водила сметката на Р. Я., по която тя самата е внесла сумата в брой, а освен това и счетоводните документи в такива случаи се съхранявали само 3 години. Доказване чрез свидетели на плащането на цената по нотариалния акт е недопустимо. Липсата на доказване от купувача на плащането на цената, вписана в нотариалния акт наред с горните писмени доказателства, прави още по-вероятно, че вписаната в процесната сделка цена е симулативна. „
Въз основа изложеното е направен извод за наличието на хипотезата на чл. 165, ал. 2 от ГПК и съответно допустимостта на свидетелски показания за установяване на твърдяната от ищеца привидност на цената по процесния договор.
Предвид изложеното съдът е достигнал до краен извод за основателност на предявената претенция.
В изложението на касационния жалбоподател по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване, на основание чл.280, ал.1, т.т.1 и 3 ГПК и се поставят следните въпроси: 1.Винаги ли е налице правен интерес за страната по един договор от прогласяване на пълната или частичната му нищожност или правният интерес може да отпадне вследствие поради настъпила извънсъдебна преклузия ? 2. Кога множеството писмени доказателства може да се приеме за равностойно на началото на писмено доказателство, което да създаде висока степен на вероятност изразеното съгласие да е привидно ?, 3. Може ли да послужи за косвено доказателство за разкриване на симулацията такова, което не съдържа изявление на страната, както и самото изявление, чиято симулация се твърди ? 4. Може ли доказателствената тежест относно доказване симулативния характер на свидетелстващите изявления на страните пред нотариуса за размера на продажната цена и начина й на плащане да се определя поотделно ? 5. Носи ли вина страната за загубване на документа, когато е избрала неподходящ начин за съхранението му ? 6. Могат ли няколко косвени доказателства, в своята съвкупност и последователност да обосноват извод, че е налице привидност относно размера на продажната цена, а едновременно с това да са начало на писмено доказателство за установяване на тази привидност ? 7. Кога многобройните косвени доказателства създават система от доказателствени факти, доказващи осъществяването на индицирания факт на привидност ?
Сочи се и се прилага практика на ВКС.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответникът по касация Р. Д. Я., посредством процесуалния си представител – адв. Б. Ж., е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК. Претендира разноски за касационната инстанция.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба, изложението за допускане на касационното обжалване и отговора на ответника по касация намира, че е налице въззивно решение, което подлежи на касационно обжалване, а касационната жалба е подадена в законния срок, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по поставените въпроси съдът съобрази следното:
По първия от поставените въпроси, а именно: „Винаги ли е налице правен интерес за страната по един договор от прогласяване на пълната или частичната му нищожност или правният интерес може да отпадне вследствие поради настъпила извънсъдебна преклузия ?“, въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, тъй като въпросът не е зададен в съответствие с цитираното от касационната жалбоподателка тълкувателно решение (ТР №5 от 14.11.2012 г. по т.д.№5/2012 г. на ВКС ОСГТК), а и in fine въпросът включва елементи, които не са били предмет на обсъждане от въззивния съд.
По втория от поставените въпроси, а именно: „Кога множеството писмени доказателства може да се приеме за равностойно на началото на писмено доказателство, което да създаде висока степен на вероятност изразеното съгласие да е привидно ?“ обжалваното решение също не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Изводите на съда са в съответствие не само с цитираното от апелативния съд решение №706/09.3.2011 г. по гр.д.№1394/2009 г. на ВКС, IV г.о., но и с посоченото от касационната жалбоподателка решение №206/21.9.2011 г. по гр.д.№1338/2010 г. на ВКС, III г.о., с което се цитират други решения на ВКС по чл.290 ГПК, и с които е прието, „че за да съставлява т.нар.“начало на писмено доказателство“, документът следва да изхожда от противната страна, а не от опровергаващата страна“. В посочения смисъл е и решение №163/15.6.2011 г. по гр.д.№1536/2009 г. на ВКС, IV г.о. В процесния случай „началото на писмено доказателство“ изхожда от писмени документи, по които жалбоподателката е страна по банков кредит, отпуснат й за заплащане на процесната сделка.
По третия от поставените въпроси, а именно „Може ли да послужи за косвено доказателство за разкриване на симулацията такова, което не съдържа изявление на страната, както и самото изявление, чиято симулация се твърди ?“ въззивното решение също не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. По този въпрос се сочи, че обжалваното решение е в противоречие с решение №403/05.8.2010 г. по гр.д.№684/2009 г. на ВКС, III г.о. В обяснителната част към въпроса изрично се отбелязва, че въззивният съд се е позовал на това решение, като е приел, че е възможно симулацията да бъде разкрита и на базата на множество косвени доказателства, ако те, разгледани в съвкупност водят до единствен и несъмнен извод за наличието на такива, изискващи освен това при иск за установяване на относителна симулация да се разкрие и действителната уговорка. Същевременно се твърди, че апелативният съд се произнесъл в противоречие с посоченото решение.
Настоящият състав на ВКС, IV г.о., намира, че въззивната инстанция се е произнесла в съответствие с цитираното решение, в което са разгледани всички хипотези по поставения въпрос, включително и когато „с писмени доказателства, така и със гласни- при спазване на ограничението по чл.134 ал.2 от ГПК/отм/“. Съгласно цитираната разпоредба – когато страната се домогва да докаже, че изразеното съгласие е привидно, тя може да направи това със свидетелски показания, когато в делото има писмени доказателства, изхождащи от другата страна или удостоверяващи нейни изявления пред държавен орган, които правят вероятно твърдението й, че съгласието е привидно.Няма пречка симулацията да бъде разкрита и на базата на косвени доказателства, ако те, разгледани и преценени в своята съвкупност водят до единствен и несъмнен извод за наличие на такава.“
По четвъртия от поставените въпроси, а именно: „Може ли доказателствената тежест относно доказване симулативния характер на свидетелстващите изявления на страните пред нотариуса за размера на продажната цена и начина й на плащане да се определя поотделно ?“ обжалваното решение също не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, тъй като в цитираното решение №51/21.7.2010 г. по т.д.№528/2009 г. на ВКС, I т.о., не е отговаряно на този въпрос, а на въпроса „за произнасяне по въпросите за допустимостта на свидетелските показания при твърдение от продавача, че посочената в нотариалния акт цена е платена, но в действителност не е получена от него, и за доказателствената сила на частните документи, удостоверяващи извършени плащания.“. Въпреки това с отговора на въпроса в цитираното решение съдът се е придържал към константната практика, която приема, че оспорващата изявлението си страна следва да представи писмен документ, т.нар.”начало на писмено доказателствено средство”, въз основа на който съдът да допусне събирането на гласни доказателства.
Неоснователно е позоваването и на решение №260/16.12.2014 г. по гр.д.№2101/2014 г. на ВКС, III г.о, тъй като отговорът на въпроса е основан на разрешението дадено с горецитираното решение №51/21.7.2010 г. по т.д.№528/2009 г. на ВКС, I т.о.
По петия от поставените въпроси, а именно „Носи ли вина страната за загубване на документа, когато е избрала неподходящ начин за съхранението му ?“ въззивното решение също не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Цитираното от касационната жалбоподателка решение №125/01.7.2014 г. по гр.д.№5734/2013 г. на ВКС, III г.о., дава изчерпателен отговор на този въпрос, а именно, че „Изгубването или унищожаването на документа без вина или поради небрежност на страната не я лишава от правото да установи съществуването му със свидетелски показания съдържанието на документа чрез възпроизвеждането му от свидетеля, което при диспозитивния документ включва и установяване на спорното волеизявление“. В процесния случай не е установено невъзможността да се представи документа да е настъпила, поради умишлено действие на страната, а и изводи на съда относно това липсват.
По шестия от поставените въпроси – „Могат ли няколко косвени доказателства, в своята съвкупност и последователност да обосноват извод, че е налице привидност относно размера на продажната цена, а едновременно с това да са начало на писмено доказателство за установяване на тази привидност ?“ въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Този въпрос е поставен на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Касационната жалбоподателка се задоволила само да преразкаже изводите на апелативния съд и част от доказателствата, без да съобрази поставянето на въпроса с приетото в т.4 от ТР №1/2009 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г. на ВКС ОСГТК, а именно че „Правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.
Точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, което е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите.“
Поради това съдът намира, че въпросът е поставен бланкетно.
Въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване и по седмия от поставените въпроси, а именно „Кога многобройните косвени доказателства създават система от доказателствени факти, доказващи осъществяването на индицирания факт на привидност ?“ Като практика по въпроса се сочи решение №31/09.3.2012 г. по гр.д.№502/2011 г. на ВКС, III г.о.
Както във въззивното решение, така в сочената съдебна практика такъв въпрос не е разрешаван.
С оглед изхода от спора и изрично направеното искане от ответника по касация, касационната жалбоподателка му дължи направените от него разноски за настоящото производство в размер на 1000 лева.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №193/01.12.2016 г. по гр.д.№455/2016 г. по описа на Варненския апелативен съд, г.о.
ОСЪЖДА В. Б. Н., Е. – [ЕГН], от [населено място], [улица], да заплати на Р. Д. Я., Е. – [ЕГН], от [населено място], [улица], деловодни разноски в размер на 1000/хиляда/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕ