О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1197
София 07.12.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на втори декември през две хиляди и десета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: М. И. ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
при участието на секретаря
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 1023 по описа за 2010г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Б. С. Б. и С. Б. Б.-двамата от[населено място],чрез процесуалния си представител адвокат Р. против решение № 32 от 29.03.2010г. по гр.д.№ 214 по описа за 2010г. на Окръжен съд Бургас,с което е потвърдено решение № 207 от 14.12.2009г. по гр.д. № 436/2009г.на Районен съд Айтос,с което е уважен предявения иск с правно основание чл.45 от ЗЗД,като са осъдени двамата касатори солидарно да заплатят на П. Д. М.,чрез Д. С. М. сумата от 10 000лв., представляваща частичен иск от цялостна претенция в размер на 20 000лв.- обезщетение за причинени неимуществени вреди,ведно със законната лихва,считано от 6.05.2009г.до окончателното й заплащане
Като основание за допустимост на подадената касационна жалба се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК по поставения въпрос за намиране на приложение в конкретния случай на нормата на чл.51 ал.2 от ЗЗД поради неупражнен надзор върху пострадалото дете от страна на грижещата се в този момент за него баба. Позовава се на Решение № 88 от 12.09.1962г.по гр.д.№ 83/62г.на ОСГК.
Срещу подадената касационна жалба не е постъпил отговор от противната страна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
За да счете предявения иск за основателен,въззивният съд е приел,че ответниците в качеството им-съответно на собственик и на лице,под чийто надзор се намира животното/куче/-по смисъла на чл.50 от ЗЗД, са отговорни и следва да овъзмездят причинените на пострадалото дете/на 3 години/.неимуществени вреди, изтърпени във връзка с раните от многобройните ухапвания.Съдът е преценил като неоснователно възражението за съпричиняване/поради неупражнен надзор/ ,като е приел, че осъществяващата в този момент надзор върху детето/неговата баба/ пряко го е наблюдавала,била е в непосредствена близост,но не е успяла да предотврати инцидента поради бързината на случилото се пред очите й.
При така изложените мотиви на въззивния акт-поставеният въпрос във връзка с приложимостта на нормата на чл.51 ал.2 от ЗЗД-е от значение за спора,защото е свързан с решаващите мотиви на съда,които са формирали волята му.Същият обаче не е решен в противоречие с практиката на ВКС,както се твърди в касационната жалба. Следва да се посочи,че решението,на което се позовава касатора /№ 88 от 12.09.1962г.по гр.д.№ 83/62г.на ОСГК/ не може да обоснове основание по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК,тъй като то не попада сред изчерпателно изброените в т.2 от ТР №1 от 19.02.2010г.на ОСГТК на ВКС / тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС;тълкувателни решения на ОС на ГК на ВС, постановени при условията на чл. 86 ал. 2 ЗСВ-ДВ, бр.59 от 22.07.1994г.;тълкувателни решения на ОС на ГК и ТК,на ОС на ГК,ОС на ТК и решение, постановено по реда на чл. 290 ГПК/.
Ако с оглед на горното се счете,че коректното основание следва да е това по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК,то сравнението между посоченото решение № 88 от 12.09.1962г.по гр.д.№ 83/62г.на ОСГК и въззивното, не би могло да обоснове наличие на противоречиво решаване от съдилищата по смисъла на цитираната норма,тъй като дадените разрешения- по поставения в касационната жалба въпрос -в двете решения не са противоречиви.В мотивите си въззивният съд подробно е изследвал въпроса за това-дали детето е било оставено без надзор или не, съобразявайки се и цитирайки именно решение №88/62г.,в която връзка е обсъдил събраните по делото доказателства и е обосновал тезата си, излагайки съображения защо приема,че в случая не може да се направи извод,че пострадалото дете е допринесло за настъпването на вредоносния резултат поради неупражнен върху него надзор.Този извод се подвърждава от конкретните факти по делото –детето е било заведено заедно с братчето си от баба им на детска площадка в парка в[населено място],в непосредствена близост/5м/, до която е била къщата на кучето,което е било вързано. Къщата на кучето е била отделена от детската площадка със стена и до нея се е стигало през тръбна врата.Пред погледа на баба си-детето е минало през тръбната врата,отзовало се е до кучето,което през това време се е хранило и веднага е било нахапано.В тази хипотеза не може да се приеме, че е именно поради неположени грижи е настъпил вредоносния резултат, за да се претендира съпричиняване.Обстоятелствата,че детето е било на детска площадка,бабата е била близо до него,наблюдавала го е,но не е било възможно да реагира поради това,че вредоносното деяние е настъпило бързо и неочаквано – изключват тезата на касатора. Вредоносният резултат е настъпил поради необезопасяване на достъпа до животното,поради което отговорността е на посочените в чл.50 от ЗЗД лица.
Мотивиран от гореизложеното и като счита,че не са налице представките по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане до касационно обжалване,Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 32 от 29.03.2010г. по гр.д.№ 214 по описа за 2010г. на Окръжен съд Бургас.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.