2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1194
С. 29.11.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 19 ноември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 4304/2013 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. К. К. от [населено място], подадена от пълномощника му адв. Е. В., срещу въззивното решение на Софийски градски съд, ІІ А възз. с-в, от 09.04.2013г. по в.гр.д. № 17239/2012г., с което е потвърдено решението на Софийски районен съд, 65 с-в, от 22.11.2012г. по гр.д. № 40934/2012г., с което са отхвърлени предявените от К. К. К. против Агенция „Митници” искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
В. съд е приел уволнението на ищеца от длъжността „старши митнически специалист”, извършено на основание чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ, за законосъобразно по съображения, че трудовата функция на длъжността с новото наименование „инспектор”, е продължила да се осъществява, но по служебно правоотношение. Поради това не е налице съкращаване на щата по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 2 предл. второ КТ, както поддържа ищецът. Извършена е трансформация на длъжността при която съществените трудови функции на „старши митнически специалист” са били включени в длъжността „инспектор”, която е определена за заемане по служебно правоотношение.
К. К. К. К. моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК поради значението за точното прилагане на закона и за развитието на правото на въпросите: правилно и законосъобразно ли е изпълнил задълженията си директорът на Агенция Митници за привеждане на администрацията в съответствие с новите изисквания на К., като служителите по трудово правоотношение не са информирани за предстоящите промени и не им е предоставена възможност да подадат заявления и да кандидатстват за длъжности по трудово правоотношение; задължен ли е работодателят да приложи чл. 329 КТ; правилно ли е упражнено правото на уволнение по чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ, след като посочените длъжности в § 9 ПЗР на Наредбата за прилагане на К. са заличени и не съществуват като длъжностно наименование в новия К., а липсва и заповед на работодателя и не съществуват в новото щатно разписание. Прилага съдебна практика – решение № 530/2010г. ІІІ г.о. и решение № 232/2009г. ІІІ г.о. ВКС с които е прието, че уволнението е законно при наличието на предвидената в закона предпоставка длъжността да е определена за заемане от държавен служител. Във фактическия състав на чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ не се включват последващи действия – назначаване на лицето по служебно правоотношение или отказ от назначаване. Приложени са и решения на административни съдилища, които не съставляват съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК /ТР № 1/2009г. ОСГТК на ВКС, т. 3, и невлязло в сила решение, което също не съставлява съдебна практика по смисъла на посочената разпоредба.
ВКС намира, че въззивното решение не е постановено в противоречие на представената съдебна практика, а напротив, напълно съответства на нея. По първия от поставените въпроси въззивният съд е приел, че ирелевантно за решаването на спора е обстоятелството дали ищецът е отговарял на законоустановените изисквания за заемане на длъжността по служебно правоотношение. Този спор е административноправен и е извън предмета на разглеждане по настоящото дело. Предвид формулирания въпрос следва да се допълни, че обстоятелството дали ищецът е могъл да заеме друга длъжност по трудово правоотношение не е предмет на съдебното производство.
Разпоредбата на чл. 329 КТ е неприложима при основанието за уволнение по чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ поради което въпросът, свързан с прилагането й не е от значение за решаването на делото. Въпросът „правилно ли е упражнено правото на уволнение по чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ” не е правни въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно т. 1 на ТР № 1/2009г. ОСГТК на ВКС материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
По изложените съображения ВКС намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, ІІ А възз. с-в, от 09.04.2013г. по в.гр.д. № 17239/2012г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: