О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 119
гр. София, 29.01.2015 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори януари през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев гр. дело № 6414 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. Г. К. срещу решение № 8445/13.12.2013 г., постановено по въззивно гр. дело № 16877/2011 г. на Софийския градски съд (СГС). С обжалваното въззивно решение, като е потвърдено решение № ІІ-56-54/27.06.2011 г., поправено с решение от 29.10.2012 г., постановени по гр. дело № 36631/2010 г. на Софийския районен съд (СРС), са уважени, предявените по реда на чл. 422 от ГПК от [фирма] срещу жалбоподателя, положителни установителни искове с правни основания чл. 79 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, като е признато за установено, че касаторът-ответник дължи на ищеца следните суми: сумата 5 445.11 лв., представляваща стойността на незаплатена доставена и използвана топлинна енергия за топлоснабден обект – апартамент № ** в [населено място],[жк], [жилищен адрес] абонатен № ******, за периода 01.08.2007 г. – 30.04.2009 г., ведно със законната лихва върху тази сума (главницата), считано от 24.03.2010 г. до окончателното й изплащане; и сумата 891.90 лв., представляваща обезщетение за забавено изпълнение на горното парично задължение (главницата) за периода 01.10.2007 г. – 26.01.2010 г.; в тежест на жалбоподателя са възложени и разноските по делото.
Касационната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. В нея се поддържат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон и на съществени процесуални правила – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК.
Ответниците по касационната жалба – ищецът [фирма] и третото лице – негов помагач по делото – [фирма], не са подали отговори на жалбата в срока за това.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на жалбоподателя, което е инкорпорирано в касационната му жалба, като общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са изведени следните четири формулировки: 1) „нищожност на облигационните отношения, поради липса на предмет на сделка, вследствие на липса на качествени показатели и неравноправни клаузи в ОУ (общите условия), санкционирани от ЗЗП”; 2) „надчислени „мораторни” лихви върху прогнозни, а не реални задължения, в нарушение на чл. 86 на ЗЗД, ал. 2 (следва цитат на разпоредбата), където се допуска при действително претърпени вреди в по-висок размер да се иска обезщетение по общите правила, а не да се начисляват измислени от ищеца лихви, за които не може да се представи определение от МС, каквото е изискването на закона”; 3) „липса на утвърдени нормативни документи за разпределение на ТЕ (топлинната енергия) за формиране на сметките и системното нарушаване на действащите такива”; и 4) „пълната неадекватност на някои съдебни състави при приложение на разпоредбите на Европейска директива 2006/23/ЕО, чл. 13, при наличие на решение на СРС от 04.02.2009 г. по гр. д. № 25352/2009 г. се въвежда съдебната практика „Българският правоприлагащ орган да тълкува и прилага нормите приети въз основа на директивата в съответствие с изискванията на общностното право – С-14/83” и да обяви нищожност на лихвите и главниците, претендирани от топлофикационните дружества, докато в обжалваното решение на съда това изискване е нарушено”.
Последната формулировка (под № 4) е абсолютно неясна и не би могла да бъде уточнена или конкретизирана от съда. Тя по никакъв начин не съставлява формулировка (а още по-малко – ясна и точна такава) на материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК, респ. – не би могла да бъде общо основание за допускане на касационното обжалване, съгласно задължителните указания и разясненията, дадени с т. 1 и мотивите към нея от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Същото се отнася и за предходната формулировка (под № 3) в изложението. Логически тя е non-sens – едновременно се поддържа „липса на утвърдени нормативни документи…” и „…системно нарушаване на действащите такива”.
Формулировката под № 2 в изложението на касатора по своята същност, също не съставлява материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК, а оплакване за нарушение на материалния закон – цитираната там разпоредба на чл. 86, ал. 2 от ЗЗД. Това оплакване би могло да съставлява касационно основание (основание за касационно обжалване) по чл. 281, т. 3 от ГПК, което обаче няма отношение и не би могло да бъде разглеждано в настоящото производство по чл. 288 от ГПК – по допускане на касационното обжалване (в този смисъл – също т. 1 и мотивите към нея от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС).
Дори и да се приеме, че с първата формулировка в изложението на жалбоподателя ясно и точно е изведен материалноправен въпрос, който е от значение за крайния изход на правния спор по делото и е разрешен в обжалваното въззивно решение, т.е. – че е налице общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване на същото, то по отношение на него не е налице наведеното от жалбоподателя допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК – противоречива съдебна практика.
Във връзка с твърденията си за разнопосочна и противоречива практика на съдилищата, касаторът сочи в изложението си следните съдебни решения: решение № 66/06.06.2008 г. по гр. дело № 26943/2006 г. на СРС, решение № 149/29.03.2010 г. по гр. дело № 6701/2008 г. на Пернишкия районен съд, решение от 04.02.2010 г. по гр. дело № 25352/2009 г. на СРС, решение от 12.07.2007 г. по гр. дело № 17547/2006 г. на СРС и решение от 23.05.2008 г. по въззивно гр. дело № 92/2008 г. на СГС, като представя по делото незаверени преписи само от първите три от тях, без да сочи данни или да представя доказателства, което и да било от тези първоинстанционни (първите четири) и въззивно (петото) решения да е влязло в сила. Съгласно задължителните указания и разясненията, дадени с т. 3 и мотивите към нея от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, при това положение не би могло да се приеме наличие на правен въпрос, решаван противоречиво от съдилищата, по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК.
В заключение, касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, тъй като не са налице наведените от жалбоподателя общи и допълнителни основания за това по чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 8445/13.12.2013 г., постановено по въззивно гр. дело № 16877/2011 г. на Софийския градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.