О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1196
гр. София 24.10.2013 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 14 октомври през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 4392 по описа за 2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ответника [фирма] [населено място], чрез адв. Е. С. против решение № 68/12.02.2013 г. по в. гр. дело № 522/2012 г. на Старозагорски окръжен съд, с което е отменено решение № 879 от 10.08.2012 г. по гр.дело № 5131/2011 г. на Районен съд [населено място] в отхвърлените части на предявените искове с пр. осн. чл. 200, ал.1 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди над сумата 6000 лв. до 10 000 лв. и имуществени вреди за сумата над 345.86 лв. до 576.43 лв. и в частта, с която е осъдена ищцата да заплати на ответника направените разноски в размер на 880 лв. Вместо отменената част в полза на ищцата Ж. А. са присъдени и сумите 4000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, последица от трудова злополука настъпила на 22.06.2011 г., както и сумата 230.57 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от същата злополука, заедно със законната лихва върху всяка от сумите, считано от 22.06.2011 г. до окончателното изплащане. Касационната жалба е подадена срещу въззивното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която са уважени предявените искове с пр.осн.чл.200 КТ и чл.86,ал.21 ЗЗД и в частта, с която са присъдени разноски на ищцата в размер на сумата 216 лв.
Жалбоподателят поддържа основания за неправилност на обжалваното решение по чл.281,т.3 ГПК – нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на процесуалните правила.
В изложението към касационната жалба са поставени въпросите: 1. решението е постановено в противоречие с установената практика на ВКС във връзка с тълкуването и прилагането на чл.201,ал.2 КТ. Цитирани са: решение № 1682/19.03.2005 г. на ВКС III г.о., решение № 239/19.03.99 г. на ВКС III г.о., решение № 510 по гр.дело № 1923/2009 г. на ВКС IV г.о, решение № 79/27.02.2012 г. на ВКС IV г.о., 2. решението е постановено при нарушение на материалния закон и несъобразяване с конкретната фактическа обстановка, в резултат на което въззивния съд е направил неправилни и необосновани изводи, 3. въззивният съд е достигнал до неправилен и погрешен извод и относно размера на евентуалния обжалваем интерес, определен възоснова на чл.69,ал.1,т.1 ГПК. Цитираната норма предвижда, че цената на иска по искове за парични вземания е търсената сума, а претенцията на ищцата за неимуществени вреди е в размер на 10 000 лв. и за имуществени вреди е в размер на 576.43 лв., като въпросите по п.2-ри и 3-ти са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответницата по жалбата Ж. Г. А. не е изразила становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна и е процесуално допустима.
Въззивният съд се е произнесъл по предявени обективно съединени искове с пр.осн.чл.200 КТ и чл.86,ал.1 ЗЗД.
От фактическа страна е прието, че страните по делото – [фирма] [населено място] и ищцата Ж. А. са били в трудово правоотношение – ищцата е заемала длъжността „помощник готвач” с място на работа ресторант”Ф.”, находящ се в [населено място]. На 22.06.2011 г. по време на изпълнение на служебните си задължения ищцата обслужвала машина за приготвяне на прясна паста. За да извърши проверка на консистенцията на сместа тя бръкнала с ръка в бункера на машината, където се извършвало размесване на тестото и ръката й била захваната и усукана от механизма.
Като последица от злополуката ищцата получила увреждането – размачкване на дясната длан, разкъсно-контузни рани на същата и счупване на крайната част на дясната лъчева кост. Била извършена спешна операция за наместване на счупването, като фрагментите на костта били фиксирани с метален пирон, който впоследствие е изваден. Раните по дланта били възстановени хирургически. Прието е, че травмата причинила трайно затруднение в движението на дясната ръка, като възстановяването продължило 122 дни. Според въззивния съд към момента на изготвяне на съдебно медицинската експертиза движенията на дланта са възстановени, а сгъването на китката е възможно до седемдесет градуса – с около десет градуса по-малко от нормалната свобода на движение. Прието е, че този недостиг на свобода в движението не се отразява на функционалността на крайника, който е годен да изпълнява основното си предназначение.
Прието е, че съобразно заключението на съдебно икономическата експертиза за периода на временна нетрудоспособност ищцата е получила обезщетение по КСО в размер на 955.91 лв., като разликата между полученото обезщетение от ДОО и брутното трудово възнаграждение за този период е в размер на 576.43 лв.
Съдът е приел, че съобразно заключението на техническата експертиза машината на която ищцата работела е с височина около 1.70 м., поради което зареждането й от хора с нисък ръст било затруднено, тъй като те не биха могли да имат пряка видимост в него. Прието е, че почистването на машината от хора с нисък ръст би било затруднено, поради което работното място обслужвано от ищцата не е оформено съобразно изискванията за ергономичност и антропометричните характеристики на работещите – несъответствие с чл.26 от Наредба № 7/23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване. Прието е, че за обезопасяване от двете страни на бункера са поставени надписи, забраняващи да се бърка в него с ръце при работеща машина, като тези надписи са изпълнени на английски, италиански и френски език. Приел е, че в предната част капакът е с малка издатина, поради което при затваряне прилепва към другата част, но няма нарочен заключващ механизъм, който да фиксира капака по време на работа
Възоснова на показанията на св.П. Б. съдът е приел, че злополуката се отразила негативно на ищцата Ж. А.. Последната изпитвала силни болки непосредствено след злополуката и през целия период на възстановяване, в случаите, когато си припомняла инцидента се разстройвала и плачела, събуждала се нощем, поради ограничената подвижност на ръката и болките изпитвала затруднения при извършване на ежедневните си действия в бита – готвене, чистене, гладене.
С разпореждане № 13375/25.07.2011 г. на НОИ Столично управление „СО” декларираната злополука е приета за трудова.
От правна страна съдът е приел, че е злополуката, претърпяна от ищцата е трудова по смисъла на чл.55,ал.1 КСО, като последица от която ищцата е претърпяла вреди. Прието е, че е налице фактическият състав на чл.200, ал.1 КТ за ангажиране отговорността на жалбоподателя-ответник за претърпените от ищцата неимуществени и имуществени вреди. Според въззивния съд в случая не са налице елементи в поведението на ищцата, които да обосноват извод за съпричиняване на увреждането, поради груба небрежност. В тази насока съдът е взел предвид установеното от контролните органи нарушение на процеса по провеждане и отразяване на инструктажа на работното място, обстоятелството, че разположението на машината не е било съобразено с анатомичните особености на персонала и ръста на ищцата, като работодателят е допуснал те да използват за обслужване на машината метална касетка. Прието е, че обезопасяването на машината с устройство, което да спира движението й при отваряне на капака е било възможно, но не е предприето преди злополуката, което е последица от подценяване на съществуващите в предприятието рискове. Според въззивния съд ищцата е допуснала небрежност, но тя не може да се определи като груба по смисъла на чл.201,ал.2 КТ.
При определяне размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди съдът е взел предвид характера на увреждането на ищцата, периода на възстановяване, претърпените болки и страдания и е направил извода, че последните ще се обезщетят справедливо със сумата 10000 лв., а претърпените имуществени вреди със сумата 576.43 лв. Тъй като е прието, че в случая ищцата не е проявила груба небрежност съдът е приел, че определените обезщетения за неимуществени и имуществени вреди не следва да се намаляват.
При тези съображения съдът е отменил решението на първоинстанционния съд в отхвърлената част на предявените искове с пр.осн.чл.200,ал.1 КТ за неимуществени и имуществени вреди и вместо отменената част е присъдил в полза на ищцата обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди в пълен размер – още 4000 лв. за неимуществени вреди и 230.57 лв. за претърпени имуществени вреди заедно със законната лихва, считано от деня на злополуката до окончателното изплащане. Първоинстанционното решение в уважената част на предявените искове съдът е потвърдил.
По правните въпроси:
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по първия правен въпрос, формулиран в изложението относно тълкуането и прилагането на чл.201,ал.2 КТ.
С решение № 510/30.11.2010 г. по гр. дело № 1923/2009 г. на ВКС IV г.о., постановено по чл.290 ГПК е застъпено становището, че „груба небрежност” по смисъла на чл.201,ал.2 КТ е налице само в случаите, когато работникът не е положил грижа, каквато и най-небрежният би положил в подобна обстановка. В същият смисъл е и разрешението на правния въпрос в решение № 79/27.02.2012 г. по гр.дело № 673/2011 г. на ВКС IV г.о., постановено по чл.290 ГПК. Въззивният съд е разрешил правния въпрос по аналогичен начин. В обжалваното решение е приел, че грубата небрежност от обективна страна се характеризира с такова поведение, при което не е положена грижа, каквато и най-небрежният би положил в подобна ситуация, а от субективна страна работникът следва да е съзнавал евентуалното настъпване на вредоносния резултат, като самонадеяно се е надявал да го предотврати. Като е преценил установените по делото факти съдът е направил решаващия извод, че ищцата Ж. А. е проявила небрежност, но последната не представлява груба небрежност по смисъла на чл.201,ал.2 КТ.
В подкрепа на становището за наличие на основание за допускане на касационно обжалване жалбоподателят е цитирал в изложението още две решения на състави на ВКС, които не е приложил. Поради това съдът не ги обсъжда. Освен това при извършената служебна справка съдът не установи наличието на тези решения.
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по въпросите, формулирани в п.2-ри и 3-ти от изложението. Всеки от тези въпроси не представлява правен въпрос по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК, тъй като не е обусловил решаващите правни изводи на въззивния съд. За да е правен въпросът, то следва същият да е включен в предмета на спора и да е обусловил правните изводи на съда по делото – т.1 от ТР № 1/2010 по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Освен това материално правният или процесуално правният въпрос следва да е от значение за изхода на делото, за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. К. съд в производството по чл.288 ГПК, каквото е настоящото следва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос е от значение за изхода на делото и е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали изводите са законосъобразни. Основанията за допускане на касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл.281,т.3 ГПК. Проверката за законосъобразност на обжалваното решение съдът ще извърши ако се допусне касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба, но не и в производството по чл.288 ГПК. Всеки от въпросите, поставени в п.2-ри и 3-ти от изложението представлява въпрос по правилността на въззивното решение и е касационно основание за отмяна по чл.281,т.3 ГПК. Тези въпроси съдът ще обсъди при разглеждане на касационната жалба ако се допусне касационно обжалване, но не и в настоящото производство по чл.288 ГПК.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК по поставените въпроси от жалбоподателя [фирма] [населено място].
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 68/12.02.2013 г. по в.гр.дело № 522/2012 г. на Старозагорския окръжен съд по касационна жалба вх. № 3005/07.03.2013 г., подадена от ответника [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ет.4, съдебен адрес [населено място], [улица], ет.4, адвокатско дружество”Т. и п.”, чрез адв. Е. С..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: