О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1198
София,13.11. 2012 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и пети октомври две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 434 по описа за 2012 г. взе предвид следното
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Е. Б. К. чрез адв. М. В. срещу въззивно решение от 16.12.2011 г. на Софийски градски съд, постановено по гр.д. № 14873/2011 г.
Излага доводи за неправилност.
Насрещната страна не е отговорила в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Въззивният съд, като отменил решението на първостепенния Софийски районен съд, отхвърлил исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, предявени от Е. Б. К. против [фирма], София.
Установил, че Е. К. работил като механошлосер по трудов договор в акционерното дружество. На 11.02.2006 г. се опитал да изнесе от комбината около 1 кг меден проводник. Работодателят, след като взел обяснения от работника и предварително съгласие по чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ, уволнил дисциплинарно К..
Съдът изложил съображения, че уволнението е законосъобразно. Спазени са от формална и материална страна изискванията на закона; заповедта е мотивирана, извършването на деянието е установено и по същността си то съставлява нарушение на трудовата дисциплина.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че не е налице поддържаното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 КТ за допускане на касационно обжалване.
В изложението към жалбата е повдигнат материалноправният въпрос по тълкуване на чл. 189, ал. 1 КТ – трябва ли работодателят да извършиш преценка на конкретно извършеното дисциплинарно нарушение. Поддържа се противоречие с Р-1326-199-ІІІ ГО ВКС по гр.д. № 219/1999 г. и Р-911-210-ВКС по гр.д. № 3679/2008 г.
Поддържаното противоречие не се установява. Работодателят е извършил преценка на деянието от обективна и субективна страна, преценил е неговата тежест и именно с оглед на това, както и поведението на работника е определил вида на дисциплинарното наказание. В обжалваното решение съдът е извършил проверка на преценката на работодателя и е достигнал до извод, че наказанието съответства на нарушението.
Несъгласието на касатора с този извод само по себе си не сочи на твърдяното противоречие с цитираните съдебни решения, в които, при това, с оглед конкретните обстоятелства са съобразявани различни обстоятелства по чл. 189 КТ.
В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно решение от 16.12.2011 г. на Софийски градски съд, постановено по гр.д. № 14873/2011 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: