Определение по гр.д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.2
927_11_opr288_29zzd.doc
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 119
С., 02.02. 2012 година
Върховният касационен съд на Р. България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести януари две хиляди и дванадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 927 /2011 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. Г. С. срещу въззивно решение от 30.03.2011 г. по въззивно гр.д. № 111 /2011 г. на Старозагорския окръжен съд, г.о., с което е потвърдено решение от 07.12.2010 г. по гр.д. № 1488 / 2010 г. на Старозагорския районен съд, с което по иск с правно основание чл.29 ЗЗД на С. К. С. срещу жалбоподателя е унищожен поради измама, направеният от С. К. С. на 01.12.2009 г. отказ от вещно право на ползване върху описан и индивидуализиран в решението апартамент в [населено място]..
Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излага основания за това.
Насрещната страна С. К. С. оспорва наличието на основания за допускан на решението до касационно обжалване.
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение и обжалваемият интерес във въззивното производство е над 5,000 лева (данъчната оценка на вещното право на ползване е за 12,202 лева).
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ответницата (жалбоподател в настоящото производство) по време на брака с ищеца, прекратен по-късно, е въвела умишлено ищеца в заблуждение да направи отказ от правото си на ползване върху апартамента, който и е дарил преди това, като е предизвикала и поддържала у ищеца невярна представа в продължителен период от време.
Жалбоподателят извежда следните материално–правни въпроси:
От значение ли е за закона (чл.100 ЗС) вътрешният мотив, който е подтикнал лицето да изрази волята си за отказ от вещно право на ползване; представлява ли мотивът за отказа от право на ползване елемент от фактическия състав на отказа от право на ползване и обратим (оттегляем) ли е отказът от право на ползване. Жалбоподателят твърди, че по тези въпроси липсва съдебна практика и затова те имат значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК за допускане на решението до касационно обжалване.
Настоящият състав намира, че въпросът за елементите на фактическия състав на измамата, като основание за унищожаване на едностранна сделка, е обуславящ изхода на спора, но намира за основателни доводите на насрещната страна (ищеца С. С.), че нормата на чл.29 ЗЗД не е неясна, непълна, нито противоречива, че по приложението и има създадена съдебна практика, която е отразена в посочените решения: № 532 /29.08.2003 г. по гр.д. № 1142 /2002, на ВКС, ІІ г.о., № 1561 /27.12.1999 г. по гр.д. № 806 / 1999 г. на ВКС, ІV г.о., № 23 / 08.02.1999г. по гр.д. № 511 /1998 г., на ВКС, ІІ г.о., с които се приема, че при измамата страната действа под влияние на създадената у нея или поддържана от друг невярна представа, у страната е налице заблуждение и тя е сключила оспорваната сделка под влияние на това заблуждение.
Жалбоподателят не обосновава твърдения, че разглеждането на изведения въпрос ще доведе до промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, нито за осъвременяване на тълкуването и с оглед изменения в законодателството и обществените условия (каквито също не обосновава).
Поради изложеното следва да се приеме, че не са осъществени основания по чл.280,ал.1,т.3 ГПК за допускане на решението до касационно обжалване.
С оглед изхода от спора жалбоподателят няма право на разноски. Ответникът не претендира разноски, поради което разноски не следва да се присъждат.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение от 30.03.2011 г. по въззивно гр.д. № 111 /2011 г. на Старозагорския окръжен съд, г.о.,.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.