1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1197
гр. София, 21.12.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шести ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 2539/2017 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. Ж. А. в качеството ? на пълномощник на В. В. З., против решение № 151/13.10.2016 г. по възз.гр.д № 253/2015 г. по описа на Апелативен съд – Варна в частта, с която е потвърдено решение № 458/07.04.2016 г., постановено по гр.д. № 2154/2013 г. по описа на Окръжен съд – Варна в частта, с която на основание чл. 29 ЗЗД съдът е унищожил упълномощителната сделка, обективирана в пълномощно с рег. № . от 07.02.2013 г. на нотариус В. М. с рег. № . на нотариална камара с район на действие Районен съд – Девня поради измама, състояща се във въвеждане и поддържане на заблуждение, че се подписва договор за продажба на МПС, а не пълномощно за разпореждане с имущество по иска на Й. В. А. против В. В. З., както и в частта, с която е отменено решение № 6771/07.05.2014 г., постановено по гр.д. № 2154/2013 г. по описа на ОС-Варна, с което са отхвърлени исковете на Й. В. А. против А. В. К. и С. В. К. за прогласяане недействителността на сключения договор за покупко-продажба на недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица], ет. 1, ап. 3, представляващ самостоятелен обект в сградата с идентификатор …… по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със заповед № РД-19-98/10.11.2008 г. на ИД на АГКК, обективиран в нотариален акт № ., т. ., рег. № ., дело № . г. на нотариус Л. Г. с рег. № …. на НК, с район на действие РС Варна, поради липса на представителна власт и потвърждение от продавача на основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД; за прогласяване на недействителността на сключения договор за замяна на недвижим имот за движима вещ срещу собствеността на ? ид.ч. от недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица], ет. 6, ап. № 72, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ….. по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на ИД на АГКК, обективиран в нотариален акт № ., том ., рег. № .., дело № .. г. на нотариус Л. Г. с рег. № … на НК с район на действие РС Варна поради липса на представителна власт и потвърждение от продавача на основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД и вместо това прогласява за недействителни по отношение на Й. В. А. договор за покупко-продажба на недвижим имот, находящ се в [населено място], ул. „М. № 105, ет. 1, ап. 3, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор … по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със заповед № РД-18-98/10.11.2008 г. на ИД на АГКК, обективиран в нотариален акт № ., т.., рег. № ., дело № .. г. на нотариус Л. Г. с рег. № . на НК, с район на действие РС Варна и договор за замяна на недвижим имот за движима вещ срещу собствеността на ? ид.ч. от недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица], ет. 6, апартамент № 72, представляващ самостоятелен обект в сградата с идентификатор …. по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със заповед № РД -18-92/14.10.2008 г. на ИД на АГКК, обективиран в нотариален акт № ., том ., рег. №., дело № . г. на нотариус Л. Г. с рег. № . на НК, с район на действие РС Варна, двата сключени между Й. В. А.., представлявана от пълномощник В. В. З.. от една страна и А. В. К. от друга по време на брака му със С. В. К., поради липса на представителна власт и потвърждение от продавача на основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД.Решението е влязло в сила в необжалваните части.
В касационната жалба се поддържа, че решението в обжалваната част е неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон и се иска неговата отмяна.
Приложено е изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, в което са формулирани следните въпроси: „Кога е налице основание един договор да бъде прогласен за нищожен поради липса на съгласие?“ и „При какви предпоставки се счита, че е налице измама по чл. 29 ЗЗД?“. Касаторът се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, като сочи съдебни актове на ВКС.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на касационната жалба от адв. Т. Т. в качеството ? на процесуален представител на Й. В. А., в който е изразено становище, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване, а по същество жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на IV г. о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
Касационната жалба е подаденa от надлежна страна, в срока по чл. 283 ГПК, срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване с оглед предмета на исковете и е процесуално допустима. Подадена е по пощата нa 24.11.2017 г., преди влизане в сила на промените в ГПК, обнародвани с ДВ бр. 86 от 27.10.2017 г., поради което и на основание § 74 от ПЗР на ЗИД на ГПК следва да бъде разгледана по досегашния ред.
За да се произнесе с атакуваното решение въззивният съд е приел, че в случай на евентуално съединяване на искове за недействителност на сделка, независимо от поредността и съотношението, които е посочил ищецът, съдът е длъжен да разгледа основанията според тежестта на сочените пороци. Този извод е съобразен с трайната практика на ВКС, обективирана в цитирани решения. Според наведените от ищцата твърдения, че процесните договори са сключени от представител без представителна власт АС-Варна е приел, че правната квалификация на претенцията за недействителност е такава по чл. 42 ЗЗД, а не по чл. 26, ал. 2 ЗЗД. Съдът е приел, че произнасянето по предявените искове следва да се осъществи в следната поредност: по исковете за унищожение на упълномощителната сделка – първо на основанието измама по чл. 29 ЗЗД и след това поради грешка по чл. 28 ЗЗД; по отношение на договора за замяна – първо иска за прогласяване нищожност на договора, поради противоречие със закона – чл. 26, ал. 1, предл. 1, а след това по отношение на двата договора за продажба и за замяна – исковете по чл. 29 ЗЗД за унищожение поради измама и след това по чл. 42, ал. 2 ЗЗД за недействителност на договорите поради липса на представителна власт и потвърждаване; исковете за разваляне на двата договора следва да се разгледат последни при отхвърляне исковете за нищожност, унищожение и недействителност. С оглед изложените мотиви АС- Варна се е произнесъл по иска с правно основание чл. 29 ЗЗД. От събраните писмени и гласни доказателства е установил от фактическа страна, че ищцата Й. В. А. е възрастна жена, която към датата на упълномощителната сделка е била на 84 г.,а сделката е сключена непосредствено след смъртта на втория ? син. Тъй като жената тежко изживяла загубата на единственото си живо дете, при нея се преместила да живее по-голямата ? сестра. След кончината на сина ? съдействие за стопанисване на оставените в наследство автомобил и недвижим имот ? указал Н. Т. – зет на жената, с която починалият ? син живеел на семейни начала. След взето решение на продажба на придобития в наследство автомобил, на 06.02.2013 г. ответникът В. З. предложил да го купи като отправил оферта към Й. В. А.. Обяснил ?, че видял колата в двора, където била паркирана и разбрал, че се продава. Купувачът бил представен на ищцата от Н. Т., който в момента на телефонното позвъняването на Змоян се намирал в апартамента на ищцата и го посрещнал. На следващия ден Н. Т., Й. А.а, А. П. /сестра на ищцата/ и В. З. отишли в [населено място], за да сключат сделката за продажба на автомобила,като това решение било обосновано от купувача с по-малък размер на дължимите нотариални такси. Докато пътували в колата купувачът подал сума пари на продавачката. Пред нотариус се явили само Й. А. и В. З., а останалите спътници ги изчакали в колата. На този ден ищцата подписала пълномощно с нотариална заверка на подписа, извършена от нотариус В. М. с район на действие РС- Д., с което тя упълномощила В. З. да я представлява пред всички държавни органи, община, областна управа, съд, физически и юридически лица, като се разпорежда чрез сделка по негова преценка /включително продажба, замяна, дарение, прехвърляне, ипотека, учредяване на право на строеж/ с недвижимите ? имоти, от които апартамент № 3 в [населено място], [улица], апартамент № 72 в [населено място], [улица], апартамент № 71 в [населено място],[жк], [жилищен адрес] нива с площ от 13, 228 дка в [населено място], [община], както и с правата да я представлява пред всички възможни органи във връзка с издаването на необходимите за сключване на такива сделки документи, както и да я представлява пред всички банки и финансови институции и лица, като сключва договори за кредит, при условия каквито договори, като за обезпечение на кредита ипотекира имотите, предвидено било и правото да продаде автомобила, предоставено е правото пълномощникът да договаря сам със себе си и да преупълномощава трети лица. Впоследствие ищцата решила да отдаде под наем апартамента, находящ се на [улица]и го опразнила от лични вещи, а Т. довел лице, представило се за наемател. На 26.03.2013 г. бил сключен едногодишен договор за наем, а по-късно Й. А. му позволила да смени бравата на апартамента, поради негово настояване. През месец май 2013 г. при справка в Агенция по вписванията ищцата разбрала, че жилището на ул. М.“ е продадено, както и ? ид.ч. от жилището на [улица]и нивите, а В. З. действал като нейн пълномощник по силата на пълномощно от 07.02.2013 г. На 20.05.2013 г. ищцата оттеглила правата си по посоченото пълномощно, както и от преупълномощителната сделка от 22.02.2013 г., с която В. З. упълномощил със същите права А. В. К. – ответник по исковете за недействителност на сделките. Според приложените нотариални актове, действайки по силата на правата на пълномощното от 07.02.2013 г., В. З. е продал на А. В. К. – ответник по делото, по време на брака му със С. В. К., апартамента в [населено място], [улица]за сумата от 75 000 лв., при договорка плащането на цената да постъпи в едномесечен срок по сметка на пълномощника, в същия ден е заменил ? ид.ч. от апартамента на ищцата на [улица]срещу златни накити на стойност 53 000 лв. На 01.03.2013 г. ищцата подписала декларация, че е получила от пълномощника сумата от 75 000 лв. и златните накити. Данните от свидетелските показания сочили ищцата да не е разполагала с парични суми, а живеела единствено с доходите си от пенсия. По делото е разпитан и В. З. в качеството му на свидетел, но предвид конституирането му като ответник, показанията му следва да се ценят като обяснения на страна. При преценка на горепосоченото съдът е приел от фактическа страна, че поради обсъжданата и планирана продажба на колата и в тази връзка самото представяне от В. З. за купувач на автомолбила, договарянето и заплащането на капарото от него, както и на остатъка от цената за колата преди подписването пред нотариуса; както и доверяването на близкия й тогава Т., с когото е обсъждала именно продажбата на колата, доведения от него купувач на колата, придружаването ? до нотариуса за продажбата на колата; намерения ? пак от Т. „наемател” (когато е поискала да отдаде имота под наем) и липсата ? на достъп до апартамента (продаден вече към този момент) по причина, че наемателят е сменил ключовете, ищцата е имала увереността, че подписаният пред нотариуса документ от 07.02.2013 г. е за продажба на автомобила. Съдът е достигнал до извод, че възползвайки се от напредналата възраст и състоянието на ищцата след смъртта на сина и податливостта ? на внушения, В. З. съзнателно и целенасочено с действията и изявленията си е създал у нея, както и у изслушаните свидетели, убеждение и увереност, че подписаният пред нотариуса документ е за продажба на автомобила, оставен в наследство от сина ?. Това убеждение било поддържано и от лицето Т., което се ползвало с доверието на възрастната жена. Съдът е приел, че освен да поддържа заблуждението ответникът е знаел за действията на третото лице Т., тъй като самият той бил доведен от него като купувач на автомобила и предвид това, че след продажбата на жилището на [улица]предал владението на купувача – ответника А. К.,а в имота бил настанен доведен от Т. „наемател“. Като е приел, че фактическият състав на измамата като основание за унищожаване на сделка включваща следните елементи: 1/да е сключена сделка; 2/ едната /измамената/ страна по сделката да е била в заблуждение; 3/ заблуждението да е предизвикано умишлено от другата страна по сделката /когато сделката е едностранна – от адресата на едностранното волеизявление, който се ползва от него – арг. чл. 44 ЗЗД/ или от трето за сделката лице, като в последния случай другата страна по сделката /адресатът на едностранната сделка/ трябва да е знаела или да не е могла да знае за това; 4/ сделката да е сключена /извършена/ поради /вследствие/ заблуждението, при преценка на събраните доказателства и твърденията на страните и като е обсъдил обосновано установените факти, съдът е приел, че всички елементи се осъществяват по отношение на упълномощителната сделка от 07.02.2013 г. и искът за унищожаването ? поради измама е основателен. Така приетото е обусловило следващите изводи относно исковете, съединени при условията на евентуалност: искът за унищожаване поради грешка на основание чл. 28 ЗЗД не подлежи на разглеждане, искът за нищожност на договора за замяна поради противоречието му със закона е неоснователен, както и исковете за унищожение на договорите за замяна и продажба като сключени при измама на основание чл. 29 ЗЗД. Претенциите с правно основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД за недействителност на двата договора – за замяна и продажба са счетени за основателни. АС-Варна е посочил, че вследствие уважаването на иска за унищожаване на упълномощителната сделка при сключването на двата договора пълномощникът е действал без учредена представителна власт, което при липса на потвърждаване от упълномощителката води до нейната недействителност. Ето защо и сключените сделки за продажба на апартамент в [населено място], [улица], ет. 1, ап. 3 и за замяна на недвижим имот за движима вещ срещу собствеността на ? ид.ч. от апартамент в [населено място], [улица], сключени между Й. В. А., представлявана от пълномощника В. В. Змоян от една страна и А. В. К. от друга, по време на барака му със С. В. К., са недействителни поради липса на представителна власт и потвърждение от продавача на основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД.
Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материално-правен или процесуално-правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. Първият формулиран от касатора въпрос се отнася до иск за прогласяване нищожност на сделка поради липса на съгласие на страните, който не е бил разглеждан в атакуваното решение. Въззивният съд е съобразил образуваното тълкувателно дело № 5/ 2014 г. на ОСГТК на ВКС като се е произнасял по правната квалификация на претендираните от ищцата права. Същата е заявила, че процесните разпоредителни сделки са сключени от лице, действало без да е било надлежно упълномощено да я представлява, поддържала е, че не е желала настъпването на правните последици от сделките. Съдът е приел, че искането ? е за признаване недействителност на сключените сделки поради липса на представителна власт, което намира правната си квалификация в чл. 42, ал. 2 ЗЗД, а не се касае за липса на съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2, предл. 2 ЗЗД и се е произнесъл съобразно възприетата квалификация. С приетото Тълкувателно решение № 5 от 12.12.2016 г. по тълк.д. № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС е дадено задължително тълкуване на правните разпоредби и е прието, че договор, сключен от лице, действало като представител, без да има представителна власт, е в състояние на висяща недействителност и не поражда целените с него правни последици. Същите настъпват, ако лицето, от името на което е сключен договорът, го потвърди съгласно чл. 42, ал. 2 ЗЗД. При липса на потвърждаване, на недействителността може да се позове само лицето, от името на което е сключен договорът или неговите универсални правоприемници. Ето защо поставеният въпрос не само, че не е бил разрешаван от въззивния съд, но и дадената правната квалификация на претендираните права съответства на приетото тълкувателно решение.
Що се отнася до въпроса относно фактическия състав на чл. 29 ЗЗД, настоящият състав намира, че същият не отговаря на изискванията за общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Действително съдът се е произнесъл по претенцията за унищожение на извършената сделка за упълномощаване и е приел, че същата страда от порок поради измамата на упълномощителката. АС—Варна е посочил кои са елементите на фактическия състав на иска, позовавайки се на практиката на ВКС. Така поставен въпросът е общо теоретичен и не визира конкретен правен извод на въззивния съд, обусловил решаващата му воля. В производството по чл. 288 ГПК касационната инстанция извършва проверка налице ли са основания за допускане на касационно обжалване, а не отговаря на въпроси по същество на спора, какъвто е поставеният. В изложението са мотивирани защитните тези на ответника, с които той се домогва да обоснове липса на елементи от фактическия състав на измамата по смисъла на чл. 29 ЗЗД. Формирането на вътрешното убеждение на съда и решаващите му мотиви не могат да бъдат предмет на оспорване в производство по чл. 288 ГПК. Липсата на въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационна проверка без да се разглеждат допълнителните предпоставки за това. Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че цитираните от касатора решение № 148 по гр.д № 1192/1996, I г.о., решение № 1344 по гр.д. № 1864/2001 г., IV г.о., решение № 488 по гр.д № 11/2003 г., решение № 858/18.04.1977 г., I г.о. изобщо не попадат в предметния обхват на претендираното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като не попадат сред тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС, тълкувателни решения на общото събрание на гражданска колегия на ВС, постановени при условията на чл. 86, ал. 2 ЗСВ, обн. ДВ, бр.59 от 22.07.1994 г. (отм.), тълкувателни решения на общото събрание на гражданска и търговска колегии, на общото събрание на гражданска колегия, на общото събрание на търговска колегия на ВКС или решения, постановено по реда на чл. 290 ГПК. За част от съдебните актове, които са посочени би могло да се предположи, че представляват решения по чл. 290 ГПК, но не са представени преписи от тях,а освен това са некоректно посочени и не могат да бъдат издирени при служебна проверка от настоящия състав.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК касаторът следва да заплати доказаните и направени разноски от ответника по касация в размер на 500 /петстотин/ лева.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 151 / 13.10.2016 г., постановено по възз.гр.д. № 253/2015 г. по описа на Апелативен съд – Варна.
ОСЪЖДА В. В. З., ЕГН [ЕГН] да заплати на Й. В. А. разноски за настоящата инстанция в размер на 500 /петстотин лева/ лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: