О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1195
С. 29.11.2013г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 5626 по описа за 2013г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Н. И. Ч. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Й. против въззивно решение от 9.04.2013г. по в.гр.д. № 3105 по описа за 2012г. на Софийски градски съд,с което е частично отменено решение от 18.08.2012г. по гр.д.№ 34183/09г. на Софийски районен съд за разликата над 4 278.69лв. до пълния предявен размер от 5 778.69лв. и вместо това е постановено друго,с което е отхвърлен иска на [фирма] против Н. И. Ч. с правно основание чл.415 ал.1 от ГПК, във вр.с чл.79 ал.1 изр.1 от ЗЗД в тази част /т.е. за сумата от 1 500лв./, консумирана и незаплатена електрическа енергия за периода м.май 2004г.до месец април 2007г., ведно със законната лихва върху тази сума за периода след 25.06.2010г., поради осъществено плащане. Потвърдено е решението на СРС в останалата част, с която е уважен иска като е присъдена сумата от 4 278.69лв.
Като основание за допустимост на подадената касационна жалба се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК по поставени два въпроса: 1.Начисляването на прогнозни сметки за ползване на топлинна енергия и на лихви за забава в противоречие ли е с чл.13 от Директива н ЕС 2006/32/ЕО и 2.Кои новонастъпили факти /извършено плащане/ е длъжен да съобрази съда, настъпилите в хода на заповедното производство или след предявяване на установителния иск по чл.415 от ГПК. Позовава се на постановени по реда на чл.290 от ГПК решения № 61 от 30.04.2010г. по т.д. № 741/09г. на І т.о. и № 178 от 13.05.2011г. по гр.д. № 984/10г. на ІІІ г.о на ВКС, съгласно които решението на съда следва да отразява правното положение между страните по делото, такова каквото е към момента на приключване на устните състезания.
Срещу подадената касационна жалба не е постъпил отговор от противната страна.
Жалбата е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.При преценката за допусти-мостта й до касационно разглеждане,Върховният касационен съд, като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
За да постанови решението си, въззивният състав е приел за установено,че процесният имот е бил топлофициран и сградата-етажна собственост е присъединена към топлопреносната мрежа, че ответникът е потребител но топлинна енергия за битови нужди съобразно публично известните общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР и че делът на ответника за отопление на имота, за сградна инсталация, битово горещо водоснабдяване, както и такса мощност са изчислени в съответствие с правилата на действащата нормативна уредба. Съдът е обсъдил всички възражения на ответника, включително и това за осъществено плащане/на 25.06.2010г./ на част от задълженията в хода на процеса, като е изпълнил задължението си по чл.235 ал.2 от ГПК да постанови решението си съобразно правното положение между страните по делото, такова каквото е то към момента на приключване на устните състезания.
При тези факти и с оглед изложените от съда мотиви, по поставените от касатора въпроси, не следва да се допуска касационно обжалване, защото не са от значение за изхода на спора и са разрешени от въззивния съд съгласно установената практика.
Плащането на прогнозни сметки произтича от законовата разпоредба на чл.155 ал.1 т.2 от Закона за енергетиката, съгласно която то съставлява един от трите, предоставени като изборни за потребителите варианти, по които те заплащат консумираната от тях топлинна енергия. Ежемесечните прогнозни сметки, доколкото позволяват заплащане по-малко или повече от реално изразходваната енергия, са в полза и на двете страни по правоотношението, като накрая взаимоотношенията им се уреждат справедливо с последната изравнителна сметка,с която се заплаща реално изразходваната енергия. Отчитането и плащането става с надлежни документи, поради което не е налице противоречие с цитираната от касатора Директива на ЕС 2006/32/ЕО, която по най-общ начин регламентира задължението на държавите членки да осигурят точно отчитане на реално консумираното количество енергия от крайния потребител, изготвяне от енергоразпределителните предприятия на сметки въз основа на реалното енергийно потребление и необходимостта съдържащата се в сметките информация да е представена по ясен и разбираем начин, като дава максимална информация на потребителя.
Цитираната от касатора практика, съдържаща се в посочените от него решения, постановени по реда на чл.290 от ГПК е напълно съобразена от въззивния съд, поради което и е безпредметно обсъждането й.
Мотивиран от гореизложеното, като счита, че не е налице посоченото от касатора основание за допускане на касационно обжалване, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 9.04.2013г. по в.гр.д. № 3105 по описа за 2012г. на Софийски градски съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.