О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1191
София, 28. 10. 2009 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание на 19 октомври 2009 година , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 4036/08 година по описа на ВКС, ІV г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от Г. Г. К., представлявана от адв. Св. К. , против решение № 150 от 14.07.2008 г. по в.гр.д. № 154/08 г. на Габровския окръжен съд. С него е оставено в сила решение № 87 от 24.04.2008 г. по гр.д. № 70/08 г. на С. районен съд, с което е отхвърлен предявеният от Г. К. против И. Б. Б., К. Г. Б., Ц. А. Т. и Т. Д. Т. иск с правно основание чл. 33, ал.2 ЗС за изкупуване на продадените с нот. акт № 178, т.ІХ, дело № 1705/2007 г. на нотариус И. П. ? идеални части от дворно място, съставляващо ПИ № 1* в кв. 47 по плана на гр. С.. В касационната жалба са изложени доводи за нарушение на материалния закон.
В изложението към нея по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателката сочи, че е налице основание по чл. 280, ал.1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като с въззивното решение съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос относно приложението на чл. 33, ал.2 ЗС по отношение на дворно място, което е със статут на обща част на сграда в режим на етажна собственост. Счита, че разрешението , дадено от въззивния съд по този въпрос, е в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 45/1960 г. на ОСГК на ВС и решение № 53/2000 г. по гр.д. № 1094/1999 г. на І г.о. на ВКС.
Ответниците по касация не са взели становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.2 ГПК.
Жалбоподателката Г. К. е предявила иск с правно основание чл. 33, ал.2 ЗС за изкупуване на 3/4 ид. от дворно място, съставляващо ПИ № 1* в кв. по плана на гр. С.. За да намери искът за неоснователен въззивният съд е приел, че в случая разпоредбата на чл. 33, ал.2 ЗС не може да намери приложение, тъй като дворното място представлява обща част по смисъла на чл. 38, ал.1 ЗС. При продажба на самостоятелен обект в сградата – етажна собственост, заедно с прехвърляне на обособения обект, се прехвърля и припадащата се към него идеална част от терена.
Даденото от въззивния съд разрешение на въпроса за приложението на чл. 33, ал.2 ЗС не противоречи на практиката на ВКС, обективирана в представените решения, а изцяло е съобразено с нея. С решение № 45/1.04.1960 г. на ОСГК на ВС е прието, че разпоредбите на чл. 33 не се прилагат в случаите, когато в съсобствен парцел ****ъществуват отделни сгради принадлежащи на различни съсобственици и всеки от тях желае да продаде собствената си сграда заедно със съответната идеална част от мястото. В същия смисъл е и решение № 53 от 14.03.2000 г. по гр.д. № 1094/99 г. на ІV г.о. на ВКС, в което е посочено, че общите части на сградата – етажна собственост, не са самостоятелен обект на правото на собственост, а следват принадлежността на главния обект. Не може да се прехвърли собствеността върху жилището, без това да обоснове, по силата на закона, придобиване на съответния дял от общите части на сградата, нито е възможно да се извърши разпореждане само с общите части без разпореждане с обекта на собственост, поради което и не е необходимо да се иска съгласие за прехвърлянето им от останалите етажни собственици.
Неотносим към правото на изкупуване по чл. 33, ал.2 ЗС е въпросът дали прехвърлените с нотариален акт № 178/ 2007 г. идеални части от дворното място съответствуват на продадения с този акт жилищен етаж.
По тези съображения следва да се приеме, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 150 от 14.07.2008 г. по в.гр.д. № 154/08 г. на Габровския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: