2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N. 1191
гр. София, 25.10.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и пети септември двехиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр.дело N 360 по описа за 2012 година.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на Т. Д. И. от [населено място] срещу решението от 16.11.2011 г. по гр. дело № 320/2011 г. на Окръжен съд – [населено място], с което е потвърдено решението от 19.08.2011 г. по гр. дело № 303/2011 г. на Берковски районен съд, І състав в обжалваната част, с която са отхвърлени предявените от Т. Д. И. искове против [фирма], [населено място] по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ.
Ответникът – [фирма]– [населено място] не е взел становище по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК.
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд /ВКС/ намира, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК поради следните съображения:
Жалбата има за предмет цитираното въззивно решение в частта, с която Окръжен съд – [населено място] е потвърдил решението от 19.08.2011 г. по гр. дело № 303/2011 г. на Берковски районен съд в частта, с която първоинстанционният съд е отхвърлил предявените от Т. Д. И. срещу [фирма], [населено място] обективно съединени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 – 3 КТ. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че съкращаването на щата за длъжността „пазач”, заемана от ищеца съгласно щатно разписание, в сила от 01.02.2011 г. е реално, премахнати са и двете бройки, с които се е реализирала тази трудова функция. Съставът на окръжния съд е констатирал, че уволненият работник не може да оспорва уволнението поради неизвършен подбор, тъй като по новото щатно разписание са съкратени всички бройки за заеманата от него длъжност. Направени са изводи и относно оспорената с исковата молба законосъобразност на уволнението във връзка със спазване на предварителната правна закрила по чл. 333, ал. 1, т. 2 във вр. с ал. 2 КТ, като е обоснован извод, че работодателят е изпълнил задължението да поиска разрешение за уволнение на Т. И. от Дирекция „Областна инспекция по труда”, [населено място], като е взел предварително мнение от ТЕЛК /експертно решение № 0403 от 031/23.02.2011 г./, което е представил с искането си по чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ.
Касаторът не е обосновал приложно поле на чл. 280, ал. 1 ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК същият е посочил, че „ с решението си въззивният съд се е произнесъл по съществен процесуален въпрос, какъвто е въпросът – липсата на мнение на ТЕЛК, което води до незаконосъобразност на уволнението, като е приел, че липсата на такова мнение не води до незаконосъобразност на уволнението”. Според касатора този извод е в противоречие със съдебната практика, изразена в решение № 649 от 15.05.2006 г. на ІІІ г.о. на ВКС. Въпреки непрецизната си формулировка поставения въпрос e релевантен за изхода на делото, но въвеждането му не е подкрепено със съдебна практика по чл.290 ГПК или с казуална съдебна практика, съдържаща правни разрешения, противоречащи на отразените във въззивното решение. В приложеното копие от решение № 649/15.05.2006 г. на ВКС, ІІІ г.о. е обективиран правен извод за това, че мнението на ТЕЛК, ползвано от работодателя за реализиране на уволнение поради съкращаване на щата е загубило своята актуалност, тъй като е било дадено около година преди уволнението и е било включено в процедура по предишно искане за преодоляване на закрилата. Разглежданият случай е различен, тъй като решението на ТЕЛК по настоящия спор е предоставено в близък интервал от време преди разрешението на Дирекция „Областна инспекция по труда”, [населено място] и е във връзка с процесното уволнение. Правните разрешения възприети от въззивния съд не са в противоречие с практиката на ВКС по приложението на чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ. Мнението на ТЕЛК в цитираното решение по въпроса за наличието на конкретната болест и нейните особености не се различава от мнението на НЕЛК в решение от 14.07.2011 г. /л.74 от първоинстанционното дело/. Предварителната правна закрила не е абсолютна, т.е. хипотезата на чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ не е пречка за уволнението, когато работодателят е спазил изискванията на разпоредбата, както и визираните в чл. 333, ал. 2 КТ условия. Правните разрешения по тези въпроси във въззивното решение не са в противоречие със съдебната практика. Касаторът не е обосновал приложно поле на нито един от съставите на чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което не следва да бъде допуснат касационен контрол на обжалваното решение.
По тези съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 16.11.2011 г. по гр. дело № 320/2011 г. на Окръжен съд – [населено място], с което е потвърдено решението от 19.08.2011 г. по гр. дело № 303/2011 г. на Берковски районен съд, І състав в обжалваната част, с която са отхвърлени предявените от Т. Д. И. искове против [фирма], [населено място] по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: