6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№1191
С., 22.12.2011 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тринадесети декември през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия К. М. гр.д. № 1169 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпили са касационни жалби от [фирма], [населено място] чрез пълномощниците му адвокат М.Р. и адвокат С.Й. и от Г. Д. Ш. и В. М. Ш. чрез пълномощника им адвокат Г. В. против решение № 98 от 18.02.2011 г., постановено по гр.д. № 173 описа за 2009 г. на Софийски окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 221 от 16.07.2008 г. по гр.д. № 191/2006 г. на Районен съд-Самоков в частите, в които е признато за установено по отношение на Г. и В. Ш., че ищците Л. К. К. и Р. К. К. са собственици на * кв. м., съставляващи имот № * в м. „Б.”, признато е за установено по отношение на [фирма], [населено място], че ищците са собственици на * кв. м., които по картата на землището на [населено място] се намират в северната част на имот № * в м. „Б.”, обявени са за неистински скица № К./31.07.2003 г., скица № К./17.10.2003 г., скица № Ф 01253/18.03.2008 г., скица № Ф./18.03.2008 г., скица № Ф./18.03.2008 г. и скицата към подробен градоустройствен план на [община] за застрояване на имот № * в м. „Б.” в землището на [населено място], отхвърлени са исковете на ищците срещу [фирма], [населено място] за признаване за установено, че са собственици на недвижим имот с площ от * кв. м., представляващи северната част на имот № * в землището на с. Г. , м. „Б.” за разликата над общия размер от * кв. м. /явяваща се и разликата над размера от * кв. м., за които с настоящото решение се признава на ищците правото на собственост, до размера от * кв. м., за които първоинстанционният съд е отхвърлил исковете срещу [фирма], [населено място]/, които по скицата към депозираното на 05.11.2010 г. заключение на тройната съдебно-техническа експертиза, която скица е приподписана от съдебния състав и представлява неразделна част от настоящото решение, са заключени между точки Д., до пълния предявен размер от * кв. м., представляващи северната част от имот № * по картата на землището на [населено място] , м. „Б.”, същото решение е отменено в частта, в която са отхвърлени исковете на ищците срещу [фирма], [населено място] за частта от * кв. м., представляваща част от общо претендираните от този ответник * кв. м. от имот № *, като вместо това е постановено ново, с което искът е уважен за размера от * кв. м. и същото решение е обезсилено в частта, в която по отношение на [община], [фирма], [населено място], Г. и В. Ш. е признато за установено, че ищците са собственици на * кв. м. при посочени в решението граници, която площ от * кв. м. включва: * кв. м., попадащи в имота по нотариален акт за продажба № 9/1948 г., отбелязани на картата като полски път на [община], целия имот № * по КВС на [населено място] с площ от * кв. м; * кв. м. от имот № * в м. „Б.” в землището на [населено място] и в частите, в които са отменени изцяло нотариален акт за замяна на недвижими имоти № *, том *, рег. *, дело № */* г. на нотариус при РС – Самоков и частично – нотариален акт за покупко-продажба № *, том *, рег. № *, дело № */* г. на нотариус при РС – Самоков /в частта му, касаеща площта от * кв. м. и в частта, в която съдът е отхвърлил претенцията за придобиване по давностно владение за времето от 1950 г. до 2006 г. на площта от * кв. м., съставляваща разлика над закупените * декара по нотариален акт № */* г., при посочени в решението граници и производството в тези части е прекратено.
Ответникът по касационните жалби Л. К. К. оспорва допустимостта им, но не е изразил становище по наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационните жалби Р. К. К. не е изразила становище по наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Исковете са основани на твърденията, че ищците притежават по наследство и давност недвижим имот с площ от * дка, находящ се в м. ”Б.” в землището на [населено място], ведно с построената в имота масивна жилищна сграда със застроена площ от * кв. м. при посочени граници, който имот е закупен от чичо им Л. С. К. с нотариален акт № */* г. на самоковски околийски съдия като орница с площ * дка, застроен е от него въз основа на издадени строителни книжа с масивно жилище на * кв.м. и е ограден през 1949-1950 г. и този вид, площ и ограда имотът съществува от построяването на сградата до настоящия момент, като се владян от чичо им, а след неговата смърт – от тях – като вилен имот, който имот никога не е бил отчуждаван и включван в ТКЗС, както и никога ищците или техния наследодател не са лишавани от владението му, включително и към настоящият момент. Тъй като по КВС и издадени скици части от имота им попадат в имоти, за които се легитимират ответниците и върху тези части са нанесени сгради, които не съществуват са поискали да бъде признато за установено по отношение на ответниците, че те са собственици на процесния недвижим имот с обща площ * кв. м. при граници: път, собствен имот и имоти с № № * и *, като претенцията спрямо [фирма] е за имот с площ * кв. м., представляващ северната част от имот № *, при посочени граници, претенцията спрямо [община] /по отношение на която първоинстанционното решение е влязло в сила / е за недвижим имот с площ от * кв. м., индивидуализирани в ИМ, а претенцията спрямо ответниците Г. и В. Ш. е за недвижим имот с площ от * кв. м., представляващ имот № *, при посочени граници, като се отменят частично нотариален акт № */* г., легитимиращ дружеството като собственик в частта, касаеща спорната площ от * кв. м., както и изцяло да отмени нотариален акт № * /* г., легитимиращ ответниците Ш. като собственици.
В. съд е приел за установено, че имотът е купен от наследодателя на ищците през 1948 г. като орница, към момента на образуване на ТКЗС е попадал в зона със сезонно-вилен характер /с изградена инфраструктура/, т. е. макар да е бил извън чертите на регулацията, е имал е статут, доближаващ се значително до този на селищен имот, като дори да не е имал всички белези за това, категорично не е представлявал земеделска земя, като е бил и законно застроен от собственика си. Този статут не е променян и до момента и съобразно това правото на собственост върху имота не е губено в реални граници и не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Доводите в обратна насока са неоснователни, а обстоятелството, че ищците са предявили срещу ОСЗГ установителен иск по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ е ирелевантно, тъй като това не е било необходимо. Имотът не е и отчуждаван и е установено, че на място не съществуват отразените в посочените скици общински път и сгради, построени в припокриващата се част на имота на ищците и на ответниците, а в частта от имота на ищците, в която същите са нанесени, има многогодишни борови и смърчови дървета, като тази част освен това попада в огражденията на имота на ищците. Липсват данни за процедурата, по която е станало земеустройственото разделяне на бившия поземлен имот № * на два имота – № * с площ от * кв. м. и № * с площ от * кв. м. Направен е извод, че отразеното в цитираните скици е невярно. Прието е за установено също, че имотът е бил владян и продължава да бъде владян в границите /с площ от * кв. м./, в които е бил ограден не по-късно 1950 г. от наследодателя на ищците, а съответно правото на собственост на ищците в горепосочените параметри е доказано и ответниците не са могли да придобият това право, тъй като техните праводатели не са го притежавали. По отношение на частта от * кв. м., представляваща част от претендираните от [фирма] общо * кв. м., са изложени съображения, че исковете също са доказани – волята на ищците по отношение на тези * кв. м., които надхвърлят площта по нотариален акт № */* г., не е била напълно ясно формулирана, но с оглед изложеното в исковата молба и в уточняващите молби и поддържано в хода на делото, е прието, че ищците всъщност твърдят, че купеният през 1948 г. имот от техния наследодател по нотариален акт е с площ от * дка, но реално е бил с площ от * дка, като именно такава площ е оградил и владял от самото начало техният наследодател, а впоследствие – и те самите, като в случай, че това тяхно твърдение не се докаже по делото, то тогава претендират придобиването на тези * кв. м. по давност, започнала да тече от 1948 г. до настоящия момент. В. съд е приел, че твърдението на ищците относно действителната площ на купения от наследодателя им имот се доказа със заключението по допуснатата тройна съдебно-техническа експертиза, депозирано на 05.11.2010 г., към което е изготвена и комбинирана скица на имота, във връзка с което са дадени и обяснения от вещите лица в с. з. на 15.11.2010 г. и съответно не следва да се коментира възражението за придобивна давност по отношение на тези * кв. м.
Относно възражението на [фирма] и Г. и В. Ш. за недопустимост на исковете поради липса на правен интерес от предявяване на установителен иск, когато търсената защита може да се получи чрез осъдителен е счетено, че същото е неоснователно, тъй като по делото е надлежно установено, че спорните части от имота на ищците, нанесени като собственост на ответниците, се владеят от ищците, т. е. налице е правен интерес от предявяване именно на установителни искове за собственост.
В изложенията си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите поставят въпроса допустимо ли е да се разгледа иск за собственост на недвижим имот, който е индивидуализиран по граници и площ само от ищците, без представени доказателства и без в действителност да съществува такъв имот по регулационния план на населеното място. [фирма], [населено място] счита, че касационното обжалване следва да се допусне и по въпроса допустимо ли е да се разглежда по общия ред на чл.97 ГПК /отм./, с който се установява съществуването или несъществуването на правно отношение или право, искът за защита на собственика, чиито права са накърнени от разпоредителна сделка, на която се позовават ответниците-приобретатели и която нарушава вещните му права, или този иск следва да бъде разгледан по специалния ред по чл.108 ЗС, а Г. и В. Ш. – за наличието на правен интерес в настоящия случай, а именно възможност за предявяване на отрицателен установителен иск при владение на имота.
Първия поставен въпрос е неотносим към настоящия спор, тъй като имотите, за които се легитимират страните не са включени в регулационния план на населеното място – имотите са неурегулирани, а спорът е възникнал от неточното отразяване в картата на възстановената собственост.
По въпросите, свързани с допустимостта на предявения установителен иск за собственост поради липса на правен интерес, касаторите не са удостоверили наличието на противоречива съдебна практика – приложените съдебни решения разглеждат случай на липса на правен интерес от иск по чл.254 ГПК /отм./ в случай на спряно изпълнение, непредявен от кредитора иск по чл.252 ГПК /отм./ и обезсилен изпълнителен лист; недопустимо съдебно решение поради нередовна искова молба при наличие на противоречие между твърдението за наличие на правен интерес /собственост на втори жилищен етаж/ и предмета на спора, индивидуализиран с основание и петитум /прогласяване нищожност на договор, поради нарушение на закона, защото е продадена необособена реална част от жилищната сграда/ и на недопустимо съдебно решение, поради произнасяне по установителен иск за собственост при предявен ревандикационен иск. Посочените хипотези са неотносими към настоящия случай, в който е предявен и разгледан установителен иск за собственост, като правния спор е възникнал поради отразяване в картата на възстановената собственост на части от имота на ищците към имотите на ответниците.
В обобщение не е налице основание по чл.280, ал.1 ГПК и не следва да се допусне касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
В кориците на делото се съдържа искане на Л. К. К., наименовано „частна жалба”, касаещо решението в частта за разноските. Тъй като на обжалване подлежи само определението, с което съдът се произнася по искане за изменение на решението в частта за разноските, то не се касае до частна жалба а до молба по чл.248 ГПК, която следва да разгледа Окръжен съд-София.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 98 от 18.02.2011 г., постановено по гр.д. № 173 описа за 2009 г. на Софийски окръжен съд.
Определението е окончателно.
Връща делото на Софийски окръжен съд за разглеждане и произнасяне по искането вх. № 1114/26.04.2011 г., наименовано „частна жалба” на Л. К. К. за изменение на въззивното решение в частта за разноските,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: