О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1198
С. 12.12.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на осми декември през две хиляди и петнадесета година в състав:
П.: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 5381 по описа за 2015г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от [фирма], представляван от собственика Д., против въззивно решение № 49 от 9.06.2015г. по в.гр.д.№ 101 по описа за 2014г. на Апелативен съд Б., с което e потвърдено решение № 242 от 10.05.2011г. по гр.д. № 389/2010г. на Окръжен съд Враца като е отхвърлен предявения частичен иск срещу Й. Б. М. за заплащане на сумата от 20 050лв. от общ размер 35 700лв., прехвърлено му с договор за цесия от 4.09.2007г. вземане за обезщетение за ползване без основание на недвижим имот: апартамент № 80, находящ се в [населено място][жк]бл.244 вх.Е ет.4 за периода м.01.1996г. до 30.05.2004г.
Решаващият мотив на въззивния съд, за да потвърди акта е, че независимо, че процесния имот не е бил собственост на ответницата /а на нейните свекър и свекърва/, тя е имало правно основание да го ползва, тъй като е бил нейно семейно жилище, в което тя е живеела по време на брака си заедно с ищеца/до фактическата им раздяла/ и с детето им. Съдът е приел за недоказано твърдението на ищеца за наличие на отправена към ответницата покана за напускане на жилището от страна на неговите собственици. Съдът е обосновал извода си с преценка на показанията на разпитания по делото свидетел /майка на ищеца и собственик на жилището/ при условията на чл.172 ГПК и непоследователност в твърденията на ищеца и противоречие между изложеното в жалбата и в показанията на свидетеля.
В жалбата си касаторът се позовава на всички основания за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 ГПК без да поставя конкретен въпрос, за който да е възможно да се провери дали е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, дали е решаван противоречиво от съдилищата, дали е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. В касационната жалба /и в допълнително представената молба уточнение/ се твърди, че постановеният въззивен акт е неправилен и необоснован, постановен при неправилно изяснена фактическа обстановка. Излагат се доводи по съществото на спора, които се свеждат до следното : ответницата неправомерно е ползвала процесния имот /за който не е спорно, че през визирания период е бил семейно жилище на страните/, защото със свидетелски показания и три писма-покани било установено, че неговите собственици са отправили покана за освобождаването му и защото още през 2000г. тя е придобила друг имот в центъра на [населено място]. Според касатора въззивният акт е постановен от незаконен състав, защото по предявени от него искове за обезщетение за вреди са налице висящи производства срещу двама от членовете му.
Прави искане настоящата касационна жалба да не се разглежда от никой от съдебните състави на ВКС и да бъде отправено преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз за определяне на равен на ВКС съд в друга държава членка, който да се произнесе.
Срещу подадената касационна жалба не е постъпил отговор от противната страна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
Съгласно чл.280 ГПК единственият съд, който притежава компетентност да се произнесе по допустимостта на подадена касационна жалба е Върховният касационен съд. К. не е посочил конкретно основание за отвод срещу член на състава и след самостоятелна преценка по чл.22 ГПК, съдиите от настоящият съдебен състав не констатират пречка за участие по делото.
Искането за отправяне на преюдициално запитване е неоснователно поради две причини :1. Националните юрисдикции могат да отправят преюдициално запитване до С. само по въпрос, касаещ общностното право /защото само С. има компетентността да го тълкува и да прави преценка за валидност/ и то само по преюдициален въпрос, отговорът на който ще е полезен за решаване на главния спор. /В случая въпрос, касаещ общностното право въобще не се поставя, а още по-малко такъв, който да е от значение за изхода на спора/ и 2. Няма предвидена процедура, по която Съдът на Европейския съюз да определя друг равен на ВКС съд в държава членка да се произнася по подадена касационна жалба.
Съгласно чл.280 ал.1 ГПК и т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по т.д. № 1/09г.на ОСГТК на ВКС, касационно обжалване не може да бъде допуснато без поставяне на конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос. Доколкото същият определя рамките, в които ВКС дължи произнасяне, съдът не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Противното би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна по касационната жалба, а и е възможно жалбоподателят да влага в правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело друго, различно съдържание от това, което ще изведе съдът. Основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение по чл.281 т.3 ГПК. Проверка за законосъобразност на обжалвания съдебен акт може да се извършва само и едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба /чл.290, ал.1 ГПК/. Тази проверка не би могла да се извършва в закрито заседание в отсъствие на страните, защото би противоречала на едни от основните принципи в гражданския процес за непосредственост и устност.
Мотивиран от гореизложеното, поради липса на конкретно поставен материалноправен или процесуалноправен въпрос /който следва да е различен от изброяване на основанията за неправилност по чл.281 т.3 ГПК/,поради липса на обща предпоставка по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 49 от 9.06.2015г. по в.гр.д.№ 101 по описа за 2014г. на Апелативен съд Б..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
П. :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.