О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1190
София 30.09.2009г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 29 септември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Георгиева
дело № 1064/2009 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. М. М. от гр. Д., подадена от пълномощниците му адв. Д. Д. и Н. К. , срещу решение № 166 от 16.05.2009г., постановено по в.гр.д. № 168/2009г. на Великотърновския окръжен съд, с което е осъден Г. М. М. да заплати на С. М. М., Й. М. М. и Н. Т. С. , всички от гр. Г., сумата 3 964 лв., представляваща стойността на продадените недвижими имоти с нот. акт № 754/2008г., на основание чл. 284, ал. 2 ЗЗД, ведно със законната лихва.
Касаторът моли да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК относно правното основание на иска. Поддържа, че между страните не е сключен договор за поръчка, а е налице само представителство – чл. 36 ЗЗД. Прилага решение № 68 от 19.02.2009г. по гр.д. № 4790/2007г. на ВКС, ІV г.о.
Ответниците Й. М. М. и С. М. М., лично за себе си и като наследници на починалата на 20.06.2009г. ответница Н. Т. С. /за което прилагат удостоверение за наследници/, в представения отговор от адв. Ст. М. , молят да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Претендират разноските по делото.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд взе предвид следното:
Въззивният съд е квалифицирал предявените от С. М. М., Й. М. М. и Н. Т. С. срещу Г. М. М. искове по чл. 284, ал. 2 и по чл. 86 ЗЗД. Въз основа на представено по делото нотариално заверено пълномощно съдът е приел, че между страните е възникнало мандатно правоотношение по силата на което ищците са възложили на ответника да продаде посочените в пълномощното техни наследствени недвижими имоти в с. Ж., Община С.. Съгласно чл. 281 ЗЗД довереникът дължи изпълнение на поръчката с грижата на добър стопанин и е длъжен да даде на доверителя сметка и да му предаде всичко, което е получил в изпълнение на поръчката – чл. 282, ал. 2 ЗЗД. Безспорно е установено, че ответникът не е дал сметка и не е предал получената от продажбата на имотите сума на доверителите си. Съдът не е възприел доводите на ответника, че ищците са получили уговорената в пълномощното сума в брой съобразно отразеното в същия документ, като е приел, че в пълномощното никъде не е уговорена продажна цена за имотите. По тези съображения е уважил иска за сумата 3 964 лв., представляваща стойността на продадените недвижими имоти.
Съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т. 1-3 на същата разпоредба за всеки отделен случай.
Както бе посочено по-горе жалбоподателят се позова на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение по въпроса за правната квалификация на иска. В подкрепа на доводите си представя посоченото по-горе решение на ВКС, с което е разгледан иск за прогласяване недействителност на договор за продажба поради липса на овластяване за договаряне сам със себе си, за определяне на продажната цена и поради неплащането й.
Върховният касационен съд намира, че не е налице критерият за селекция на касационните жалби по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по поставения от жалбоподателя въпрос, който е от значение за решаването на спора, но не е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Въззивният съд е дал правилна квалификация на предявения иск съобразно твърденията и петитума на исковата молба и приложеното към нея пълномощно, с което страните са се уговорили ответникът /жалбоподател/ „да извършва всякакви правни и фактически действия във връзка с подготовката и разпореждане чрез продажба, замяна или друг възмезден способ със съсобствените на ищците наследствени имоти”, индивидуализирани в същия документ. Така изразената воля на страните – да извърши за сметка на ищците възложени му от тях правни действия по продажба на недвижими имоти, сочи на договор за поръчка /мандатен договор/, регламентиран в чл. 280 – чл. 292 ЗЗД. В случая към мандатните отношения е прибавено и пълномощие – довереникът е действал от името на доверителите и като техен пълномощник, съобразно т. 5 от пълномощното /чл. 292, ал. 1 ЗЗД/. Предявеният иск за предаване на доверителите на получената от продажбата сума правилно е квалифициран по чл. 284, ал. 2 ЗЗД. Представеното от касатора решение на ВКС няма за предмет иск по чл. 284, ал. 2 ЗЗД и не обосновава наличието на противоречива съдебна практика.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Великотърновския окръжен съд. На ответника по жалбата Й. М. следва да се присъдят разноските за настоящото производство в размер на 200 лв.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 166 от 16.05.2009г., постановено по в.гр.д. № 168/2009г. на Великотърновския окръжен съд.
ОСЪЖДА Г. М. М. от гр. Д. да заплати на Й. М. М. от гр. Г. сумата 200 лв. разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: