3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№1197
[населено място], 28.12.2011 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тринадесети декември през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 1210 по описа за 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение №1004 от 21.07.2011г. по гр.д. №1021/2011г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено решение №696 от 24.02.2011г. на Варненски районен съд по гр.д. №2355/2009г. за прогласяване нищожност на съдебна делба на недвижим имот – полумасивна жилищна сграда на един етаж без изба с площ * кв.м., пристроено към сградата помещение от * кв.м. и стопанска сграда с площ * кв.м., състояща се от: преддверие, баня, тоалет и гараж, ведно с */* кв.м. от дворното място, цялото с площ * кв.м., представляващо парцел *-* в кв. * по плана на [населено място], * микрорайон, извършена по гр.д. № 2048/1996г. на Варненски районен съд, на основание чл. 75, ал. ЗН поради неучастие на съсобственици.
Касационната жалба е подадена от част от ответниците по иска, а именно: А. Н. С., П. Х. Д., Н. Х. Д. и С. А. Т. чрез пълномощника им адв. К.. Според тях становищата и на двете съдебни инстанции противоречат на практиката на ВКС, поради което е налице основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. Позовават се на влязло в сила решение на Варненски районен съд по гр.д. № 213/2000г., потвърдено и от ВКС, с което съдът се е произнесъл, че няма допуснати процесуални нарушения при решаването на конкретния казус. Сочат и чл. 280, ал.1,т.2 ГПК като считат, че казусът е решаван противоречиво от съдилищата – по два различни начина по време на двете дела.
Ответниците по жалбата Й. Н. Й., Й. Т. С. и Л. Д. Н. – ищци в процеса развиват съображения за недопускане на касационно обжалване.
Останалите страни в процеса – необжалвали другари на касаторите, не са представили писмен отговор.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Производството е по иск за установяване нищожност на съдебна делба поради неучастие на сънаследник с правно основание чл. 75, ал.2 ЗН. С влязло в сила решение по гр.д. № 2048/1996г. на Варненски районен съд е извършена съдебна делба на процесния имот – жилищна сграда с пристройка и стопанска постройка, заедно с идеални части от дворното място в [населено място] на [улица] между Д. С. М., Д. А. Ч., В. С. Д., Т. Н. Р., М. А. Т., С. А. Т., А. Н. Д., А. Н. С., П. К. Б. и Й. К. П.. Установено е, че имотът е собственост от 1936г. на Й. К. А., починал през 1968г. и оставил за наследници съпруга Й. С. А., трима братя и една сестра – Х. К. Д.. Ищците по делото са наследници именно на сестрата Х. Д. и те не са участвали в делбата. За установяване на правата си те са представили две удостоверения за наследници, в които наследодателката им е посочена като сестра на Й. К. А., както и удостоверение за родствени връзки, установяващо същото обстоятелство. / В производството по атакуваната съдебна делба е било представено удостоверение, сочещо като наследници само съпруга и брат А./.
Съдът е приел, че искът е допустим, доколкото липсва идентитет със спора по гр.д. № 213/2000г. на Варненски районен съд, тъй като с настоящия иск се цели прогласяване нищожността на делбата, а в посоченото производство е разглеждан въпроса за нищожността на съдебните решения по допускане и извършване на делбата.
Съдът е намерил иска и за основателен като е дал вяра на представените удостоверения, представляващи официални документи, чиято доказателствена сила не е оборена от ответниците.
При преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира следното:
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателите се позовават на хипотезата на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, без да са формулирали изрично правен въпрос, като визират противоречие с практиката на Върховния касационен съд, имайки предвид влязлото в сила решение по гр.д. № 213/2000г. на Варненски районен съд, което е било потвърдено и от ВКС /решението на касационната инстанция не е представено по делото/. Такова противоречие липсва, тъй като предмета на двете производства е различен. В посоченото производство съдът се е произнесъл по иск за нищожност на съдебните решения по допускане и извършване на делбата. А в настоящето производство стои на обсъждане въпросът дали има съсобственици /сънаследници/, неучаствали в извършената делба, което води до нищожността й. Нищожното съдебно решение по иск за делба не е еквивалентно на нищожна съдебна делба поради неучастие на съсобственик.
Във връзка с гореизложеното следва да се приеме, че не е налице и сочената от касаторите хипотеза на чл. 280, ал.1,т.2 ГПК, изразяваща се в противоречиво разрешаване от съдилищата на един и същи казус – по настоящето дело и по приключилото производство по гр.д. № 213/2000г. на Варненски районен съд. Според тях изводите във влязлото в сила решение, че няма процедурни нарушения означават, че е спазен и материалния закон. Както вече бе изтъкнато предмета на двете производства е различен, т.е. „казусът” не е един и същ. Разграничение на предпоставките за нищожност на делбата и за нищожност на съдебното решение е направено в мотивите на решението по гр.д. № 213/2000г. В единия случай /на нищожно решение/ се преценява дали са спазени изискванията за валидност на съдебния акт, а именно дали волята на съда е надлежно формирана /да е постановен от надлежен орган в надлежен състав, в писмена форма и подписан/, както и дали волята на съда е разбираема, т.е. преценката е единствено процесуалноправна. В другия случай /на нищожна делба/ преценката е за нарушение на материалния закон – дали в делбата са участвали всички лица, легитимирани като съсобственици. С оглед на това е напълно възможно решението по делбата да не е нищожно, но извършената с него делба да е нищожна. Именно такъв е настоящия случай.
Тъй като не се установяват сочените основания по чл. 280, ал.1 ГПК, то касационно обжалване на решението не може да бъде допуснато.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №1004 от 21.07.2011г. по гр.д. №1021/2011г. на Варненски окръжен съд по касационната жалба на А. Н. С., П. Х. Д., Н. Х. Д., тримата от [населено място] и С. А. Т. от [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: