О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1195
С. 24.11.2014г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на тринадесети ноември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 3655 по описа за 2014г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от И. М. Д. и И. С. Д. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат П. против въззивно решение № 37 от 9.01.2014г. по в.гр.д. № 1479 по описа за 2013г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 1079 от 20.02.2012г. в отхвърлителната му част и допълнително решение № 684 от 1.02.2013г. по гр.д. № 8923/10г.на Софийски градски съд, с които е обявен за окончателен на основание чл.19 ал.3 от ЗЗД предварителния договор от 2.02.2007г. за покупко-продажба на гараж № 2 с площ от 26.31кв.м. и са отхвърлени исковете с правно основание чл.26 ал.2 изр.1,предложение последно, във вр. с чл.17 от ЗЗД за прогласяване на нищожност на договор за продажба на право на строеж, обективиран с н.а.№ 133 от 12.05.2004г.,сключен между В. С. П. и Е. Р. П. като продавачи и [фирма], представлявано от изпълнителния директор Д. като купувач, отхвърлен е иска за обявяване за окончателен на предварителния договор от 1.09.2004г., както и иска за прогласяване на нищожността на договор за продажба, обективиран с н.а.№ 36 от 14.05.2009г., сключен между [фирма] в ликвидация /в което е преименувано [фирма]/ и [фирма] /понастоящем [фирма]/. Решението в частта за обявяване за окончателен, на основание чл.19 ал.3 от ЗЗД, на предварителния договор от 2.02.2007г. за продажба на гараж № 2 е обявено за влязло в сила.
В подадената касационна жалба касаторът се позовава на всички основания за допустимост по чл.280 ал.1 т.1-3 от ГПК.
Първо счита, че въззивния съд е разрешил в противоречие с постановена по реда на чл.290 от ГПК практика на ВКС /решение № 484 от 11.06.2010г. по гр.д. № 375/10г.на ІV г.о./ въпроса за необходимите доказателствени средства за установяване на симулация и по-специално дали са налице доказателства, в които са обективирани други изявления, които създават индикация, че е възможно сделката да е симулативна.
Второ счита, че въпросът за привидността на конкретната сделка за продажба на право на строеж, обективирана в н.а.№ 133 от 12.05.2004г. е решен противоречиво от съдилищата, като се позовава на решение № 6322 от 2.09.2013г. по гр.д.№ 15712/11г.на СГС / което не съдържа отбелязване, че е влязло в сила/, с което по отношение на настоящите ответници , противно на въззивното, е прието за установено че договорът за продажба на право на строеж, обективиран в н.а.№ 133 от 12.05.2004г. е привиден на основание чл.26 ал.2, във вр.с чл.17 ал.1 от ЗЗД и е прогласена нищожността му. Следва да се отбележи, че така цитираното решение касае друг имот – ап.№3, а процесния е ап. № 4 и е с други ищци/.
Третият и четвъртият въпрос, които касаторът поставя счита, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Те са дали „обратното писмо” винаги следва да е писмен документ, изхождащ от страната на която се противопоставя привидността на договора и да съдържа изрични клаузи, които да я установяват или изводът за симулативност на сделката следва да се направи въз основа на всички събрани по делото доказателства и за допустимостта на постановен съдебен акт при съединяване на искове за разглеждането на които е предвиден различен процесуален ред /искът по чл.19 ал.3 от ЗЗД се разглежда – по реда на глава ХХХІ на ГПК, а останалите – по общия исков ред/.К. поставя и въпрос за нищожност на решението поради липса на поставени под него подписи, но него настоящият съдебен състав не обсъжда, защото в случая обжалваният съдебен акт е надлежно подписан/.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от противната страна,с който се оспорват нейната допустимост, и основателност.
Жалбата е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. При преценката за допустимостта й до касационно разглеждане, Върховният касационен съд, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
Настоящите касатори /ищци по делото/ са сключили с ответника В. С. П. на 1.09.2004г. предварителен договор „за покупко-продажба на правото на строеж и строителство на недвижим имот”, представляващ ап. № 4 на ет.2, с площ от 70.04 кв.м. за сумата от 30 000 евро. С него продавачът се е задължил да завърши строително-монтажните и довършителни работи и да предаде обекта в срок до 19.05.2006г., а купувачите да заплатят 50% от цената при подписване на договора и 50% разсрочено. В договора не е отразено да е извършено плащане и доказателства за плащане по делото не са представени. Не са представени доказателства и че продавача е изпълнил задължението си да построи сградата. Тези обстоятелства са мотивирали въззивният съд да счете предявения иск с правно основание чл.19 ал.3 от ЗЗД за неоснователен.
В. С. П. е придобил правото на строеж за построяване на жилищна сграда, състояща се от гаражи, офис на две нива, апартаменти на четири етажа /един от които е процесния ап.№ 4/ и ателиета в подпокривното пространство, с договор от 1.04.2004г., сключен с н.а. № 53 т.ІІ рег.№ 5803 между него и собствениците на УПИ с площ от 477.40 кв.м. парцел ХІХ-211 кв.201 по плана на [населено място]. Това право на строеж той е продал на 12.05.2004г. с н.а. № 133 т.І рег.№ 1477 на [фирма] и на същата дата е сключил с посоченото юридическо лице договор за лизинг, като се е задължил да предостави на лизингополучателя за временно и възмездно ползване по лизингова схема вещ /правото на строеж на гореизброените обекти, предвидени за строеж в п.ХІХ-211 кв.201/, която вещ след това и да му прехвърли след изплащане на договорената цена от 112 955.50евро. В договора е записано, че неразделна част от него са три приложения /№ 1- описание на лизинговата вещ, № 2 – схема за плащане на лизинговите вноски и № 3 – представения по делото приемо-предавателен протокол/. С нотариална покана рег.№ 264 [фирма] е поканило В. С. П. да му върне заетата сума от 270 621.75лв./по-голяма с около 50 000лв.от договорената/. На 14.05.2009г. с договор за продажба с н.а. № 36 т.І рег.№ 4350 д.№ 71/09г. А.” АД в ликвидация /с бивше наименование [фирма]/ е продало на [фирма] собствените му недвижими имоти в завършената в груб строеж жилищна сграда, построена върху УПИ с площ от 477.40 кв.м.-п.ХІХ-211 кв.201 по плана на [населено място].
При тези факти – въззивният съд е отхвърлил двата предявени установителни искове с правно основание чл.26 от ЗЗД, приемайки че ищците, върху които е доказателствената тежест не са установили твърдението си, че между [фирма] и В. С. П. е сключен договор за заем, който е прикрит с привидния договор за продажба на право на строеж, извършен с н.а.№ 133 д.№ 122/2004г. Посочил е, че приложение № 3 към договора за лизинг /приемо-предавателен протокол/ няма характер на обратно писмо, защото това писмено доказателство по никакъв начин не разкрива наличие на скрити вътрешни отношения между подписалите го. Съдържащият се в нотариалната покана текст „вие се задължихте да върнете заетата сума от 270 621.75лв.” няма как да се свърже със сключения договор за лизинг, който е за различна от тази сума и с друг срок. Относно договора, сключен с н.а. № 36 т.І рег.№ 4350 д.№ 71/09г. между А.” АД в ликвидация и [фирма], за който ищците са твърдели, че е недействителен, защото прехвърлителят е придобил имота в резултат на нищожна сделка, въззивният съд е посочил, че първо липсата на вещно-правен ефект на атакуваната продажба не е доказан и второ, извършването на продажба от несобственик не е основание за недействителност.
При тези факти, настоящият съдебен състав намира, че по поставените от касатора въпроси не следва да се допуска касационно обжалване. Съображенията:
Първият поставен от касатора въпрос – не съставлява годно общо основание за допустимост, защото не е свързан с решаващите мотиви на постановения въззивен акт. Съгласно т.1 от ТР № 1 от 19.02.2010г. по т.д. №1/09г.на ОСГТК на ВКС – материалноправният или процесуално-правният въпрос по чл.280 ал.1 от ГПК трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В случая – поставеният въпрос касае обсъждане на събраните по делото доказателства. Въпросът е : дали по делото са налице доказателства, в които са обективирани други изявления, които създават индикация, че е възможно сделката да е симулативна. Т.е. въпросът е за наличие на т.нар. начало на писмено доказателство и се поставя за първи път едва пред настоящата инстанция и то с оглед мотивите на въззивния съд, че нито едно от представените от ищците доказателства не може да се счете за обратно писмо /изричен документ, в който привидността да е ясно и категорично призната/. Настоящата инстанция не е такава по същество, не събира доказателства и не може за първи път да обсъжда / при това в отсъствие на противната страна/ подобни въпроси. В тази връзка, следва да се посочи, че третият поставен от касатора въпрос, касаещ начина на доказване на симулацията не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, защото по него е налице трайно установена непротиворечива практика, която е съобразена от въззивния съд. Когато има обратно писмо /нарочно съставен за разкриване привидността на сделката разпоредителен документ, съдържащ писмени изявления на страните, недвусмислено разкриващи симулативността на явната сделка и съдържанието на прикритата/, то е достатъчно за признаване на симулацията и други доказателства не са необходими на позоваващата се страна /реш.№ 763 от 4.02.2011г. по гр.д.№ 256/10г.на ІІІг.о./ Когато такъв документ няма – на доказване подлежат спорните факти, които са от значение за решаване на делото и връзките между тях, съобразно общите правила на чл.153 и сл.от ГПК / реш.№ 784 от 20.01.2011г. по гр.д.№ 246/10г.на ІІІг.о./. В конкретния случай – въззивният съд е приел, че по делото не са представени годни доказателства за твърдяната симулация и в настоящето производство касационната инстанция не разполага с правомощия за контрол и проверка на така направения извод.
Относно втория поставен от касатора въпрос, касационно обжалване не може да се допусне поради липса на посоченото специално основание за допустимост по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК. Хипотезата на противоречиво разрешаван от съдилищата въпрос / съгласно т .3 от ТР № 1 от 19.02.2010г. по т.д. №1/09г.на ОСГТК на ВКС/ изисква един и същи правен въпрос да е разрешен различно в поне две влезли в сила решения. В случая нямаме влезли в сила решения / настоящето е висящо,а цитираното от касатора решение не съдържа отбелязване за влизане в сила/ и няма идентичност на поставените въпроси, които касаят различни страни и имоти.
Касационно обжалване не следва да се допусне и по последния поставен от касатора въпрос, касаещ допустимостта на постановения съдебен акт, пред вид извършеното съединяване на иск по чл.19 ал.3 от ЗЗД, който подлежи на разглеждане по реда на глава ХХХІ на ГПК с установителни искове по чл.26 от ЗЗД, които се разглеждат по общия ред. Според настоящият съдебен състав постановения въззивне акт не е недопустим на посоченото основание. В производството по сключване на окончателен договор са приложими без изключение всички правила на исковото производство, тъй като в глава ХХХІ на ГПК не се съдържа нито едно правило, което им противоречи и като специално да изключва приложението на общите правила. За посочените в цитираната глава правила не съществува пречка да бъдат приложени в рамките на общия исков процес, поради което е допустимо искът по чл.19 ал.3 от ЗЗД да бъде обективно съединяван с установителните искове по чл.26 от ЗЗД. Аргумент в тази насока е и обстоятелството, че в рамките на производството по чл.19 ал.3 от ЗЗД е допустимо предявяването на подобни инциденти установителни искове, които също се разглеждат по реда на общия исков процес.
Мотивиран от гореизложеното, като счита, че не са налице основанията по чл.280 ал.1 от ГПК, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 37 от 9.01.2014г. по в.гр.д. № 1479 по описа за 2013г. на Софийски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.