2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1188
ГР. С., 28.11.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 19.11.13 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
Като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №4728/13 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на А. П. срещу въззивното решение на Градски съд С. /ГС/ по гр.д. №12506/11 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са отхвърлени исковете на касаторката срещу Комисия за защита на потребителите с пр. осн. чл.357 КТ – за установяване на тр. правоотношение за възложената на ищцата с договор от 30.12.09 г. работа „директор на Европейски потребителски център / Е./ – България” и с пр. осн. чл.344, ал.1 КТ, с които е оспорена законността на прекратяването на договора със заповед от 24.08.10 г.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т. 2 от ГПК. Твърди, че въззивното решение по въпроса за разликата между граждански и трудов договор противоречи на представените решения на ВКС и АС – София по реда на ГПК, отм. и на решения на ВАС, в които решението на гражданскоправен спор по въпроса има преюдициално значение за административното дело. За обосноваване на соченото основание за допускане на обжалването обаче могат да послужат само решенията на съдилищата, постановени по реда на ГПК; тези по административни дела не формират практика по см. на чл.280, ал.1 от ГПК – ТР №1/19.02.10 г., за което е възразил и ответникът по жалба.
В. съд е отхвърлил исковете, като е приел , че сключеният между страните „граждански договор” няма за предмет престирането на работна сила / жив труд/, а постигането на конкретни резултати, свързани с функционирането на Е., чрез осъществяване на посочените в договора фактически и правни действия. Това разбиране за разликата между гражданския и трудов договор е съответно на практиката на ВКС и АС в посочените с жалбата решения. К. поддържа, че даденото тълкуване на договора не е съобразено с действителното му съдържание и условията на грантовото споразумение, в съответствие с които е сключен договорът. Чрез изложените по –долу в жалбата, в частта по съществото й подробни съображения за характера на постигната договореност, касаторът претендира ВКС да извърши в производството по чл.288 ГПК ново, различно тълкуване на нормите на договора, съобразно с изложените в жалбата обстоятелства. Значимостта на правния въпрос по чл.280, ал.1 ГПК се определя от правните изводи на въззивния съд, които следва да са съобразени със закона и съдебната практика, а не от тяхната фактическа обоснованост. Последната като касационно основание по чл.281,т.3 ГПК се проверява при разглеждане на жалбата по същество в друго производство – опр. по т.д. №16/13 г. и по т.д №307/11 г. на първо т.о. на ВКС. Основанията за допускане на обжалването по чл.280, ал.1 ГПК са различни от касационните основания по чл.281,т.3 ГПК – ТР №1/19.02.10 г.
С. основание за допускане на обжалването не се установява и ВКС на РБ, трето гр. отд.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Градски съд С. по гр.д. №12506/11 г. от 5.04.13 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: