Определение №1190 от 12.11.2012 по тър. дело №233/233 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1190

София,12.11.2012 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на двадесет и шести октомври две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Боян Цонев

изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 519 по описа за 2012 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 307 от 02.11.2011 година по гр.д. № 660/2011 година на Хасковски окръжен съд са уважени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.4 КТ, предявени от Л. Т. Д. от [населено място] против А. „М.”, [населено място] за отмяна на уволнение, извършено със заповед № 10237 от 16.12.2009 г.; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „старши митнически инспектор” и за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ в размер на 4590 лева. В решението е прието за установено, че на 16.12.2009 г. работодателят е изготвил заповед за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца на основание чл. 328, ал.1, т.2 КТ поради съкращаване на щата. Преди връчване на заповедта от служителя са били поискани сведения страда ли от заболявания, включени в Наредба № 5 от 1987 г. на МНЗ. След уведомяване, че служителят страда от захарен диабет е поискано становище на ТЕЛК и разрешение от Инспекцията по труда, която с писмо от 02.03.2010 г. е отказала да даде разрешение за уволнението. С последващо писмо от 22.10.2010 г. Инспекцията е дала разрешение за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца, на когото същия ден е била връчена заповедта за уволнение. При така установените факти, въззивният съд е приел, че уволнението е извършено в нарушение на 333, ал. 1 КТ, тъй като заповедта за прекратяване на трудовия договор е била издадена преди разрешението на Инспекцията по труда, която в кратък от време период е дала противоречиви немотивирани становища относно исканото съгласие. Приел е, че законността на уволнението следва да бъде преценявана към момента на издаване на заповедта за уволнение, поради което и на основание чл. 344, ал. 3 КТ е отменил уволнението поради нарушена предварителна закрила по чл. 333, ал.1 КТ без да разглежда трудовия спор по същество.
Касационна жалба против решението на Хасковски окръжен съд е постъпила от А. „М.”, [населено място]. Изложени са доводи за допускане на касационното обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по обуславящите изхода на делото въпроси: към кой момент следва да се преценява спазени ли са изискванията за предварителна закрила по чл. 333 КТ; обвързан ли е работодателят от първоначалното становище на Инспекцията по труда и подлежи ли на съдебен контрол оценка на допълнителни критерии по чл. 329 КТ, определени от работодателя с оглед естеството на работата..
Ответникът по касационната жалба Л. Т. Д. счита, че доводите за допускане на касационно обжалване на въззивното решение са неоснователни. Претендира съдебни разноски.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че са налице предпоставките по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по изведените от касатора материалноправни въпроси по приложението на чл. 333, ал.1 КТ.
Доводът за допускане на касационно обжалване по повдигнатия въпрос по приложението на чл. 329, ал.1 КТ е неоснователен. Въпросът не е обуславящ изхода на делото, тъй като изложените от въззивния съд мотиви относно извършения от работодателя подбор нямат отношение към формирания краен извод за незаконност на уволнението.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на решение 307 от 02.11.2011 година по гр.д. № 660/2011 година на Хасковски окръжен съд.
УКАЗВА на касатора А. „М.”, [населено място] в седмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена държавна такса по жалбата в размер на 104,85 лева, както и че при неизпълнение на указанията в срок, жалбата подлежи на връщане на основание чл. 286, ал.1, т.2 ГПК.
При своевременно изпълнение на указанията за внасяне на държавна такса, делото да се докладва за насрочване на Председателя на Четвърто гражданско отделение на Гражданска колегия на Върховния касационен съд.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top