4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1195
София, 09.11.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на трети ноември две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА
Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 655/2011 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от М. Б. С. против решение от 6. 01. 2011 г. по гр. д. № 759/2010 г. на Софийския апелативен съд, 8 с-в в частта, с която е постановена частична отмяна на решение от 16. 06. 2010 г. по гр. д. № 814/2008 г. на СГС, І-1 с-в в отхвърлителната част и е осъдена М. Б. С., на основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 99 ЗЗД, да заплати на Г. А. С. сумата 31524 лв., представляващи неизплатени за периода ноември 2007 г. – ноември 2010 г. месечни вноски, дължими на основание договор за кредит от 29. 09. 2004 г., сключен между [фирма] и М. Б. С. и договор за цесия от 15. 12. 2006 г., сключен между [фирма] и Г. А. С., ведно със законната лихва върху тази сума от 20. 02. 2008 г. до окончателното й изплащане, а на основание чл. 86 ЗЗД сумата 53, 18 лв. Излагат се съображения за неправилност на решението и се иска отмяната му и отхвърляне на предявените искове.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че е налице основанието по чл. 280, ал.1, т. 1 и т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване – произнасяне по правни въпроси в противоречие със задължителната съдебна практика и противоречивото им решаване от съдилищата.
Ответникът по касационната жалба Г. А. С. не изразява становище по същата.
Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
Касационната жалба е допустима – подадена е в срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице имащо право на жалба.
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т. 1 и т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част.
С въззивното решение е постановена частична отмяна в отхвърлителната част на решение от 16. 06. 2010 г. по гр. д. № 814/2008 г. на СГС, І-1 с-в в и е осъдена М. Б. С., на основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 99 ЗЗД, да заплати на Г. А. С. сумата 31524 лв., представляващи неизплатени за периода ноември 2007 г. – ноември 2010 г. месечни вноски, дължими на основание договор за кредит от 29. 09. 2004 г., сключен между [фирма] и М. Б. С., и договор за цесия от 15. 12. 2006 г., сключен между [фирма] и Г. А. С., ведно със законната лихва върху тази сума от 20. 02. 2008 г. до окончателното й изплащане, а на основание чл. 86 ЗЗД сумата 53, 18 лв.
За да постанови този резултат, съдебният състав е приел, че са налице предпоставките на чл. 79, ал. 1, вр. чл. 99 ЗЗД за частично уважаване на предявения иск, а именно: наличие на действителен договор за кредит, сключен между ответницата и [фирма]; прехвърляне на вземането на банката, произтичащо от този договор, на ищеца, с действителен договор за цесия, за който ответницата е била уведомена; неизпълнение на задължението на ответницата за заплащане на дължимите месечни вноски от 852 лв. за периода ноември 2007 г. – ноември 2010 г.; изискуемост на вземанията на ищеца за посочените вноски /за част от които същата е настъпила в хода на делото/. Приел е за неоснователни възраженията на ответницата за нищожност на договора за цесия на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД – поради сключването му в противоречие на законова забрана за осъществяване на банкова дейност от нелицензирани лица, установена в ЗБ /отм./, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД – поради сключването му с цел заобикаляне на законова забрана за осъществяване на банкова дейност от нелицензирани лица, установена в ЗБ /отм./ и на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД – поради сключването му при накърняване на добрите нрави, с цел да се облагодетелства ищеца и де се увредят интересите на ответницата.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са посочени следните правни въпроси:
а/. действителен или нищожен по чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД /като сключен с цел заобикаляне на законова забрана за извършване на кредитна дейност от нелицензирани лица/ е договорът за цесия, с който банка прехвърля на физическо лице правото си на вземане, произтичащо от договор за кредит, по който договор кредитополучателят е бил изправна страна – за който въпрос се твърди, че е решен в противоречие със задължителна съдебна практика /решение на ВКС по чл. 290 ГПК/;
б/. дължи ли се обезщетение за забавено плащане на уговорена възнаградителна лихва – за който се твърди, че е решен в противоречие със задължителна съдебна практика и е решаван противоречиво от съдилищата;
в/. допустимо ли е уважаване на иск за вземания, изискуемостта на които е настъпила след подаване на исковата молба, в хода на производството – за който се твърди, че е решен в противоречие със задължителна съдебна практика и е решаван противоречиво от съдилищата.
В подкрепа на твърдението за решаване на посочените въпроси в противоречие със задължителната съдебна практика са приложени два съдебни акта – решение на ВКС по чл. 290 ГПК и определение по чл. 288 ГПК. Не са посочени, нито приложени влезли в сила съдебни решения, представляващи незадължителна съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
И трите посочени правни въпроса са включени в предмета на спора и са обусловили правните изводи на съда по конкретното дело.
Относно първия правен въпрос /действителен ли е договорът за цесия, с който банка прехвърля на физическо лице правото си на вземане, произтичащо от договор за кредит, по който кредитополучателят е бил изправна страна или същият е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, като сключен с цел заобикаляне на законова забрана за извършване на кредитна дейност от нелицензирани лица/ – недоказано е твърдението на касатора, че същият е постановен в противоречие със задължителна съдебна практика.
От мотивите към приложеното решение на ВКС по чл. 290 ГПК /решение № 130 от 27. 10. 2009 г. по т.д. № 139/2009 г. на ВКС, І т.о./ е видно, че със същото въобще не е обсъждан посоченият от касатора правен въпрос. Предмет на разглеждане е бил въпросът дали при уговорената в договора за банков кредит предсрочна изискуемост при неплащане на две или повече анюитетни вноски тази предсрочна изискуемост настъпва автоматично или само след упражнено от банката, чрез писмено изявление до длъжника, право да направи вземането предсрочно изискуемо. Решението не съдържа никакъв коментар по въпроса за действителността на договорите за прехвърляне на вземания, произтичащи от договори за банкови кредити, сключени между банка и лице, непритежаващо лиценз да осъществява кредитна дейност.
Другият представен съдебен акт е определение по чл. 288 ГПК /определение № 437 от 9. 07. 2010 г. по т.д. № 392/2010 г. на ВКС, ІІ т.о./. Определенията по чл. 288 ГПК не представляват съдебни актове, формиращи съдебна практика, тъй като не решават със сила на пресъдено нещо даден правен спор. Независимо от това, за пълнота, би следвало да се отбележи, че с цитираното определение не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение, с което е прието, че договор за цесия с предмет вземане, произтичащо от договор за банков кредит, не е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и 2 ЗЗД, тъй като цесията като сделка не е идентична с договора за банков кредит, липсва законова забрана банки да прехвърлят вземанията си по договори за кредит и прехвърлянето на такова вземане, респективно неговото придобиване и събиране няма характер на банкова дейност. Тоест, приетото в обжалваното решение на САС по поставения от жалбоподателя правен въпрос не противоречи с приетото в недопуснатото до касационно обжалване и влязло в сила въззивно решение на окръжен съд.
Относно втория правен въпрос, посочен от жалбоподателя, също не е установено твърдението същият да е решени в противоречие с практиката на ВКС – задължителна /ТР, ППВС, решения по чл. 290 ГПК/ или незадължителна /решения по отменения ГПК/. Няма постановени решения на ВКС по чл. 290 ГПК, нито към касационната жалба са представени влезли в сила съдебни решения, формиращи незадължителна съдебна практика, в които да е изразено становище, че при забавено изпълнение на възнаградителната лихва по чл. 240, ал. 2 ЗЗД /каквато лихва се приема в теорията и практиката, че представлява възнаграждение по договора за заем, цена на същия, а не обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение/ не може да се присъжда обезщетение по чл. 86 ЗЗД. Поради това не би могло да се приеме, че по този въпрос е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 или т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Относно третия правен въпрос /допустимо ли е уважаване на иск за вземания, изискуемостта на които е настъпила след подаване на исковата молба, в хода на производството/ също не е налице основание за допускане на касационно обжалване. По този въпрос има постановено решение на ВКС по чл. 290 ГПК /решение № 61 от 30. 04. 2010 г. по т.д. № 741/2009 г. на ВКС, І т.о./, приемащо, че съобразно чл. 235, ал. 3 ГПК следва да бъде уважен осъдителен иск, предявен преждевременно, ако в течение на делото притезанието стане изискуемо. Приетото от САС в обжалваното решение по този въпрос не противоречи, а на напълно съответства на цитираната задължителна съдебна практика.
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 6. 01. 2011 г. по гр. д. № 759/2010 г. на Софийския апелативен съд, 8 с-в в частта, с която е постановена частична отмяна на решение от 16. 06. 2010 г. по гр. д. № 814/2008 г. на СГС, І-1 с-в в отхвърлителната част и е осъдена М. Б. С., на основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 99 ЗЗД, да заплати на Г. А. С. сумата 31524 лв., представляващи неизплатени за периода ноември 2007 г. – ноември 2010 г. месечни вноски, дължими на основание договор за кредит от 29. 09. 2004 г., сключен между [фирма] и М. Б. С. и договор за цесия от 15. 12. 2006 г., сключен между [фирма] и Г. А. С., ведно със законната лихва върху тази сума от 20. 02. 2008 г. до окончателното й изплащане, а на основание чл. 86 ЗЗД сумата 53, 18 лв.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: