5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1189
София, 20.12.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети декември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №3202/2017 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№2086/27.6.2017 г., подадена от Окръжен прокурор на Окръжна прокуратура – С., представляващ ответника по исковата молба П., против въззивно решение №66/25.5.2017 г. по гр.д.№48/2017 г. по описа на Силистренския окръжен съд, г.о., с което е потвърдено решение №610/12.01.2017 г. по гр.д.№1303/2016 г. по описа на Силистренския районен съд, г.к., с което П. е осъдена да заплати на И. Б. М. от [населено място] и на В. Р. В. от [населено място], по 10000 лева на всеки, представляващи обезщетение на неимуществени вреди в резултат на незаконно повдигнато обвинение с обвинителен акт №от 25.02.2014 г. на РП-И., по което е оправдан с присъда №31 от 12.9.2014 г. по ВНОХД№343/2014 г. на Разградския окръжен съд, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 08.5.2015 г. до окончателното й изплащане.
При постановяване на решението въззивната инстанция е приела, че „Обсъждайки събраните гласни и писмени доказателства по делото , първоинстанционният съд е направил обоснования извод, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на държавата за възмездяване на вредите, претърпени в резултат на неоснователно повдигнатите спрямо ищците обвинения, тъй като е доказано по делото, че по тези обвинения те са оправдани с влязла в сила присъда, както и че в резултат на проведеното наказателно преследване срещу тях, са претърпели неблагоприятни последици, които се отразили на психиката им, причинили са им емоционален дискомфорт и неудобства, които са дали отражение както на служебното им положение, авторитета им сред колегите и взаимоотношенията с тях, така и на взаимоотношенията им с близки, познати, засегнали са семействата им, попречило на кариерното им израстване и са пропуснали възможности, открили се към оня момент , като вторият ищец В. не бил назначен на длъжност „началник отдел“, която му предстояло да заеме, а първият – Б., загубил право да участва в конкурс за придобиване на офицерски чин.
Пред тази инстанция по искане на жалбоподателите Б. и В. са назначени съдебно – психологични експертизи със задачи да извърши преглед на тези лица и да отговори на въпросите 1. Как се е отразило на психиката на ищеца наказателното преследване, имало ли е нарушения в психологичното и социално функциониране на ищеца?, 2. Как се е отразило на психиката им факта, че при отнети лични и служебни оръжия им се е налагало да участват в операции?, 2. Какво е психологичното му състояние към момента? Съгласно изготвените заключения, действително, събитията около наказателното преследване на ищците се е отразило на психическото им равновесие, регистрирани са депресивни симптоми, тревожност и притеснения, чувство на страх и несигурност, а към момента не се регистрират завишени нива на тревожност или депресивни симптоми.
Съдът счита, че събраните по делото доказателства пред тази инстанция не водят до промяна на изводите на първоинстанционния съд относно интензитета на преживените болки и страдания от страна на ищците. Видно от данните по делото, наказателното преследване е продължило около две години и два месеца, като оправдателната присъда на районния съд е постановена година и половина след инцидента и логично, макар и неокончателна, би следвало да свали донякъде напрежението от ищците. По делото няма данни, а и няма твърдения, че Б. и В. са били задържани с мярка за неотклонение, че случаят е придобил медийна и обществена известност сред широк кръг хора, че са били наказвани с дисциплинарни наказания за инцидента При преценка на размера на обезщетението, районният съд е отчел фактът, че са били лишени от оръжие за периода на разследването и това е водело до завишен риск за живота и здравето им при следващи акции, но не са представени доказателства, че конкретна ситуация или акция е причинила сериозна заплаха за ищците, поради това, че не разполагат с оръжие. Отчетено е от районния съд и обстоятелството, че са пропуснали възможността за кариерно израстване, но тепърва им предстоят шансове за в бъдеще в тази насока. Следва да се добави и факта, че полицейската работа е високо рискова, свързана както със завишена опасност за здравето и живота на полицейските служители, така и с висока отговорност при упражняване на служебните им задължения, необходимост от вземане на бързи решения, поемане на риск както по отношение на себе си, така и по отношение на други лица, участващи в съответната полицейска акция. Ищците са доказали в рамките на наказателното производство, че са изпълнили акуратно служебните си задължения, поради което и са оправдани и им е присъдено адекватно обезщетение за неимуществени вреди. Следва да се отбележи, че в случая увредата на доброто им име не е особено драстична, тъй като са били обвинени в престъпление при извършване на служебните си задължения, а не за корупция или участие в престъпни групи. Не сочи на някакъв драстичен интензитет на претърпените тревожности и депресивни симптоми и назначената СПЕ, което също не е изненада, имайки предвид, че полицейската професия изисква стабилна психика и издръжливост на стресови ситуации.
Съдът счита, че районният съд правилно е изравнил престацията за претърпените неимуществени вреди от двамата ищци, тъй като са участвали в една и съща ситуация, довела до наказателното им преследване, а фактът, че единият е бил ръководител на операцията се компенсира от обстоятелството, че другият е извършил физическото действие, довело до подвеждането им под наказателна отговорност.
Съдът счита, че посочената съдебна практика от процесуалните представители на Б. и В. не го обвързва, не само поради нейния незадължителен характер, а поради това, че касае доста различни като фактическа обстановка казуси, независимо от това, че се отнася все за длъжностни лица от системата на М.. В тази връзка съдът може да се позове на Решение № 19743 от 29.11.2016 г. на СРС по гр. д. № 23431/2016 г., отново с уговорката, че случаят е доста по – драстичен, където за подобна ситуация, но с по – значителни последствия като продължителност на разследването, обществен отзвук и влияние на семейното положение на ищцата, е определено обезщетение от 24990 лв. С уговорката, че случаите по чл.2 от ЗОДОВ трудно могат да се съотнасят, при хипотезата на настоящия казус, определеното обезщетение от районен съд С. е напълно адекватно и съобразено с данните по делото.“
В изложението на касационния жалбоподател – П. сочи основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.т.1 и 2 ГПК и поставя следния материалноправен въпрос: „Какви са критериите за справедливо определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, съгласно чл.52 ЗЗД. При определяне размера на справедливото обезщетение за неимуществени вреди, не следва ли да се изследват в достатъчна степен всички релевантни за принципа за справедливост обстоятелства ?“
Сочат решения на Върховния касационен съд по чл.290 ГПК и на апелативни съдилища. Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответниците по касация В. Р. В. и И. Б. М., и двамата от [населено място], посредством процесуалните си представители, е депозирали отговори по смисъла на чл.287 ГПК. Претендират разноски за касационното производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба, изложението към нея и взе предвид отговорите на ответниците по касация намира следното:
Въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване и по двете касационни жалби по въпроса за приложението на чл.52 ЗЗД, тъй като не са налице основания по чл.280, ал.1 ГПК. Съгласно визираната правна норма на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от съществено значение за изхода от спора, за развитие на правото, решен и е в противоречие с практиката на ВКС. Въздигнатият от чл.52 ЗЗД принцип за справедливост при обезщетяване на неимуществени вреди се определя от обстоятелства, които са различни за всеки отделен случай. В т.11 от ППВС №4/1968 г. Върховната съдебна инстанция е постановила, че при определяне размера на неимуществените вреди следва да се определя като се вземат предвид всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, като в мотивите към решенията на съдилищата се посочват конкретно тези обстоятелства, както и значението им за присъдения размер. Постановеното от въззивната инстанция решение се основава на конкретни факти и обстоятелства и е съобразено със законовите разпоредби. По естеството си с изложението се цели допускане на въззивното решение до касационно обжалване относно размера на претенцията, което конкретно е уредено в българското законодателство – чл.чл.51 и 52 ЗЗД, и което за всеки отделен случай е различен.
С оглед изхода от спора касационният жалбоподател следва да заплати на всеки от ответниците по касация деловодни разноски в размер на 650 лева.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №66/25.5.2017 г. по гр.д.№48/2017 г. по описа на Силистренския окръжен съд, г.о.
ОСЪЖДА П. – [населено място], [улица], да заплати на В. Р. В., Е. – [ЕГН], от [населено място], [улица], деловодни разноски в размер на 650/шестстотин и петдесет/ лева.
ОСЪЖДА П. – [населено място], [улица], да заплати на И. Б. М., Е. – [ЕГН], от [населено място], [улица], деловодни разноски в размер на 650/шестстотин и петдесет/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: