5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 119
гр. София, 14.02.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 3343/2018 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Прокуратурата на Република България, представлявана от прокурор М. Г., против въззивно решение № 89/25.04.2018 г. по възз.гр.д № 68/2018 г. по описа на Окръжен съд – Шумен, с което е потвърдено решение № 4/08.01.2018 г. по гр.д. № 558/2017 г. по описа на Районен съд – Велики Преслав, с което на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 2 ЗОДОВ Прокуратурата е осъдена да заплати на Д. Б. Д. и на Т. Д. Т. сумата от по 5 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на незаконно обвинение в престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 и 6 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК / по чл. 26, ал. 1 НК само по отношение на Д. Б. Д./, чл. 234, ал. 1 НК, чл. 237, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК, във връзка с което образуваното наказателно производство по ДП № 441/2013 г. по описа на РУ – В. П. при ОДМВР – Шумен е прекратено с постановление на прокурора № 1056/13 от 17.03.2016 г., влязло в сила на 01.04.2016 г., ведно със законна лихва върху сумата, считано от датата на влизане в сила на постановлението до окончателното прекратяване на наказателното производство.
В касационната жалба се съдържат оплаквания за неправилност на атакуваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Касаторът счита, че съдът е присъдил обезщетения за неимуществени вреди, значително надвишаващи справедливия размер по смисъла на чл. 52 ЗЗД.
Касаторът се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Твърди се, че при постановяване на атакуваното решение въззивният съд се е произнесъл по въпроса, свързан с начина на определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС, решение № 377/22.06.2010 г. по гр.д. № 1381/2009 г. по описа на ВКС, IV г.о., решение № 532/24.06.2010 г. по гр.д. № 1650/2009 г. по описа на ВКС, III г.о., решение № 37/11.02.2009 г. по гр.д. № 5367/2007 г. по описа на ВКС, I г.о., решение № 539/09.08.2010 г. по гр.д. № 1747/2009 г. по описа на ВКС, III г.о., решение № 29/05.03.2012 г. по гр.д. № 170/2011 г. по описа на ВКС, III г.о., решение № 149/02.05.2011 г. по гр.д. № 574/2010 г. по описа на ВКС, III г.о., решение № 407/26.05.2010 г. по гр.д. № 1273/2009 г. по описа на ВКС, III г.о., решение № 356/09.12.2014 г. по гр.д. № 2946/2014 г. по описа на ВКС, IV г.о., решение № 1017/15.12.2005 г. по гр.д. № 524/2004 г. по описа на ВКС, IV г.о. решение № 48/04.02.2004 г. по гр.д. № 2041/2002 г. по описа на ВКС, IV г.о., решение № 1172/13.10.2008 г. по гр.д. № 5426/2007 г. по описа на ВКС, V г.о., както и в противоречие с решение № 16/16.06.2008 г. по гр.д. № 185/2008 г. по описа на Окръжен съд-Ямбол.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника по касация.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от надлежна страна с правен интерес да обжалва атакуваното решение, което е с допустим предмет на касационно обжалване съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3 ГПК и цената на предявените искове.
Предмет на делото са субективно съединени осъдителни искове, предявени от Д. Б. Д. и Т. Д. Т. против Прокуратурата на Република България, с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 2 ЗОДОВ. Окръжен съд-Шумен е потвърдил първоинстанционното решение, с което ответникът е осъден да заплати на всеки от ищците обезщетение в размер на 5 000 лв. При преценка на събраните писмени и гласни доказателства, съдът е установил следните факти: на 07.11.2013 г. Д. Б. Д. и Т. Д. Т. били привлечени като обвиняеми по ДП № 441/2013 г. по описа на РУ Полиция – В. П. по пр.пр. № 1056/2013 г. по описа на Районна прокуратура – В. П. за извършени престъпления по чл. 195, ал. 1, т. 4 и т. 6 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 26 НК /продължавано престъпление само по отношение на Д. Д./, чл. 234, ал. 1 НК, чл. 237, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК, наложена им била мярка за неотклонение „подписка“. С постановление № 1056/17.03.2016 г. на прокурор при РП-В. П., влязло в сила на 01.04.2016 г., воденото срещу тях наказателно производство било прекратено поради липса на доказателства за извършване на престъпленията, в които са обвинени. В хода на досъдебното производство били извършени множество процесуални действия от страна на Районната прокуратура, обвиняемите търпели редица ограничения, не могли да извършват ловна дейност, тъй като им били иззети законно притежаваните оръжия. Близките им също били засегнати, изживели страх и безпокойство във връзка с развитието на наказателното производство, личните отношения на обвиняемите с близките им били разклатени. Била уронена репутацията на обвиняемите и доброто им име в обществото. От събраните доказателства, обаче, съдът е установил, че по волята на ищците трудовите им правоотношения са прекратени, поради, което не може да се вменява отговорност на Прокуратурата за липсата на доходи. Като е посочил, че страните не са спорили относно наличието на морални вреди от незаконно повдигнатото обвинение, Окръжен съд – Шумен е очертал като спорен единствено въпроса относно размера на справедливото обезщетение. Д. Б. Д. и Т. Д. Т. са претърпели негативни душевно-психически изживявания, водещи до изпадане в депресивно състояние, ограничени са социалните им контакти и лични отношения, изпитали са срам, безпокойство, страх от неоправдана държавна репресия, не са могли да потърсят работа зад граница, били са ангажирани с провеждането на разследването и извършването на процесуално-следствени действия. Съдът е отчел дългия период, в който е проведено разследването. Възраженията на ответника, че причини, свързани със събирането на доказателства, са забавили разследването, са счетени за ирелевантни, доколкото не изключват отговорността на Прокуратурата. При тези съображения въззивният Окръжен съд-Шумен е потвърдил извода на първоинстанционния, че сумата от 5 000 лв. е паричният еквивалент, представляващ справедлив размер на претърпените от Д. Б. Д. и Т. Д. Т. неимуществени вреди вследствие на незаконното им обвинение в престъпление, във връзка с което наказателното производство е било прекратено.
Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материално-правен или процесуално-правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт и по отношение на който да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. Въпросът за начина на определяне справедливия размер на обезщетението за претендираните неимуществените вреди обуславя решаващата воля на съда, поради което представлява общо основание по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК, но не се разкрива допълнителното такова и не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост. Този критерий е намерил широко обсъждане в съдебната практика. Съдържанието на понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД е предмет на изследване още в ППВС № 4/1968 г. и трайно се приема, че включва винаги конкретни факти предвид стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател – характер и степен на увреждането, начин и обстоятелства, при които то е получено, вредоносни последици, тяхната продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, неговото обществено и социално поведение, без този списък да е изчерпателен. Въззивният съд не се е отклонил от тези постановки. Въпрос на фактическа преценка, с оглед конкретните факти и обстоятелства, както и личността на увредения, е определянето на конкретния паричен еквивалент на обезщетението. При присъждането на обезщетение за неимуществени вреди множество обстоятелства се оценяват от съда, като тези обстоятелства почти никога не могат да бъдат идентични с друг разглеждан случай. Освен въздействието на незаконния акт на правозащитния орган върху здравето на ищеца, значение имат и субективните му негативни преживявания, отражението на незаконния акт върху личната свобода и социалната сфера на общуване и работа, контактите и взаимоотношенията със семейството му и близките му, както и други подобни обстоятелства, естествено, видът на повдигнатото обвинение, продължителността на наказателното производство, видът и срокът на мерките за неотклонение за всеки конкретен случай. Като база служи още и икономическия растеж, стандарта на живот и средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности в страната към датата на деликта, а тя също е различна. Въззивният съд в процесния случай е посочил кои обстоятелства счита за установени и за значими. Разликата в присъдените с цитираните съдебни решения обезщетения за неимуществени вреди произтича от различните факти при различните казуси, а не сочи на противоречиво разрешаван от съдилищата въпрос. Трайно установено в съдебната практика е, че разпоредбата на чл. 52 ЗЗД изисква конкретна преценка във всеки отделен случай, като унификация и уравновиловка е невъзможна. Поради изложеното не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена на 31.05.2018 г. С измененията на ГПК, обнародвани с ДВ бр. 86/2017 г. в сила от 31.10.2017 г., законодателят изключи допускането на касационно обжалване по правен въпрос, отговарящ на изискванията за общо основание, когато същият е решаван противоречиво от съдилищата. В т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК е предвидено ново специално основание, а именно въпросът да е решен в противоречие с актовете на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз. Не е налице и това специално основание. Още повече, че дори да беше действаща предходната редакция на процесуалния закон касаторът не е представил препис на решението на Окръжен съд-Ямбол, на което се позовава, от който да е видно кога то е влязло в сила.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 89 от 25.04.2018 г., постановено по възз.гр. д. № 68/2018 г. по описа на Окръжен съд – Шумен.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: