О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1188
Гр.С., 20.11.2014г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети ноември през двехиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Р. г.д. N.4765 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [община] срещу решение №.124/2.04.2014г по г.д.№.51/14 на Окръжен съд Смолян.
Ответната страна [фирма] оспорва жалбата; претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:
С обжалваното решение Смолянски окръжен съд е потвърдил решение №.160/5.12.13г. по г.д.№.212/13г. на Районен съд Златоград – с което е признато за установено по иск с правно основание чл.422 ГПК, че в полза на [фирма] срещу [община] съществува вземане за сумата 12959,32лв. по фактура №.277/14.10.11г., ведно със законната лихва и 259,19лв. разноски – за които е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК по ч.г.д.№.95/13г. по описа на РС Златоград, и са пресъдени 445,14лв. разноски на ищеца. В. съд е приел, че страните са били обвързани от договор за изпълнение на инженеринг с гарантиран резултат, в чл.7 на който е постигната уговорка относно цената на инвестицията, която възлиза на 625909лв., формирана от 3 компонента – стойността на енергоефективни дейности /499599лв. без ДДС и 599509лв. с ДДС/, на ремонтно-възстановителни работи на резервоар за гориво /22000лв. без ДДС и 26400лв. с ДДС/ и разходи за обслужване на инвестицията – определени на база стойността на лихвата при база IM. S.+2,75% р.а. за срок от 12г., и структурата за разходите съгласно приложение №.1; че разхода за обслужване на инвестицията, макар и да не е включен в посочената по-горе цена /сборът на първите два компонента дава 625909лв./, е уговорен и е поето договорно задължение за заплащането му – като по естеството си той е променлива величина, не е точно определен към момента на сключване на договора и не би могло да се формулира като абсолютна стойност в него /поради което и е посочена само базата, на която се определя/; че начисленият такъв върху останалата неплатена сума е в размер на 12959,32лв., а осчетоводяването му при ответника е признание за съществуването на задължението.
Съгласно чл.280 ал.1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т.1-т.3 на същата разпоредба за всеки отделен случай. Те съставляват произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван в противоречие с практиката на ВКС /т.1/, решаван противоречиво от съдилищата /т.2/ или от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /т.3/. Правният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, като е обусловил правните му изводи по предмета на спора /ТР №.1/2009г. от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС/.
К. се позовава на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК. В изложението на касационните основания се твърди, че въззивният съд се е произнесъл по следните въпроси: „Дължимо ли е плащане над договорената цена за цялостно изпълнение на предмета на договора, сключен по реда на Закона за обществени поръчки, макар и сумата, обективирана в претенцията на ищеца, да не е включена в общата цена на договора? Извършеното авансово плащане по договор за изработка следва ли да се тълкува като признание на задължение, което се претендира над уговорената обща цена на договора, при положение, че сумата за извършените плащания не надвишава общата стойност на договора?”. Сочи се, че произнасянето по първия въпрос е в противоречие със задължителна съдебна практика – реш. №.82/19.07.11г. по т.д.№.658/10г.на ВКС, І ТО, като този въпрос е решаван и противоречиво от съдилищата – предвид влязло в сила решение от 15.05.09г. по г.д.№.110/09г. на Габровски окръжен съд, а произнасянето по втория въпрос е в противоречие с реш. №.100/20.06.2011г. на ВКС по т.д.№.194/10г., ІІ ТО.
Настоящият състав намира, че основанието на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК по отношение на първия въпрос не е налице. Решение №.82/19.07.11г. по т.д. №.658/10г. на ВКС, І ТО, касае правен въпрос във връзка с изменение на договор, сключен по реда на Закона за обществените поръчки, и възможността същото да излиза извън параметрите на обществената поръчка /условията, при които е открита, проведена и обявена за приключила с одобряване на кандидата за изпълнението й/. Със същото е прието, че е недопустимо изменение на параметрите на сключен по реда на ЗОП договор, несъответстващо на параметрите на обществената поръчка, в изпълнение на която е сключен. В разглежданата хипотеза не се касае за изменение на параметри на вече сключен по реда на ЗОП договор /като въобще липсват твърдения и доказателства относно такива параметри/, а за тълкуване на действителната воля на страните с оглед формулировката на клаузи в подписания от тях договор. Поради това и цитираната практика е неотносима към процесния случай, респективно не е налице произнасяне на въззивния съд в противоречие с нея. От друга страна, не е налице и хипотеза на чл.280 ал.1 т.2 ГПК – доколкото не е представено цитираното решение на Габровски окръжен съд, в което се твърди, че въпросът е разрешен противоречиво. Доколкото е приложено определението на ВКС, с което това решение не е допуснато до касация /опр.№.1437/20.10.09г. на ВКС, ІV ГО, по г.д.№.1160/09г./, видно от същото обсъжданият случай не е идентичен с настоящия, тъй като е касаел искане за допълнително пресъждане на ДДС и данък печалба извън стойността на договореното възнаграждение.
Не е налице основанието на чл.280 ал.1 т.1 ГПК и по отношение на втория правен въпрос, конкретизиран в изложението. Същият не е бил предмет на обсъждане от въззивния съд и е неотносим. Съдът не е излагал мотиви относно това съставлява ли авансовото плащане по договор за изработка признание на задължението. Доколкото е споменал наличието на признаване, той е посочил като своеобразно такова осчетоводяването на процесната фактура в счетоводството на ответника, като същевременно решаващите му мотиви са, че действителната воля на страните, тълкувана съобразно чл.20 ЗЗД, е била да се заплащат и разходи за инвестицията – чийто размер е определяем, поради което и те са дължими.
Предвид всичко изложено по-горе, сочените от касатора касационни основания по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК не са налице и касационното обжалване не следва да се допуска. На основание чл.78 ал.1 ГПК на [фирма] се дължат направените в касационното производство разноски за адвокатски хонорар в размер на 500лв.
Мотивиран от горното, съставът на ВКС, Трето отделение на гражданската колегия,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №.124/2.04.2014г. по г.д.№.51/14 на Окръжен съд Смолян.
ОСЪЖДА [община], област С., БУЛСТАТ[ЕИК], [улица].104, п.к. 4990, да плати на [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], п.к.1303, [улица].57, 500лв. /петстотин лева/ разноски на основание чл.78 ал.1 ГПК.
Определението е окончателно.
П.: ЧЛЕНОВЕ: