О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 1191
София, 30.09.2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми септември…………………
две хиляди и девета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
при секретаря…………………………….…..………………………………………………… в присъствието на прокурора …………………………………………………….. изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА………………………..
гр.дело N 897/2009 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от К. К. Г. от гр. В. срещу решение № 114 от 3.02.2009 година по гр.д. 2000/2008 година на Варненския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 2* от 5.08.08г. по гр.д. № 2999/2008г. на Варненския районен съд, като са отхвърлени исковете на касатора срещу Т. у. – гр. В., за признаване незаконност на уволнение и отмяната на заповедта, с която то е извършено, за възстановяване на заеманата преди това длъжност и за заплащане на обезщетение за незаконното уволнение – искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
Ответникът Т. у. – гр. В. не е заявил становище.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустими – подадена е срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт от легитимирано лице. По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, на който текст се позовава касаторът, поради следното:
Материалноправният въпрос, който е поставен на разглеждане в допълнително изложение от 26.05.2009г. и е послужил като основание за касационно обжалване е свързан с това, дали е законно прекратяването на трудовото правоотношение, когато решението за съкращаване на щата, взето от Академичния съвет, Факултетния съвет и на Катедрен съвет, са в противоречие с нормативната база на висшето учебно заведение – в случая Правилник за дейността на Академичния съвет, Наредба за определяне на академичната заетост на преподавателите от ТУ-Варна и др.
Не е налице обаче предпоставката на чл.280, ал.1, т. 3 ГПК, която да обосновава възможност за допускане на касационно обжалване, защото поставеният въпрос ще има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Това е така, тъй като цитираното основание се прилага тогава, когато липсва практика по някой въпрос или когато макар да има такава, се налага тя да бъде променена. Съдържанието на касационното изложение не дава повод за подобни изводи. По поставения на разглеждане въпрос има постоянна съдебна практика, която е съобразена със закона и няма основание да бъде променяна. В свои решения, вкл. публикувани, ВКС е подчертавал, че специалното основание за уволнение по чл.58, ал.1, т.3 ЗВО е различно от приложеното по делото – чл.328, ал.1, т.2 КТ /съкращаване на щата/, което е субсидиарно по силата на препращането в чл.59 ЗВО. Поради това в случая не е необходимо да се изследват предпоставките за законно упражняване на правото на уволнение по ЗВО, а тези по КТ. Съдилищата имат богата практика по приложението на чл.328, ал.1, т.2 КТ в която е прието, че проверката за законосъобразност на уволнението, когато е извършено на това основание, включва наличието на решение за съкращаване на щата, което трябва да е взето от надлежен орган в рамките на компетентността му. Причините, които са мотивирали работодателя да намали числения състав на служителите си, е негова дискреция, която съдът не може да контролира. При съкращаване на една от общо две идентични щатни бройки работодателят е длъжен да извърши подбор по вътрешните си правила, които трябва да съответстват на спецификата на изпълняваната работа. В случая такъв е извършен на базата на атестация, която е била определена като “незадоволителна” за касатора спрямо “много добра” за конкурента му.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 114 от 3.02.2009 година по гр.д. 2000/2008 година на Варненския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.