О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 1190
София , 20.11.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделние, в закрито заседание на двадесет и трети октомври………………………….
две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
при секретаря……………………………………..….…………………………………………………..в
присъствието на прокурора…… ………..……………………………………………… изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА……………………………….
гр.дело № 4033/2014 година.
Производство по чл.288 ГПК.
Ц. П. Ц. от София, с постоянен адрес в [населено място], А., чрез процесуалния си представител адв. Д. Д. от АК-София, е подал касационна жалба срещу решение № 2035 от 26.03.2014 година по гр.д. № 9898/2013 година на Софийски градски съд. С въззивното решение е потвърдено решение от 01.04.2013 г. по гр.д. № 29298/2011 г. на Софийския районен съд, 49 състав в обжалваната част, с която касаторът е осъден да заплати на Т. Ц. С. от София сумата 17 062 лева, дължима по договор за цесия от 14.03.2011 г. и разноски по делото – иск с правно основание чл.99 ЗЗД. В касационната жалба са развити доводи за недопустимост и неправилност на решението, последната поради допуснати нарушения на материалния закон, на съществени съдопроизводствени правила и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл.281, т.2 и 3 ГПК.
Ответникът Т. Ц. С. от София, чрез процесуалния си представител адв. Е. Б. от АК-София, е депозирал отговор на касационната жалба. С нея оспорва наличието на основание за допускане на обжалването, както и касационната жалба по съществото й. Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт с цена на иска над 5000 лева. По допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са изпълнени изискванията на основното и допълнителни основания по чл.280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК, на които се позовава касаторът, поради следното:
В изложението на основанията за касационно обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани три групи въпроси. Първите два въпроса се поддържат на допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК с позоваване на р. № 6 от 14.03.2014 г. по т.д. № 47/2012 г., ВКС и р. № 426 от 21.11.2011 г. по т.д. № 74/2011 г., ВКС и са поставени така:
1. „Следва ли съдът да се произнесе изрично за приложимото материално право, когато искът касае отношения с международен елемент?”
2. „Доколко е приложимо българското право за правоотношения възникнали на територията на друга държава и уреждащи отношения между управител на дружество и самото дружество на другата държава?”
Горните въпроси не са въведени в предмета на делото и са извън обсега на въззивното решение, поради което не може да се открие противоречие между него и сочените съдебни актове. Независимо от това въззивните съдилища и касационният съд следят служебно за допустимостта на постановените решения и поради това е необходимо да се обсъди и съобрази следното:
Съгласно чл.100, ал.1 от Кодекса на международното частно право /КМЧП/ отношенията между кредитора, прехвърлил вземането си, и новия кредитор се уреждат от правото, което според разпоредбите на тази глава се прилага към договора за прехвърляне на вземането, а съгласно ал.2 от текста правото, което се прилага към прехвърленото вземане, урежда неговата прехвърляемост, отношението между новия кредитор и длъжника, условията, при които прехвърлянето може да се противопостави на длъжника, и освобождаващото действие на изпълнението от длъжника. В случая договорът за цесия е сключен в София на 14.03.2011 г. между С. П., в качеството му на ликвидатор на „М.” Г., регистрирано в Федерална република Германия и Т. Ц. С. от София и е във връзка с неотчетена сума от управителя на дружеството – касаторът Ц. Ц., от продажба на лек автомобил с нотариално заверен договор на нотариус Р. Д. с рег. № 274. Договорът е в най-тясна връзка с Р България, тъй като е сключен на нейна територия с цесионер български гражданин и има за предмет прехвърляне на вземане, което е реализирано след продажба на автомобил в Р България. Това приложимо право ще уреди и отношенията между новия кредитор и длъжника по договора за прехвърляне на вземането, което е предмет на разглеждане в това производство. Що се касае до обуславящите изхода на делото спорни правоотношения, следва да се има предвид и разпоредбата на чл.38 КМЧП, която утвърждава правилото, че българският съд взема становище и по обуславящите изхода на спора правоотношения, дори когато делата по тях не са му подведомствени.
Въпросите от втората група са в теоретичен аспект – „3. Какво трябва да е съдържанието на мотивите на решението и конкретно какви са правилата, по които съдът трябва да изгради вътрешното си убеждение в случая при установената фактическа обстановка?; 4. Следва ли съдът да обсъди всички представени по делото доказателства в мотивите към своето решение”; 5. Какви са последиците от дадена неправилна или непълна квалификация на предявения иск?” Видно е, че съдържанието им е риторично, а отговорите – всеизвестни, тъй като се съдържат в закона и не налагат какъвто и да е коментар. Липсва обосновка защо касаторът смята, че въззивното решение е постановено в противоречие на установената съдебна практика и закона.
Останалите питания – „С какви доказателствени средства може да бъде доказано изпълнението на отчетна сделка?”; „За субектите, които имат право на иск срещу управител на дружество за извършени от него действия в това му качество?” и „За правните последици от решенията на Общото събрание на съдружниците” – нямат отношение към мотивите на въззивното решение, не са залегнали в него и не са обусловили постановения спрямо касатора негативен резултат.
С оглед на това не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК за допускане на обжалването съобразно указанията, дадени т.1 от ТР №1/2009г. от 19.02.2010г. по т.д. №1/2009 г. ОСГКТК ВКС. Следва искането да се отклони, тъй като не са съобразени задължителните изисквания за необходимото съдържание на изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК както относно начина на формулиране на въпросите, така и относно обосновката на допълнителните основания, на които се позовава касаторът. Съдът не присъжда разноски за касационното производство поради липса на искане и на доказателства за направата им.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2035 от 26.03.2014 година по гр.д. № 9898/2013 година на Софийски градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.