2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1196
София, 09.11.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на трети ноември две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА
Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 551/2011 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от Д. И. Г., чрез адв. С. К., против решение № 156 от 25. 11. 2011 г. по в.гр.д. № 511/2011 г. на Варненския апелативен съд. Излагат се съображения за неправилност на решението и се иска отмяната му и уважаване на предявения иск.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че са налице основанията на чл. 280, ал.1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване – произнасяне по материалноправен въпрос, решен в противоречие с друго решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК.
Ответната срана по касационната жалба М. А. Г. изразява становище за липса на основанията по чл. 280 ГПК за допускане касационно обжалване на решението, както и за правилност на същото.
Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
Касационната жалба е допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице имащо право на жалба.
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване на атакуваното решение.
С обжалваното решение Варненският апелативен съд е потвърдил решение № 1091 от 5. 08. 2010 г. по гр. д. № 2333/2009 г. на Варненския районен съд, с което Д. И. Г. е осъден, на основание чл. 191, ал. 1, вр. чл. 189, ал. 1 ЗЗД, да заплати на М. А. Г. сумата 40171, 52 лв., включваща: 39116 лв. заплатена продажна цена по договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен между страните с нотариален акт № 109/2006 г. по описа на нотариус Ж. К. и 1054, 41 лв. направени от ищеца разноски по сключване на договора, ведно със законните лихви върху тези суми от 9. 11. 2009 г. /предявяване на иска/ до окончателното им изплащане.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поддържа, че съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос относно действителността на договора за продажба на чужда вещ, като е приел, че такъв договор е нищожен, както и че това становище на съда противоречи на решение № 15 от 15. 01. 1980 г. по гр. д. № 2571/1979 г. на ВКС, І г.о., според което договорът за продажба на чужда вещ не е нищожен.
Така формулираният въпрос не е включен в предмета на спора и не е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че искът по чл. 191, ал. 1, вр. чл. 189, ал. 1 ЗЗД е основателен, тъй като ищецът е купил от ответника недвижим имот, след което е бил отстранен от имота с влязло в сила съдебно решение поради това, че продавачът – ответник не е бил собственик на прехвърлената вещ и сделката не е породила придобивно действие. Приел е, че с влизане в сила на решението за съдебното отстранение от процесния имот договорът за покупко-продажба се счита развален /по аргумент на чл. 192, вр. чл. 188 ЗЗД/ и съдебно отстраненият купувачът има както правата по чл. 189, ал. 1 ЗЗД /на купувача, който е развалил договора поради опасност от евикция/ – да иска връщане на платената продажна цена и на направените разноски по сключване на договора /каквито са исковите претенции по настоящото дело/, така и правото да иска стойността на плодовете, които е осъден да върне и разноските по делото. Приел е за недоказано възражението на ответника по чл. 191, ал. 2 ЗЗД, че не следва да се ангажира отговорността му за съдебното отстранение, тъй като не е бил привлечен в делото между ищеца и третото лице и е имало достатъчно основание за отхвърляне на иска за собственост срещу ищеца. Никъде в мотивите към решението на въззивния съд не е коментиран въпросът за действителността на продажбата на чужда вещ, нито е изразено становище за нищожност на такава сделка. Допускането на касационно обжалване е предпоставено от изискването посоченият от касатора правен въпрос /материален или процесуален/ да е включен в предмета на спора, да е от значение за изхода по конкретното дело и да е обусловил решаващата воля на съда, обективирана в решението /ТР № 1/2010 г., т. 1/. Това изискване в случая не е налице, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 156 от 25. 11. 2011 г. по в.гр.д. № 511/2011 г. на Апелативен съд – [населено място].
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: