6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 119
гр. София, 01.03.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на десети февруари през две хиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Николова т. д.№2486 по описа за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба на [фирма], [населено място], срещу решение №185 от 20.07.2016г. по в.т.д. №120/2016г. на Великотърновски апелативен съд. С него е потвърдено решение №41 от 29.01.2016г. по в.гр.д. №1421/2013г. на Великотърновски окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от [фирма], [населено място], против [фирма], [населено място], искове, с които се претендира присъждане на сумата 29 518,46 лева, представляваща надвзета сума по договор за строителство от 09.07.2008г., както и на сумата 16033,69 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 26.11.2008г. до завеждане на исковата претенция.
Касаторът поддържа,че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, а също и че съдът е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила. Счита, че въззивният съд неправилно е кредитирал като писмено доказателство бетоновия дневник на обекта, който е представен след преклузивния срок по чл.131 ал.1 от ГПК. Поддържа, че съдът неправилно е кредитирал и заключенията на съдебно техническите експертизи, тъй като вещите лица не са посочили по каква методика е извършено изчислението на вложеното количество подложен бетон, а и не е спазен нормативно установения ред за документиране на скритите строителни дейности в хода на строителството.
Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК. Касаторът в изложението си по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК поддържа,че съдът се е произнесъл по следните процесуалноправни въпроси, обусловили изхода на спора: 1.Следва ли при представяне на частен съдебен документ от ответната страна след преклузивния срок по чл.131 от ГПК, който е от съществено значение за решаване на спора, съдът да допусне събирането му на един по – късен етап от делото и да приеме, че липсата на подпис на документа може да бъде санирана с поставянето му по време на съдебното производство от издалата го страна? 2. Следва ли при липса на съставени съгласно изискванията на чл.1 ал.4 от Наредба №3 от 31.07.2003г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, актове и протоколи при установяване на обстоятелствата, свързани със започване, изпълнение и въвеждане в експлоатация на строежите, съдът да заменя тяхната доказателствена сила с други доказателствени средства? Поддържа, че първият въпрос е решен в противоречие с решение №1556/28.02.1984г. по гр.д.№977/1984г. на ВС, IV г.о., в което се приема,че частният свидетелстващ документ се ползва с материална доказателствена сила само когато удостоверява неизгодни за издателя си факти. Твърди, че осъществяването на касационен контрол по втория въпрос ще допринесе за точното приложение на закона и развитието на правото.
Ответникът Г. П. Г., в качеството на [фирма], поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решението на Великотърновски апелативен съд.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди решението на Софийски градски съд, с което е обявен за окончателен на основание чл.19 ал.3 от ЗЗД сключеният между страните предварителен договор от 05.07.2011г., въззивният съд е приел, че в изпълнение на сключения между страните договор за строителство от 09.07.2008г. [фирма] е извършил строително-монтажни работи на обект: „Жилищна сграда с магазини и гаражи” на [фирма], а възложителят ги е приел и заплатил на изпълнителя общо сумата от 100 870,40 лева. За осъществените строително-монтажни работи бил съставен акт образец 19 (Акт 1), подписан от представители на възложителя и изпълнителя, в който са отразени вида, количеството работа, единична цена и обща цена на отделните работи. Съдът е счел за неоснователна претенцията на [фирма] за възстановяване на надплатени суми вследствие завишаване при отчитането на количеството бетон Б10, вложено на обекта, със 125,90 кубични метра и на цената за монтаж на арматура с 12 141,74 лева. Посочил е, че съобразно Акт 1 (образец 19) количеството бетон Б10, вложено на обекта, е 190 кубични метра. Съдът се е позовал на представения препис от бетонов дневник за обекта, воден от свидетеля Н. Б., който е потвърдил, че на обекта са доставени 190 кубични метра подложен бетон. Съдът се е позовал и на заключението на тройната – съдебно техническа експертиза, съгласно което на обекта са вложени 183,28 куб. метра подложен бетон, но в съдебно заседание вещите лица са обяснили, че в голяма част от случаите са определили количеството на бетона по свое предположение, тъй като откопаните точки са с диаметър 50-60 сантиметра и не може да се прецени точно от колона до колона каква е дълбочината на подложния бетон. Като е преценил всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът е стигнал до извода, че не се установява по безспорен и категоричен начин в точка 16 на Акт 1 (образец 19), подписан от представители на страните, да е завишено количеството подложен бетон Б10, вложено на обекта и следователно [фирма] не дължи на [фирма] връщане на недължимо платени суми за неположен подложен бетон Б10. Посочил е, че за удостоверяване на количеството на скритите работи на обекта е следвало да се състави акт образец 12 за скрити работи по Наредба № 3/31.07.2003г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството от проектанта-конструктор, строител и строителен надзор, същият да се подпише от представител на възложителя, което не е сторено.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280 ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280 ал. 1 т. 1 – т. 3 от ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Първият поставен от касатора въпрос не отговаря на общия критерий за достъп до касация, тъй като не съответства на извършените по делото процесуални действия и не е обусловил изводите на въззивния съд за неоснователност на предявения иск за връщане на платената без основание цена на възложените от касатора – ищец СМР. Въпросът е поставен с оглед оплакването на касатора, че съдът е кредитирал като доказателство документ, който не е представен в срока по чл.131 от ГПК – бетонов дневник. Копие от бетоновия дневник на процесния обект, е представено от ответника с отговора на исковата молба, но с определението си по чл.374 от ГПК първоинстанционният съд е отказал да приеме същото, с мотив, че то съставлява неподписан документ. В първото съдебно заседание свидетелят Н. Б. е заявил, че той е водил дневника, но не го е подписал. Впоследствие в съдебно заседание на 17.12.2014г. съдът е приел заверен от ответника и от пълномощника му по реда на чл.33 от Закона за адвокатурата препис от същия документ, който вече носи подписа на съставителя. Тоест първоинстанционният съд е приел екземпляр от документ, който е представен своевременно, а подписването на същия в хода на производството е ново обстоятелство, чието правно значение въззивният съд е следвало да прецени при обсъждането на доказателствата. Поради това обуславящ в случая се явява въпросът за доказателствената сила на приетия препис от бетонов дневник, а не поставеният от касатора въпрос относно последиците от представянето на документи след изтичането на преклузивния срок по приложимия в случая чл.373 от ГПК.
Вторият формулиран в изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК процесуалноправен въпрос също не обуславя допускането на касационно обжалване. Допускането на касационното обжалване въз основа на сочения от касатора селективен критерий по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК е обусловено както от наличието на конкретна непълна или неясна правна норма, нуждаеща се от разширително, респ. корективно тълкуване, с оглед непротиворечивото й прилагане от отделните съдилища, така и от предизвикана обществена необходимост за промяна на възприетото до момента тълкуване на закона или отделна негова разпоредба, което от своя страна води до развитие на правото по вложения от законодателя в чл.280 ал.1 т.3 от ГПК смисъл.
Тези предпоставки не са налице в настоящата хипотеза. По въпроса е формирана задължителна за съдилищата практика в смисъла, че фактът на извършената работа може да бъде установен с всички допустими по ГПК доказателствени средства. С решение №318/17.10.2011г. по т.д. №728/2010г. на ВКС, ІІ т.о., е прието, че въпреки несъставянето на двустранен констативен протокол между страните, съгласно изискването на чл.170 от ЗУТ, то при наличието на определени предпоставки и доказателства може да се наложи извода за конкретен случай, че е налице приемане от поръчващия на фактически изпълнените СМР, въпреки отказа на поръчващия да подпише двустранен протокол. С решение №638/24.10.2008г. по т.д. №302/2008г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., е прието, че липсва обусловеност между задължението за подписване на актове обр.19 и задължението за плащане на приети СМР, поради характера на тези протоколи като количествено-стойностни актове за извършени СМР, а не приемателни актове. Няма пречка да бъде оспорено количеството и стойността на отразените в протокол обр.19 СМР, дори да са двустранно подписани, тъй като по своята правна същност те са частни свидетелстващи документи /в този смисъл решение по т.д. №771/2005г. и решение по гр.д. №648/2003г. на І т.о. и др./ Съгласно решение №48/31.03.2011г. по т.д.№822/2010г. на ВКС, ТК, II т.о., извършената работа по договор за изработка може и да не е приета изрично /със съставяне на писмен акт подписан от възложителя / и са достатъчни и конклудентни действия за това. Във всички случаи, обаче, когато се касае за строителни обекти, за да се дължи плащането на възнаграждение по чл. 266 ал.1 от ЗЗД на изпълнителя, осъществените от него на място строително-монтажни работи следва да отговарят на одобрения технически проект /ако няма такъв – на уговореното между страните в самия договор/ и на съответните строителни правила и норми, съобразно с изискванията на разпоредбите на чл.169 от ЗУТ.
Наличието на задължителна практика относно възможността извършените СМР да бъдат установявани с всички доказателствени средства, дори и когато не са съставени актове и протоколи по реда на Наредба №3 от 31.07.2003г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, изключва основанието по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК, доколкото с постановените по чл.290 от ГПК решения на ВКС е установен точният смисъл на приложимите към спора правни норми. С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение.
При този изход на спора касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника по касация направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1100 лева.
Воден от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №185 от 20.07.2016г. по в.т.д. №120/2016г. на Великотърновски апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма],[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], вх.А, ет.1, ап.1, представлявано от управителя П. К., да заплати на Г. П. Г., в качеството на [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], на основание чл.78 ал.3 от ГПК адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 1100 лева / хиляда и сто лева /.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.