4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 119
София, 13.02.2013 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на тридесети януари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч.т.д. № 20/2013 г.
Производството е по 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] /с предходно наименование [фирма]/ срещу определение № 112 от 10.08.2012 г. по в. ч. т. д. № 218/2012 г. на Великотърновски апелативен съд, с което е потвърдено постановеното от Плевенски окръжен съд определение № 437 от 19.06.2012 г. по т. д. № 118/2012 г. С първоинстанционния акт е прекратено производството по делото, образувано по предявените от [фирма], [населено място] срещу [фирма] /в несъстоятелност/, [населено място] искове с правно основание чл. 694, ал. 1 ТЗ за признаване за установено съществуването на вземане за сумата 611 379.68 лв. – цена по договори за продажба; сумата 252 997.87 лв. – неустойка за забавено плащане върху първата сума за периода от 25.11.2009 г. до 08.07.2011 г.; договорна неустойка върху същата сума в размер на 0.5% дневно, считано от датата на подаване на исковата молба – 08.07.2011 г. до окончателното й изплащане и сумата 25 990.53 лв. – разноски, направени по арбитражно дело № 4/2011 г. на АС при Б..
Частният касатор поддържа, че атакуваното определение е неправилно на всички предвидени в чл. 281, т. 3 ГПК основания. Счита, че при преценката за спазване на срока по чл. 694, ал. 1 ТЗ въззивният съд е подходил крайно формално, като е съобразил единствено датата на обявяване в Търговския регистър на определението по чл. 692 ТЗ за одобряване на списъка на приетите от синдика вземания, без обаче да изложи съображения по заявените в частната жалба доводи за неправилно призоваване на ищеца-кредитор за откритото съдебно заседание по чл. 692, ал. 3 ТЗ за разглеждане на възраженията срещу списъка, с които именно в исковата молба е обосновано становището за спазване на срока по чл. 694, ал. 1 ТЗ.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК допускането на касационното обжалване се поддържа на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Като значими за делото са посочени въпросите: 1. Следва ли да бъде прието за надлежно уведомяването на кредитор с прието вземане в производството по несъстоятелност чрез обявяване на съдебен акт в Търговския регистър, когато кредиторът: не е уведомен, че срещу вземането му е подадено възражение по чл. 690 ТЗ от друг кредитор; не е призован за открито съдебно заседание; не може и не е длъжен да презумира, че са налице процесуалните предпоставки за постановяване на определение, с което вземането му може да бъде изключено от списъка; не може и не е длъжен да знае, че предстои публикуването на съдебен акт по партидата на длъжника в търговския регистър, считано от което започва да тече срокът по чл. 694 ТЗ; 2. Следва ли в хипотеза на нередовно уведомяване да бъдат преклудирани правата на страната, чиито процесуални права са нарушени в резултат от грешка, допусната от съдебния орган, като се счете на формално основание, че срокът за реализиране на конкретна процесуална възможност е изтекъл, без да бъдат взети предвид обстоятелствата, които са довели до неспазване на същия; 3. Следва ли да произведе правни последици съдебен акт, който по законова регламентация не подлежи на обжалване, но е постановен при допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в разглеждане на възражения, подадени извън посочения 7-дневен срок по чл. 690 ТЗ; 4. При условие, че има достатъчно непротиворечиви доводи и аргументи за недопустимостта и неправилността на постановения съдебен акт, който не подлежи на обжалване, трябва ли публикуването му в Търговския регистър да породи каквито и да било правновалидни последици, в т. ч. и да фиксира началната дата, от която да започне да тече срокът за предявяване на установителен иск от кредитор, изключен от списъка на приетите вземания.
В подкрепа на твърдението си за противоречие на въззивното определение с практиката на ВКС касаторът се позовава единствено на определение № 711 от 24.07.2012 г. по ч. т. д. № 465/2012 г. на ВКС, ІІ т. о., постановено по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК.
Ответникът – [фирма] /в несъстоятелност/, [населено място] – не заявява становище по частната касационна жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото, приема следното:
За да потвърди първоинстанционното определение, с което е прекратено производството по предявените от [фирма], [населено място] /понастоящем [фирма]/ срещу [фирма] /в несъстоятелност/, [населено място] искове с правно основание чл. 694, ал. 1 ТЗ за признаване за установено съществуването на посочените в исковата молба вземания, въззивният съд е споделил извода на първата инстанция за недопустимост на същото поради неспазване на преклузивния 7-дневен срок по чл. 694, ал. 1 ТЗ. Въз основа на извършената служебна справка в Търговския регистър, от която е установил, че определение № 72 от 10.04.2012 г. по т. д. № 124/2011 г. на Плевенски окръжен съд, с което е одобрен списъкът на приетите вземания, е обявено на 18.04.2012 г., съдебният състав е приел, че предвиденият в чл. 694, ал. 1 ТЗ срок е изтекъл на 25.04.2012 г. И тъй като исковата молба е подадена след този срок /на 16.05.2012 г./, същата е преценена като недопустима.
По отношение на изложените в частната жалба съображения за недопустимост на подаденото по реда на чл. 690 ТЗ възражение на кредитора „Деу И. К.”, Република К., за допуснати процесуални нарушения при разглеждането на това възражение от съда по несъстоятелността и при постановяване на влязлото в сила определение за одобряване на списъка на приетите вземания, въззивният съд е счел, че обсъждането на същите в настоящото производство е недопустимо.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Поставените от частния касатор въпроси не могат да бъдат определени като обуславящи изхода на конкретното дело по смисъла на разясненията, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Отговорът на тези въпроси се съдържа или в самия закон – за последиците от влезлия в сила съдебен акт – или предпоставя преценка на правилността на изводите на съда относно твърдяните от страната факти – твърдението й за нередовно призоваване в производството по чл. 692, ал. 3 ГПК, което твърдение се явява и напълно недоказано, тъй като в негова подкрепа не са ангажирани доказателства /в хода на производството пред всички инстанции ищецът само се е позовал на „наличната по делото призовка”, но не е представил същата/.
Освен поради липсата на общата предпоставка, касационният контрол не може да бъде допуснат и поради отсъствие на заявените от частния касатор основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
Твърдението за противоречие на въззивния акт с практиката на ВКС е недоказано, от една страна, тъй като определение № 711 от 24.07.2012 г. по ч. т. д. № 465/2012 г. на ВКС, ІІ т. о., на което се позовава частният касатор, няма характер на задължителна съдебна практика съгласно разясненията по т. 2 от цитираното тълкувателно решение, доколкото е постановено по реда на чл. 274, ал. 2, а не по чл. 274, ал. 3 ГПК, а от друга страна – същото е и напълно неотносимо към настоящия случай, доколкото касае връчването на призовка на адреса на страната-търговец, който адрес е променен и това е вписано надлежно в Търговския регистър, а не връчване на призовката чрез адвокат.
Не е налице и поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Предвид обстоятелството, че разпоредбите на чл. 692, ал. 5 и 6 и чл. 694, ал. 1 ТЗ са напълно ясни и не пораждат съмнения относно вложеното в тях съдържание – както относно последиците на определението за одобряване на списъка на приетите вземания, така и относно начина на уведомяването на кредиторите на несъстоятелността за този акт, не може да се приеме, че произнасянето на съда по поставените от частния касатор въпроси ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ определение № 112 от 10.08.2012 г. по в. ч. т. д. № 218/2012 г. на Великотърновски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: