4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 119
С., 17.02.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на петнадесети февруари през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ :
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 1/2012година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.2, изр.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] – [населено място], срещу определение № 230 от 24.10.2011 г., постановено по т. д. № 948/2011 г. от тричленен състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, с което е оставена без разглеждане като процесуално допустима подадената от дружеството касационна жалба против въззивно решение 27.07.2010 г. по в. гр. д. № 3925/2009 г. на Софийски градски съд и е прекратено производството по делото.
Частният жалбоподател моли за отмяна на обжалваното определение като поддържа доводи за неговата неправилност поради нарушение на закона – § 25 ПЗР на ЗИДГПК, обн. в ДВ бр.100/21.12.2010 г., във вр. с чл.280, ал.2 ГПК.
Ответникът по частната жалба [фирма] – [населено място], е депозирал писмен отговор в срока по чл.276, ал.1 ГПК. В отговора е изразено становище за недопустимост на частната жалба поради непосочване на съда, до който е адресирана, и липса на процесуален ред за обжалване на атакувания с нея съдебен акт. Алтернативно са наведени доводи за неоснователност на жалбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, приема следното :
Частната жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима, а доводите на ответника за нейната недопустимост са неоснователни. Обжалваемостта на постановеното от първия тричленен състав на ВКС определение, което прегражда по-нататъшното развитие на делото по смисъла на чл.274, ал.1, т.1 ГПК, произтича от закона – чл.274, ал.2, изр.2 ГПК. Що се отнася до адресата на частната жалба, то той е посочен от частния жалбоподател в съответствие с разпоредбата на чл.274, ал.2, изр.2 ГПК – Върховен касационен съд в друг негов тричленен състав.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна.
За да остави без разглеждане касационната жалба на [фирма] срещу решението по гр. д. № 3925/2009 г. на Софийски градски съд, тричленният състав на Второ отделение при Търговска колегия на ВКС е приел, че жалбата е процесуално недопустима, тъй като е насочена срещу решение на въззивен съд, което не подлежи на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.2 ГПК в редакцията, въведена със ЗИДГПК, обн. в ДВ бр.100/21.12.2010 г. Изложени са съображения, че с разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК са изключени от обхвата на касационния контрол въззивните решения по търговски дела с цена на иска до 10 000 лв. и че след като конкретното въззивно решение е постановено по търговско дело с предмет обективно съединени искове, всеки с цена под 10 000 лв., същото следва да се счита за изключено от обхвата на касационния контрол съгласно ограничението на чл.280, ал.2 ГПК. Преценката за недопустимост на жалбата и на образуваното по повод на нея касационно производство е извършена според новата редакция на чл.280, ал.2 ГПК с аргумент, че съществувалият до влизане в сила на ЗИДГПК, обн. в ДВ бр.100/21.12.2010 г., процесуален ред за касационно обжалване е неприложим с оглед нормата на § 25 ПЗР на ЗИДГПК, обн. в ДВ бр.100/21.12.2010 г., и датата на подаване на жалбата – 04.10.2010 г., от който момент делото следва да се счита за висящо пред ВКС.
Настоящият тричленен състав на ВКС намира за правилни изводите на първия тричленен състав относно ограничителния характер на разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК в редакцията, обн. в ДВ бр.100/21.12.2010 г., и момента, спрямо който следва да се преценяват предпоставките за нейното приложение – този на подаване на касационната жалба. Неправилен обаче е крайният извод за недопустимост на касационната жалба, тъй като новата редакция на чл.280, ал.2 ГПК не може да намери приложение при преценката дали атакуваното въззивно решение попада в обхвата на касационния контрол.
С изменението на чл.280, ал.2 ГПК, извършено със ЗИДГПК, обн. в ДВ бр.100/21.12.2010 г., са изключени от касационен контрол решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. – за граждански дела, и до 10 000 лв. – за търговски дела. В § 26 ПЗР на ЗИДГПК е предвидено, че законът влиза в сила от датата на обнародване в „Държавен вестник” – 21.12.2010 г., а в § 25 ПЗР на ЗИДГПК – че висящите към тази дата производства се приключват по досегашния процесуален ред. Както правилно е приел и първият тричленен състав, под „висящи производства” законодателят е имал предвид производствата, висящи пред съответната инстанция към датата на влизане на ЗИДГПК в сила. По аргумент от § 25 от ПЗР на ЗИДГПК за производствата, чиято висящност пред касационната инстанция – обусловена от подадена касационна жалба, е настъпила преди 21.12.2010 г., въведените със ЗИДГПК процесуални правила, част от които са и правилата на чл.280, ал.2 ГПК за достъп до касация, не следва да се прилагат. Преценката за допустимост на подадените преди 21.12.2010 г. касационни жалби преценката е подчинена на редакцията на чл.280, ал.2 ГПК, обн. в ДВ бр.59/2007 г., която изключва от обхвата на касационния контрол въззивните решения с обжалваем интерес до 1 000 лв.
В конкретния случай касационната жалба на [фирма] е подадена на 04.10.2010 г., от която дата делото е висящо пред Върховния касационен съд, и съобразно нормата на § 25 от ПЗР на ЗИДГПК допустимостта на жалбата следва да се преценява спрямо съществувалата до 21.12.2010 г. редакция на чл.280, ал.2 ГПК. С въззивното решение са разгледани обективно съединени искове, всеки с обжалваем интерес над 1 000 лв., поради което решението подлежи на касационен контрол и подадената срещу него касационна жалба е допустима по силата на чл.280, ал.2 ГПК в редакцията, обн. в ДВ бр.59/2007 г.
Предвид изложеното, постановеното от тричленния състав на ВКС, Търговска колегия, Второ отделение, определение по т. д. № 948/2011 г. следва да бъде отменено, а делото – върнато на същия тричленен състав за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на подадената от [фирма] касационна жалба. За прецизност следва да се отбележи, че крайният извод на първия тричленен състав за недопустимост на касационната жалба не се дължи на неправилно разбиране и тълкуване на закона, а на грешка при възприемане на датата на подаване на жалбата – 04.10.2011 г. вместо 04.10.2010 г.
Мотивиран от горното и на основание чл.274, ал.2, изр.2 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 230 от 24.10.2011 г., постановено по т. д. № 948/2011 г. от тричленен състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, с което е оставена без разглеждане като процесуално допустима подадената от [фирма] касационна жалба против въззивно решение № 27.07.2010 г. по в. гр. д. № 3925/2009 г. на Софийски градски съд и е прекратено производството по делото.
ВРЪЩА делото на същия тричленен състав за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на касационната жалба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :