О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1189
гр. София 23.10.2013 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 14 октомври през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 4551 по описа за 2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ответницата И. К. Г., чрез адв.Ю. О. против решение № 35/25.04.2013 г. по в.гр.дело № 42/2013 Г. на Търговищкия окръжен съд, с което е потвърдено решение № 550/16.11.2012 г. по гр. дело № 1169/2012 г. на Районен съд [населено място], с което е признато за установено по отношение на жалбоподателката, че Й. С. С. е собствник на имот от 1 205 кв.м., находящ се в землището на [населено място], м. „Ч.” с ид. № 73* по КК на града, описан в нот.акт № 27/2011 г. и на имот, представляващ дворно място с площ от 335 кв.м. с ид. № 73*по плана на [населено място], [улица], описан в нот. акт № 189/2011 г. на основание трансформация на лични средства на осн.чл.124, ал.1 ГПК, вр.чл.23,ал.1 СК.
Поддържаните основания за неправилност на обжалваното решение по чл.281,т.3 ГПК са нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
В изложението към касационната жалба са формулирани въпросите както следва: 1. може ли приноса на страната да се извлича единствено и само от твърдението на страната за наличието на извънсемейни приходи и от представени доказателства, но неотносими към доказването на трансформация на придобитите два имота по силата на рентни доходи, 2. представлява ли нарушение на процесуалните правила непосочването с думи на последиците от неявяването на страната, а само визиране на правната норма, 3. следва ли да се приемат за доказани факти, извлечени от неявяването на страната, при неспазване процедурата по реда на чл.176 от ГПК и само на тази база да се градят правните изводи на решаващия съд, решен в противоречие с решение № 60/11.01.1962 г. на I г.о. на ВС, 4. могат ли и следва ли да се приемат писмени доказателства във втората инстанция, които са нови по смисъла на чл.266,ал.2,респ.т.2 ГПК, които са били в държане на другата страна, представила ги по друго дело и по тези съображения не са могли да бъдат своевременно представени от ответника по настоящото дело, 5. представляват ли нови доказателства, такива които другата страна е представила по друго дело, които имат значение по настоящото, касателно основния въпрос по предмета на делото, а именно от кога е настъпила фактическата раздяла между страните, представлява ли това злоупотреба с право от страна на ищеца по делото, 6. длъжна ли е въззивната инстанция да приеме тези доказателства и съответно да ги кредитира и обоснове правните си изводи на база същите. Жалбоподателката счита, че посочените въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба Й. С., чрез адв.Н.А. в писмен отговор е изразил становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна и е процесуално допустима.
Въззивният съд се е произнесъл по предявен иск по чл. 124,ал.1 ГПК,вр.чл.23, ал.1 СК
От фактическа страна е прието, че жалбоподателката И. Г. и ответникът по жалбата Й. С. са бивши съпрузи. Гражданският им брак, сключен на 27.01.1971 г. е прекратен с влязло в сила на 22.02.2012 г. решение № 22/06.01.2012 г. по гр.дело № 3389/2011 г. на Добричкия районен съд.
Съдът е приел възоснова на констативен нотариален акт № 187/1999 г., че ответникът по жалбата е придобил 69 дка земеделски земи в землището на [населено място] на основание договор за доброволна делба на наследствени имоти. Последните Й. С. отдал под аренда за периода от 2003/2004 г. до 2010/2011 г. стопански години на [фирма] [населено място], за който период получил аренда в общ размер на 9 792.80 лв.
Прието е, че на 01.02.2011 г. ответникът по жалбата закупил имот, находящ се в тр.Т., м.”Ч.” с площ от 1 205 кв.м. с ид. № 73* по КК на града, описан в нот. акт № 17/2011 г., съответно закупил имот, представляващ дворно място с площ от 335 кв.м. с ид. № 73*, находящ се в [населено място], [улица], описан в нот. акт № 189/2011 г. Прието е, че на осн.чл.176,ал.2 ГПК жалбоподателката е била задължена да се яви лично в съдебно заседание и отговори на въпроса „от коя година е във фактическа раздяла с ищеца”, което обстоятелство е свързано с твърденията на ищеца, че началният момент е от 1997 г. Прието е, че на жалбоподателката са указани последиците от неизпълнение на това задължение. Съобщение за това задължение на жалбоподателката е връчено редовно на 24.09.2012 г., като същата не се е явила в съдебно заседание и не е посочила причини за неявяването. На осн.чл.176, ал.3 ГПК съдът е приел, че страните са във фактическа раздяла от 1997 г. Прието е за неустановено страните по делото да са поддържали контакти в периода на фактическата раздяла до прекратяване на брака през 2012 г.
От правна страна съдът е приел, че искът е процесуално допустим и по същество основателен. Прието е за установено по категоричен начин, че процесните два недвижими имота са придобити през време на брака между страните, че принос в придобиването има само съпругът-ответник по жалбата, тъй като са закупени с негови лични средства. Според съда от представените писмени доказателства е установено, че средствата, послужили за придобиване на процесните два имота са лична собственост на ищеца и нямат семеен характер. Прието е, че липсва принос от страна на съпругата-сега жалбоподател, тъй като е установен факта, че към момента на придобиването на имотите съпрузите са били във фактическа раздяла с начален момент 1997 г., изключваща всякаква физическа, духовна и икономическа връзка между тях, както и че имотите са придобити с лични средства на ищеца.
С оглед на изложеното съдът е направил решаващия извод, че е оборена презумпцията за съвместен принос на съпрузите по чл.21,ал.3 СК, поради което искът за установяване, че процесните два недвижими имота са лична собственост на ответника по жалбата, като придобити с лични средства е основателен.
По правните въпроси:
Неоснователни са доводите на жалбоподателката за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по въпросите, формулирани в п.1,2,4,5 и 6-ти от изложението. Всеки от поставените въпроси не са обусловили решаващите правни изводи на съда в обжалваното решение. Според тълкуването, дадено в т.1-ва от ТР № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правен въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното въззивно решение е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Жалбоподателят е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба, но може само да го уточни и конкретизира. Всеки от поставените въпроси касае правилността на обжалваното решение и е касационно основание за отмяна по чл.281,т.3 ГПК. В настоящото производство по чл.288 ГПК Върховният касационен съд следва да се произнесе дали всеки от посочените въпроси са обусловили решаващите правни изводи на съда по предмета на спора, но не и дали тези изводи на законосъобразни. Проверката за законосъобразност на обжалваното решение съдът ще извърши ако бъде допуснато касационно обжалване на същото решение при разглеждане на касационната жалба, но не и в производството по чл.288 ГПК. Както се посочи всеки от въпросите по п.1,2,4,5 и 6-ти не представлява правен въпрос по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК, поради което само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване без да се обсъжда наличието на предпоставката, визирана в чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
Не се установява основание за допускане на касационно обжалване по по чл.280,ал.1,т.2 ГПК по поставения въпрос в п.3-ти от изложението – следва ли да се приемат за доказани факти, извлечени от неявяването на страната, при неспазване процедурата по реда на чл.176 ГПК и само на тази база да се градят правните изводи на решаващия съд.
С решение № 60/11.01.1962 г. по гр.дело № 10021/61 г. на ВС, I г.о. е застъпено становището, че ако съдът е разпоредил страната да се яви лично, за да бъде разпитана по обстоятелства по делото и тя не се е явила от това не следва да се приеме, че твърденията на противната страна, съдържащи се във въпросите на съда следва да се считат за доказани, че неявяването също така не може да се счита за признаване на иска. Въззивният съд не е разрешил правния въпрос в отклонение от изразеното становище. Решаващите изводи на съда, че процесните имоти са лична собственост на ответника по жалбата, на основание трансформация на лични средства съдът е изградил, като е обсъдил всички събрани по делото доказателства, съответно не е взел предвид само разпоредбите на чл. 176,ал.3 ГПК, относно началния момент на фактическата раздяла между страните.
По поставения правен въпрос не се установява наличие на основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК, тъй като същият касае приложението на чл.176,ал.1,2 и 3-та ГПК, които разпоредби са ясни и пълни и не се нуждаят от тълкуване. По приложението им е установена трайна съдебна практика. Последната не следва да се осъвременява, тъй като не са налице данни за промени в законите и/или обществените условия.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че не се установяват основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 и т.3 ГПК по поставените правни въпроси от жалбоподателката И. Г..
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 35/25.04.2013 г. по в. гр. дело № 42/2013 г. на Търговищкия окръжен съд по касационна жалба вх. № 2664/11.06.2013 г., подадена от ответницата И. К. Г. от [населено място], [улица], ет.3,ап.7, чрез адв.Ю. О..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: