5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N. 1193
гр. София, 25.10.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и пети септември двехиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр.дело N 391 по описа за 2012 година.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационни жалби на Т. И. И. от [населено място] и [фирма], [населено място] срещу решение № 843 от 25.05.2011 г. по гр. дело № 400/2011 г. на Софийски апелативен съд, гражданска колегия, четвърти състав.
[фирма], [населено място] в отговора си по чл. 287, ал. 1 ГПК поддържа становище за липсата на поставен правен въпрос от касатора Т. И. И. в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
Т. И. И. не е взел становище по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд /ВКС/, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба, подадена от Т. И. И. е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване ВКС намира, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК поради следните съображения:
Жалбата има за предмет цитираното въззивно решение в частта, с която Софийски апелативен съд е потвърдил решение № 4910 от 28.10.2010 г. по гр. дело № 2095/2008 г. на Софийски градски съд в частта, с която иска на Т. И. И. против [фирма], [населено място] по чл. 49 във вр. чл. 45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над уважения размер от 2000 лв. до 20000 лв.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не е поставен правен въпрос. Отразено е субективното становище на жалбоподателя по мотивите на съда относно причинната връзка между неговото поведение и написването на процесната публикация, като е развито виждането, че не е установено по предвидения в закона ред извършване на престъпление, „поради което употребените в статията изрази са вредоносни”. Посочено е още, че „независимо от извършените от ищеца действия, то не е налице причинна връзка с резултата от статията, който резултат е категорично установен”. Тези съображения на касатора не съдържат правен въпрос и по естеството си са доводи за необоснованост на приети от въззивната инстанция изводи по съпричиняване на увреждането. Общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК е налице тогава, когато жалбоподателят е поставил въпрос относно приети от съда правни разрешения по прилагане на конкретна правна норма, засягащи предмета на делото / съгласно разясненията в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК, т.1/. При липса на формулирани конкретни материалноправни или процесуалноправни въпроси, на които ВКС да даде отговор в съответствие с правомощията си по чл. 280, ал. 1 ГПК не могат да бъдат обосновани и допълнителни основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1- 3 ГПК. Във въззивното решение, предмет на жалбата второинстанционният съд не е приел, че между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат не е необходимо да съществува причинна връзка, за да се констатира отклонение от съдебната практика, обективирана в ППВС № 17/18.11.1963 г. Дали преценката на доказателствата по приложението на чл. 51, ал. 2 ГПК е обоснована и законосъобразна е въпрос, който се обсъжда, ако бъдат преодолени изискванията за допускане на обжалването. При тези обстоятелства следва да се приеме, че касаторът не е обосновал приложно поле на чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което не може да бъде допуснат касационен контрол на въззивното решение в обжалваната част.
Касационната жалба на [фирма], [населено място] е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване ВКС намира, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК поради следните съображения:
Предмет на производството е цитираното въззивно решение в частта, с която Софийски апелативен съд е потвърдил решение № 4910 от 28.10.2010 г. по гр. дело № 2095/2008 г. на Софийски градски съд в частта, с която иска на Т. И. И. против [фирма], [населено място] по чл. 49 във вр. чл. 45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е уважен в размер на сумата 2000 лв. със законна лихва върху главницата, считано от 14.08.2007 г. до окончателното й изплащане, както и в частта, с която [фирма], [населено място] е осъдено да заплати на Т. И. И. сумата 88 лв. разноски.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК този касатор също не е формулирал конкретни правни въпроси, които да бъдат обсъдени в хипотезите на чл. 280 , ал. 1 ГПК. Във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК са коментирани са две съдебни решения – решение № 336 от 19.11.2009 г. по гр. дело № 801/2009 г. на Пловдивски апелативен съд, ІІ граждански състав и решение № 891 от 07.06.2002 г. по гр. дело № 183/2002 г. на ВКС, ІV г.о., всяко от които е постановено при различна фактическа обстановка от установената по делото. При липса на обективен идентитет между споровете правните въпроси, по които съдилищата се произнасят макар и по една и съща норма са различни, а правните разрешения имат различен предмет. В изложението към касационната жалба поддържаните съображения са за неправилен подход на въззивният съд при тълкуване на понятието „противоправност” и за извод на съда / непосочен/, който според жалбоподателя е в противоречие с цитирано касационно решение. Страната твърди също така, че е предадена дословно, без собствени изводи получена информация по случая. Изложението по чл. 284, ал. 3, т.1 ГПК въз основа, на което се иска допускане на касационно обжалване включва общи оплаквания за неправилност на съдебния акт, които не се разглеждат в производството по чл. 288 ГПК. И тук както при предходната касационна жалба трябва да се има предвид, че при липсата на формулирани конкретни материалноправни или процесуалноправни въпроси не могат да бъдат обосновани и допълнителни основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 2 ГПК. Посочването на такива основания е задължение на касатора, като ВКС не може да извежда служебно правните въпроси от твърденията на същата страна / в този смисъл са разясненията в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК, т. 1/. Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК е посочено единствено като цифрово означение на разпоредбата, без обосноваване на общо и допълнително основания.
Изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не съдържа общи и допълнителни основания и по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. В тази част от него касаторът е отразил следното:
„В публикуваната съдебна практика не открих решение, което да отговаря на въпроса:
„При противоречие на съдебната практика по чл. 49 от ЗЗД с Етичния кодекс на българските медии, кое от тях трябва да е основополагащо за формиране волята на съда, при постановяване на решене по делото?”.
Така формулиран въпросът не може да се квалифицира като общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Решението съдържа волята на съда, която е изразена в писмения текст, обективиращ преценка на установените факти, изводи по предмета на спора и диспозитив. Съществуващото според касатора противоречие на съдебната практика / непосочена като съдебни актове / с Етичния кодекс на българските медии и поставения в тази връзка въпрос: „кое от тях трябва да е основополагащо за формиране волята на съда, при постановяване на решене по делото” съпоставя съдебен акт с етичен кодекс. При съпоставяне на съдебен акт с етичен кодекс не възниква произнасяне на съда в никоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1- 3 ГПК, тъй като такова произнасяне на съда поражда основания по чл. 280, ал. 1 ГПК при разглеждане на правни въпроси в отклонение от съдебната практика или при произнасяне по тях релевантно за точното приложение на закона и развитието на правото. Ако прилагането на нормите по посочения кодекс от съда е неправилно оплакването засяга основание по чл. 281, т. 3 ГПК, което не се разглежда в производството по чл. 288 ГПК. Освен това необосновано е твърдението на жалбоподателя, че въззивният съд се е мотивирал единствено с противоречие на Етичния кодекс на българските медии. В мотивите на въззивното решение е изложено, че в цитираните изявления на директора на НИМ Б. Д. не се съдържа квалификацията „бандит”, поставена в заглавието на публикацията и резултат от виждане на автора на материала, или от редакторско решение, взето от лица, които работят във вестника. Посочено е още, че такава квалификация, внушаваща престъпно поведение е недопустима, ако не е налице влязла в сила присъда за конкретно престъпление, т.е. противоправността е обоснована с несъответствие на използваната квалификация с положението на ищеца, като гражданин, неосъждан за престъпление. Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК предпоставя поставен правен въпрос, какъвто в случая липсва, както и доводи за постановяване на обжалвания съдебен акт /при липса на съдебна практика по поставения въпрос/ при непълнота, неяснота или противоречивост на конкретни правни разпоредби – хипотези, относими към развитие на правото – чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК / съобразно разясненията в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК, т.4/, които също така не са третирани и развити в приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба.
С оглед на изложеното следва да се приеме, че жалбоподателят не е обосновал приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, поради което не може да бъде допуснат касационен контрол на въззивното решение в обжалваната част.
По тези съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 843 от 25.05.2011 г. по гр. дело № 400/2011 г. на Софийски апелативен съд, гражданска колегия, четвърти състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: