О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№1195
гр.София, 27.12.2011 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесети декември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 896/2011 година
Производството е по чл.288 ГПК.
С. Г. Г. от [населено място] е подал касационна жалба вх.№ 4304 от 11.07.2011 год. срещу въззивното решение № 259 от 30.05.2011 год. по в.гр.дело № 1263/2010 год. на Пловдивския апелативен съд, първи граждански състав, с което е потвърдено решение № 89 от 15.10.2009 год. по гр.дело № 966/2008 год. на Старозагорския окръжен съд. С първоинстанционното решение е бил отхвърлен предявения от касатора срещу „А. Т.”А., [населено място] иск по чл.108 ЗС за установяване на собствеността и предаване владението на */* идеални части, попадащи в ПИ № *, целият с площ * кв.м., стар идентификатор УПИ *-*, *, * в кв.* по регулационния план на[жк], [населено място].
Поддържат се оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост.
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи необходимост от произнасяне по реда на чл.290 ГПК по въпроса: какъв е характера на решението на ОСЗГ, с което се признава правото на собственост, но се отказва възстановяването на собствеността в стари/възстановими/ реални граници поради това,че имотът е записан на друг собственик и по какъв начин признатият с решението на ОСЗГ собственик ще защити правото си на собственост.
Ответникът по касация „А. Т.”А., [населено място] е на становище, че жалбата е неоснователна.
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. взе предвид следното:
По делото е безспорно, че по предявен от касатора иск по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ, с влязло в сила решение по в.гр.дело № 39/2007 год. на Старозагорския окръжен съд е признато за установено, че наследниците на С. Г. Г., починал на 07.01.1947 год., имат право на възстановяване на собствеността върху нива от * дка, съставляваща имот № * по плана на С. напоително поле от 1951 год. в м.”Б. ч.”, при съседи: дере, път за С. минерални бани и имот № *-собственост на Б. В. Банков.
С решение № 53132 от 09.11.2007 год. ОСЗГ-гр.С. З., издадено въз основа на решението по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ, е признато правото на собственост на наследниците на С. Г. Г. върху описания имот, но е отказано същото право да бъде възстановено в съществуващи/възстановими/ стари реални граници с мотив, че имотът е собственост на „А. Т.”А., съгласно удостоверение № ТУ-И-305/05.11.2007 год. и скица № 5438/01.11.2007 год. на Дирекция Т.- [община].
С влязло в сила решение № 40 от 21.04.2008 год. по гр.дело № 105/2008 год. на Старозагорския районен съд жалбата срещу решението на ОСЗГ е била оставена без уважение.
С договор № 1289 от 11.10.2006 год. [община] е продала на ответното дружество общински нежилищен имот, който се ползва за стопански цели в[жк], с площ * кв.м., съставляващ УПИ * в кв.* по плана на града, заедно с построените в него сгради.
От заключението на съдебно-техническата експертиза е установено, че имот № * от кадастралната карта от 1951 год., предмет на гр.дело № 472/2006 год. на Старозагорския районен съд и в.гр.дело № 39/2007 год. на Старозагорския окръжен съд, попада в по-голямата си част в имот с пл.№ *, регулиран в УПИ *-*, *, * и с част от * кв.м. в улица.
При тези данни, въззивният съд е приел, че ищецът/сега касатор/ не е доказал правото си на собственост, след като с влязло в сила решение на Старозагорския районен съд е бил потвърден постановения с решение № 53132 от 09.11.2007 год. на ОСЗГ-гр.С. З. отказ да бъде възстановено правото на собственост върху процесния имот в съществуващи/възстановими/ стари реални граници. Посочено е, че с решението на поземлената комисия възниква правното качество на обекта на собствеността – индивидуализация и същото решение има конститутивно действие. Предвид на това, прието е, че след като не е настъпила реституция по реда на ЗСПЗЗ, не следва да бъде обсъждан и въпроса за предпоставките за реституция на имота в реалните му граници, щом е изчерпан специалния административен ред, приключил с влязъл в сила отказ за възстановяване на собствеността в стари реални граници.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не е налице предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
Собствеността върху земеделските земи се възстановява по реда на нарочно административно производство, регламентирано в ЗСПЗЗ пред съответната местно компетентна общинска служба по земеделие и гори/ОСЗГ/, която разполага с изключителната компетентност да разгледа заявлението за възстановяване на собствеността. Решението на ОСЗГ, с което се възстановява правото на собственост в съществуващи или възстановими стари реални граници върху индивидуално определен имот /чл.18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ/ е стабилен индивидуален административен акт с конститутивно действие занапред, изразяващо се във възникване на собственически права за лицата, ползващи се от акта /тълкувателно решение № 1/1997 год. на ОСГК на ВКС, т.1/. Щом собствеността върху земеделския имот не е възстановена по реда на ЗСПЗЗ – с решение на ОСЗГ, респ. с решение на съда в производството по чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ, бившите собственици не са в състояние да се легитимират като собственици на имота към настоящия момент /срвн., решение № 1990 от 15.01.2002 год. по гр.дело № 315/2001 год. на ВКС, ІV г.о./. Едва с приключване на процедурата по реституцията на земеделската земя с положително решение на ОСЗГ за възстановяване на собствеността в полза на заявителя – в общия исков процес, образуван по иск за установяване принадлежността на правото на собственост върху имота към настоящия момент, при възражение от страна на този, който претендира собствени права върху имота се изследват предпоставките за реституция по чл.10 ЗСПЗЗ /срвн. решения № 939 от 22.06.2006 год. на ВКС, ІV г.о. по гр.дело № 1317/2005 год.; № 244 от 15.05.2010 год. по гр.дело № 60/2009 год. на ВКС, І г.о./.
Следователно, съдебната практика е постоянна и последователно приема, че позитивното решение на ОСЗГ за възстановяване на собствеността има конститутивно и вещноправно действие и легитимира лицата, в полза на които е издадено в отношенията им с трети лица.
Предвид на това, формулираният от касатора с изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпрос не се обхваща от хипотезите на чл.280, ал.1, т.3 ГПК и не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Отговорът на този въпрос не е от значение за изхода на процесния спор.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 259 от 30.05.2011 год. по в.гр.дело № 1263/2010 год. на Пловдивския апелативен съд, първи граждански състав, по жалба вх.№ 4304 от 11.07.2011 год. на С. Г. Г. от [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/