О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1193
гр. София, 11.12.2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на втори ноември през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№1266 по описа за 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение на №251 от 09.02.2010г. постановено от Пловдивски окръжен съд по гр.д. №1869/2009г., с оставено в сила решение на Пловдивски районен съд № 173 от 12.01.2009г. по гр.д. №8079/2004г. за извършване на съдебна делба на земеделски имоти по реда на чл. 292 ГПК/отм./ чрез разпределяне на образуваните от имотите пет дяла между съделителите, групирани по колена.
Касационната жалба е подадена от съделителите Д. Р. С., А. П. С., В. А. К., Р. А. Г., И. Г. Г., Я. С. Ч., Р. Я. Ч., А. С. П., Г. С. С., П. Б. Р., С. Р. Р. и П. Г. Д.. Те считат решението за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се позовават на нарушение на материалния закон – чл. 54, ал.4 ЗКИР, с оглед на това, че съдът не е взел предвид влязлата в сила кадастрална карта на населеното място, както и второ нарушение на материалния закон – нарушаване на прокламираното в чл. 17 от конституцията неприкосновено право на собственост с оглед на това, че наследника В. А. К. е извършила разпореждане с наследствените си части от процесните имоти и с частите на други съделители. На трето място изтъкват, че съделителите са придобили правата си в съсобствеността на различно правно основание – наследство за едни и правна сделка за други, поради което е правилно делбата да се извърши чрез публична продан.
С разпореждане от 21.04.2010г. Пловдивски окръжен съд е върнал касационната жалба на двама от касаторите: Г. С. С. и Р. А. Г..Разпореждането не е било обжалвано.
Ответниците по жалбата не вземат становище.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба / с изключение тази на Г. С. и Р. Г./ е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Производството е по съдебна делба във втората й фаза. Допуснати са до делба между осемнадесет съделители два имота: овощна градина от 4,099дка в местността „Малка баш пара”, съставляваща имот № 013001 по плана на земеразделяне в землището на с. С., П. област и нива с площ 12,600дка в местността „Зад вадите”, съставляваща имот № 025052 по плана за земеразделяне в землището на същото село. По предложение на приетата техническа експертиза от имотите са образувани пет дяла, като разделянето на имотите е одобрено от ОСЗ – Община М. и с обжалваното решение петте дяла са разпределени по реда чл. 292 ГПК/отм./ Образуваните дялове са поставени в общ дял по колена, както и с оглед на съпружеска имуществена общност между двама от съделителите. При образуването на дяловете са съобразени изискванията за минимални размери по чл. 72 ЗН. Предвид възражения на част от съделителите е допусната нова експертиза, но депозит за изготвянето й не е внесен.
При преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване съдът счита, че такива не са налице.
Изтъкнатите в три точки съображения не покриват предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК, а представляват касационни оплаквания за неправилност на решението поради нарушения на материалния закон – чл. 281, т.3 ГПК. Те обаче не могат да бъдат разглеждани преди да е допуснато касационно обжалване на решението. Касаторите не са формулирали правен въпрос от материалното или процесуалното право, по който се е произнесъл съда и който е обусловил изхода на спора. А съгласно разясненията, дадени в ТРОСГКТК № 1/2009г., непосочването на такъв правен въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване. /Тук следва да се посочи, че въззивният съд двукратно е давал указания на касаторите за необходимото съдържание на изложението по чл. 284, ал.3,т.1 ГПК./
Касаторите не се позовават на постановления на пленума на ВС, на тълкувателни решения на ОСГК, ОСТК или ОСГКТК, както и на решения по чл. 290 ГПК, които имат задължителен характер и формират съдържанието на понятието практика на ВКС по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. Ето защо това основание не е налице.
Хипотезата на чл. 280, ал.1, т.2 ГПК също не е обоснована, тъй като не са посочени влезли в сила решения на съдилищата или на състави на ВКС, на които обжалваното противоречи.
Не са налице и предпоставките на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, която изискват разглеждането на разрешеният от съда правен въпрос да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Въпросът е от значение за точното прилагане на закона когато допринася за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й. Същият е от значение за развитието на правото когато законите са непълни, неясни или противоречиви и няма съдебна практика по прилагането им или се налага тя да бъде осъвременена поради настъпили промени в законодателството и в обществените условия. Касаторите не са обосновали по никакъв начин горните предпоставки. По въпросите на извършване на съдебната делба по чл. 292 ГПК/отм./ съществува многобройна съдебна практика, която не се нуждае от промяна.
Поради изложеното, след като не са налице общото и допълнителните основания по чл. 280, ал.1 ГПК, то не може да бъде допуснато касационно обжалване.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №251 от 09.02.2010г. постановено от Пловдивски окръжен съд по гр.д. №1869/2009г. по касационната жалба на Д. Р. С., А. П. С., В. А. К., И. Г. Г., Я. С. Ч., Р. Я. Ч., А. С. П., П. Б. Р., С. Р. Р. и П. Г. Д..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: