5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1188
София, 06.12.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети ноември , две хиляди и десета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №1003/2010 г.
Производството е по допускане на касационно обжалване , по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на М. П. М. чрез палномощник адв. В. Р. срещу решение №11от 12.02.2010г по гр.дело № 963/2009г. на Русенски окръжен съд, с което е оставено в сила решение от 22.05.2009г по гр.д.2809/2007г на Русенски районен съд Отхвърлен е иск на касаторката на основание чл. 26 ал.2 вр. чл. 17 ал.1 ЗЗД за разкриване на персонална симулация при покупко- продажбата на апартамент с фигуриращ купувач В. И. П. и за прогласяване договора по нот. акт № 174 н.д. №6954/1994г като действителен с купувачи ищцата М. П. М. и бившия и съпруг В. И. В. в режим на съпружеска имуществена общност
В приложеното към жалбата изложение като основание за допускане на касационно обжалване се сочи противоречие на даденото от възизвния съд разрешение по три въпроса ,първият от които е при персонална симулация ,когато опровергаващата страна твърди участие в симулираната сделка чрез поставено лице ,необходимо ли е да разполата с документ , изходящ от противната страна ,материализиращ изявлението й ,което прави вероятна симулацията ,за да се допуснат свидетелски показания , или е същата е трето лице по смисъла на чл. 134 ал.2 от ГПК (отм).Вторият въпрос е има ли характер на предварителен договор уговорянето на продавачите да продадат имота на трето лице ,което не е направило изрично изявление да го купи , дали такъв писмен договор може да служи за доказателство ,че страните са се съгласили сделката да се изповяда по определен начин ,но нямат воля да бъдат обвързани по този начин. Т. въпрос е имат ли значение произходът на средствата и плащането на цената, или са ирелевантни при разкриването на персоналната симулация . Приложени са девет решения от практиката на ВС на РБ и ВКС , третиращи поставените въпроси поддържа се и довод за допускане на касационната жалба по критерия на чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК ,за да се установи трайна практика .
Отговор от ответниците не е постъпил
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
Основанието по чл. 280 ал.1 т.2, евентуално т.3 от ГПК се поддържа по въпроса за допустимите доказателствени средства при установяване на персонална симулация , по въпроса може ли предварителен договор , с оглед тълкуване на съдържанието му , да се третира като доказателство за привидност или да бъде противопоставен като документ по смисъла на чл.134 ал.2 ГПК с предвидените в този текст процесуални последици ; от значение ли е плащането на цената предвид на това коя е била икономически заинтересованата от сделката страна, но същевременно в изложението липсва нужната обосновка за това къде защитата на касаторката съзира относимостта, връзката между приложените множество примери от практиката на ВКС и решаващите изводи на въззивния съд по обжалваното решение. В случая въззивният съд е приел за допустими свидетелски показания и е обсъдил гласните доказателства, ангажирани за разкриване на персонална симулация ,третирайки ищцата не като скрит купувач ,а като „трето лице” по смисъла на чл. 134 ал.2 от ГПК (отм). Тези гласни доказателства не са довели , а и няма как да доведат до положителен извод за отношенията между формалния приобретател и семейство Владимирови като отношения със „скрит пълномощник” , на което твърдение е основан иска. Ето защо формулираният въпрос има ли ищцата в този случай качеството на трето лице , за което ограниченията при допускане на свидетелстки показания за разкриване на симулация(чл. 134 ал.2 от ГПК ,отм) не важат не е от решаващо значение. Свидетели са били допуснати и изслушани по делото , но искът е приет за недоказан.
Относно значението на процесния предварителен договор като документ , също не е формулиран относим въпрос . Всеки писмен диспозитивен документ може да бъде изследван както в насока на пряко доказателство за привидност – ако в този смисъл има нарочно волеизявление на страната ,на която симулацията се противопоставя, (същото е и значението на документ при направени волеизявления от всички участвали в симулацията) , или като документ, материализиращ обуславяща вероятност по смисъла на чл. 134 ал.2 ГПК (отм) , с оглед допускане на гласни доказателства , ако същият не е нарочно съставен с цел разкриване. Разликата е коментирана в приложеното решение №437 от 2004г. на Іг.о на ВКС и в реш. № 540 от 30.06.1999г ІІ г.о на ВКС ,но противоречие по този въпрос , или смесване на двете значения, в обжалваното решение не е налице. В случая е било решаващо ,че купувачът по атакувания договор за покупко – продажба В. И. П. също е подписал предварителния договор с продавачите и то в качеството си на купувач , доколкото друго не е манифестирано. Освен съдържанието,че последните продават именно на него , но по уговорка с ищцата и бившия и съпруг и за цена , която страните видно не са имали намерение да посочат в нотариалния акт при окончателната сделка , друго изявление за отношенията между страните, което да послужи за разкриване именно на персонална симулация , не е обективирано. За вътрешните отношения между П. и семейство Владимирови няма както писмени ,така и други доказателства ,което не поставя обжалваното решение в противоречие с приетото в решение № 3831 от 13.11.1960г І г.о на ВС . Плащането на цената по окончателната сделка , оформена с нотараия акт, безспорно е свързано с правата на посочения купувач П. върху жилищно-спестовен влог ,използван е предвидения в ЗУЖВГМЗСВ финансов инструмент за остойностяване и получаване на средства по реда на този закон при закупуване на жилище . Купувачът е явен и действителен , в отношенията с ищцата и нейния вече бивш съпруг включително, разчитало се е след срока на забраната за прехвърляне по специалния закон, П. да прехвърли собствеността.Предварителният договор с служел за разкриване на действителната цена ,платена на продавачите, а не за разкриване на „действителните” купувачи. Поначало въпросът за това кой е платил на продавачите разликата до действителната цена в този случай , над усвоените по ЗУЖВГМЗСВ средства ,няма отношение към доказването на персонална симулация. По този въпрос възприетото от въззивния съд не е в противоречие , а в съответствие с приетото по реш. № 540 от 30.06.1999г ІІ г.о на ВКС. Изследването на въпроса за икономически заинтересованата страна в насоката по решение №3831 от 13.11.1960г на І г.о ,ВС на РБ няма връзка и изводите на въззивния съд Обжалваното разрешение не поставя проблематика по изведените в изложението въпроси , свързан с ограничения в доказателствените средства и значението на определени доказателства при разкриване на персонална симулация .
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение №11от 12.02.2010г по гр.дело № 963/2009г. на Русенски окръжен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .