3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№1192
С., 23.12.2011 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шести декември през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия К. М. гр.д. № 1062 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Й. К. М., чрез пълномощника му адвокат Т. П., против решение от 12.07.2011 г., постановено по гр.д. № 170 описа за 2011 г. на Окръжен съд-Монтана, с което е обезсилено решение от 5.04.2011 г. по гр.д. № 376/2010 г. на Районен съд-Монтана и е прекратено производството по предявения от Й. К. М. против Т. И. В. ревандикационен иск по отношение на имот № * от скицата по помощния кадастрален план на местността „К.”, землището на [населено място] с площ от * кв.м., ведно със застроената в него жилищна сграда за сезонно ползване с площ от * кв.м.
Ответникът Т. И. В. оспорва същата, като претендира възстановяване на направените разноски.
В. съд е приел, че ищецът се легитимира като собственик с влязлото в сила решение на М. от 18.10.1996 год., постановено по иск с правно основание чл.11,ал.2 ЗСПЗЗ, с което е признато на наследниците на К. М. К. правото на възстановяване на собствеността върху * дка земя в землището на [населено място], м. „П.”. В това гражданско производство не се възстановява правото на собственост, а се признава за установено правото да се възстанови собствеността. При установената незавършена процедура по възстановяване на претендирания земеделски имот от ищеца предявеният за този имот ревандикационен иск срещу ответницата се явява преждевременно предявен – липсва годен обект на правото на собственост, поради което искът се явява недопустим.
К. счита, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпросите: 1. относно приложението на чл.17, ал.3 Конституция на Република България във връзка с § 4а и § 4к ПЗР ЗСПЗЗ и по точно приложими ли са посочените разпоредби на ЗСПЗЗ при противоречието им с чл.17, ал.3 Конституция на Република България, 2. при безспорно доказано владение на имот без правно основание, ответника следва ли да предаде имота на собственика и 3. при допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд – на чл.7, 10, 143 и 145 ГПК, въззивният съд следва ли да ги отстрани като допусне доказателства по реда на чл.266, ал.3 ГПК.
Първите два въпроса са изцяло неотносими към мотивите на съда, че ищецът не е доказал да е завършила реституционната процедура по възстановяване правото на собственост върху земеделска земя, поради което липсва произнасяне по тях във въззивното решение и същите се явяват неотносими към изхода на настоящия спор.
Третият въпрос също се явява неотносим. Във въззивната жалба липсва позоваване на допуснати от първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения на нормите на чл.7, 10, 143 и 145 ГПК, поради което съгласно чл.269, изр.второ ГПК въззивният съд не е могъл да се произнесе по този въпрос, нито да предприеме действия по отстраняване на евентуално допуснатите процесуални нарушения, а съответно след като въпроса е бил извън дължимото от въззивния съд произнасяне, по него не може да се произнесе и касационната инстанция.
В обобщение не е налице основание по чл.280, ал.1 ГПК и не следва да се допусне касационно обжалване на атакуваното въззивно решение, като касаторът възстанови на Т. В. направените в настоящото производство разноски в размер на 300 лв.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 12.07.2011 г., постановено по гр.д. № 170 описа за 2011 г. на Окръжен съд-Монтана.
ОСЪЖДА Й. К. М., ЕГН [ЕГН], [населено място], ж.к.”Н. І” [жилищен адрес] да заплати на Т. И. В., [населено място], [улица] разноски за касационното производство в размер на 300 /триста/ лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: