О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1189
София 30.09.2009г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 29 септември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Георгиева
дело № 1268/2009 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. С. А. от гр. С., подадена от пълномощника му адв. М, срещу въззивно решение № 79 от 16.04.2009г. по в.гр.д. № 76/2009г. на Габровския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 573 от 19.11.2007г. по гр.д. № 776/2008г. на Габровския районен съд, с което П. С. А. е осъден да заплати на Д. Г. К. сумата 10 000 лв. и разноските по делото.
Ответникът Д. Г. К. от с. Г., Община Г., в подадения от пълномощника му адв. И по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК писмен отговор моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Претендира разноските по делото.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд взе предвид следното:
За да уважи иска въззивният съд е приел, че ответникът П. С. А. е получил от ищеца Д. Г. К. на два пъти по 5 000 лв., без между страните да е сключен договор, по силата на който сумата се дължи. Между страните е имало само устна уговорка за покупко-продажба на недвижим имот – апартамент. За даването и получаването на процесната сума няма изготвен писмен документ. За да приеме, че сумите са получени от ответника съдът се е позовал на показанията на св. Н. С. и Д. Г. , присъствали лично на предаването им. Първоначално ищецът заплатил сумата 5 000 лв. в присъствието на двете свидетелки, а останалите 5 000 лв. били предадени на следващия ден в присъствието на същите свидетелки, като в замяна ответникът предал на ищеца ключа от жилището. Въззивният съд е преценил за неоснователно възражението на ответника във въззивната жалба, че е нарушена забраната на чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК. Приел е, че в случая са извършени две плащания в различен период от време, всяко от които е на стойност 5 000 лв., поради което не съществува ограничение за доказване на това обстоятелство със свидетелски показания.
Съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т. 1-3 на същата разпоредба за всеки отделен случай.
Касаторът П. С. се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК като твърди, че въпросът за допустимостта на свидетелски показания е решен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС относно института на свидетелските показания. Прилага решение № 222 от 24.04.1954г. по гр.д. № 1959/54г. на ІV г.о. на ВС и решение № 19 от 16.01.1979г. по гр.д. № 2323/78г., І г.о. на ВС. С първото от тях е прието, че ищецът е следвало да докаже с допустими от закона средства, че прехвърлянето на сумата 800 лв. е направил като заем, даден на ответника. Такива средства не могат да бъдат показанията на свидетели, защото другата страна се е противопоставила изрично на това. С второто решение е прието, че когато законът ограничава допустимостта на свидетелски показания за доказване на обстоятелства, за които е необходим писмен акт, съгласието на страните по делото за разпит на свидетели е разпоредително процесуално действие, което трябва да бъде дадено изрично.
Върховният касационен съд намира, че не е налице соченият от жалбоподателя критерии за селекция на касационните жалби по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по процесуалноправния въпрос за допустимостта на свидетелските показания. Поставеният въпрос е от значение за решаването на делото, но не е налице противоречивото му решаване в приложените решения и в обжалваното решение на Габровския окръжен съд.
В случая е приложима разпоредбата на чл. 164, ал. 1, т. 3, предл. второ ГПК, аналогична на чл. 133, ал. 1, б. „в” ГПК /отм./ с повишен размер на сумата, по прилагането на която съдебната практика е непротиворечива. Макар и задължението да не е установено с документ, то може да се доказва със свидетелски показания ако е до 5 000 лв. и не може да се доказва с гласни доказателства, ако е над този размер. Правилно въззивният съд е приложил разпоредбите на новия ГПК, независимо от това, че сумите са дадени при действието на отменения ГПК, тъй като гражданскопроцесуалните закони се прилагат незабавно и спрямо възникналите преди влизането им в сила правоотношения.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Габровския окръжен съд. На ответника по касация следва да се присъдят разноските по делото в размер на 300 лв.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 79 от 16.04.2009г. по в.гр.д. № 76/2009г. на Габровския окръжен съд.
ОСЪЖДА П. С. А. от гр. С. да заплати на Д. Г. К. от с. Г., Община Г. сумата 300 лв. разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: