О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№1198
гр.София, 28.12.2011 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесети декември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 902/2011 година
Производството е по чл.288 ГПК.
В. Л. Р., Л. М. Р., С. М. Р. и К. Д. Р. са подали чрез пълномощника си адв.Н. И. касационна жалба вх.№ 884 от 14.03.2011 год. срещу въззивното решение № 607 от 14.02.2011 год. по в.гр.дело № 670/2010 год. на Благоевградския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 2353 от 19.05.2010 год. по гр.дело № 370/2006 год. на Разложкия районен съд за отхвърляне на предявения от касаторите заедно с К. Б. Х., К. Б. Р., Г. А. Р., Д. А. Р., Д. Г. Р., Й. Б. А., Р. М. Р., С. С. Р. и М. С. Р. иск по чл.108 ЗС срещу К. Б. Г. за предаване владението върху имот с площ * кв.м., представляващ северозападната част на имот с пл.№ * в кв.* по З. на [населено място], попадащ в парцел * в кв.*.
Поддържат се оплаквания за нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на процесуалните правила.
Като основания за допускане на касационно обжалване се сочат: а/противоречие със съдебната практика и б/ каква е силата на съдебното решение, постановено по чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ, с което се възстановява правото на собственост върху земеделски имот и до каква степен това решение е задължително за гражданския съд, пред който е повдигнат спор за материално право.
Министърът на земеделието и храните, като ответник по касация е на становище, че жалбата е неоснователна.
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. взе предвид следното:
По делото е безспорно, че с решение № 195 от 19.07.1999 год. по гр.дело № 185/1999 год. на Разложкия районен съд е уважен иска на К. Р. по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ, като е прието за установено, че наследниците на Л. Р. имат право на възстановяване собствеността върху нива от * дка в м.”С. П.” в [населено място], при съседи: Б. Г. Б., К. П. М. и В. П.. С решение № 2018б от 28.11.2003 год. по допълнително заявление вх.№ 2018 от 09.08.1999 год. на К. Р., Общинската служба по земеделие-Б., след постановяване на решението по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ, е признала на наследниците на Л. Р. правото на собственост върху нива с площ 2.8 дка в м.”С. П.” в землището на [населено място], но е отказано да бъде реално възстановена собствеността върху имота, тъй като не е представено удостоверение и скица по чл.13, ал.ал.4, 5 и 6 и чл.13а ППЗСПЗЗ. С последващо решение № 2018г от 21.05.2004 год. органът по поземлената собственост е възстановил на наследниците на Л. Р. правото на собственост в реални граници върху нива от * дка в м.”С. П.”, представляваща имот № * в кв.* от кадастралния план на града от 1994 год. Със същото решение е постановен отказ за възстановяване на останалата част от нивата с площ * дка, попадаща в същия имот с мотив, че тази част от имота, намираща се в парцели *, * и * по З. на града е застроена. В частта, с която е постановен отказ, решението е било обжалвано и с решение № 518 от 11.11.2004 год. по гр.дело № 481/2004 год. на Разложкия районен съд по реда на чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ отказът е отменен частично и съдът е възстановил на наследниците на Л. Р. правото на собственост върху част от имот с пл.№ * в кв.* по З. на [населено място] от 1994 год., попадащи понастоящем, както следва: * кв.м. в парцел * и * кв.м. в парцел *, и двата в кв.*. С решение № 2018-д от 18.02.2005 год. Общинската служба по земеделие-Б. отново е постановила отказ за възстановяване собствеността на частта от бившия земеделски имот, попадаща в парцел * и в парцел * в кв.* с мотив, че не са представени удостоверение и скица по чл.13, ал.ал.4, 5 и 6 и чл.13а ППЗСПЗЗ. По делото няма данни отказът на ОСЗГ-Б. да е бил обжалван от наследниците на Л. Р..
С договор за покупко-продажба, предмет на нотариален акт № *, т.*, рег.№ *, нот.дело № */* год., ответникът К. Г. е придобил от имащите право на дял от имуществото на ТКЗС”И. К.”-Б. лица, цех за преработка на мляко и меса, цех за производство на модипан и административна сграда, построена върху парцел * в кв.*, целият с площ * кв.м. С договор от 02.11.2004 год. държавата е продала на Г. урегулирания поземлен имот, върху който са построени придобитите от него сгради – УПИ * в кв.* по З. на града.
Установено е по-нататък, че процесният имот не е допълнен в кадастралния план, а границите му са отразени в помощен кадастрален план въз основа на граници, нанесени графично по карта на Воден синдикат „Е. т.” от 1940-46 год., както и че наследниците на Л. Р. са започнали процедура по допълване на възстановения им имот в кадастъра, която обаче не е приключила. Няма и протокол за извършена анкета по чл.18д, ал.ал.4 и 5 ППЗСПЗЗ.
При тези данни, въззивният съд е потвърдил решението на първата инстанция, като е приел, че липсва окончателно решение на ОСЗГ за възстановяване на собствеността на наследниците на Л. Р. в стари или възстановими на терена стари граници, което да възпроизведе правно действие и да послужи като титул за собственост, а дори е бил постановен отказ по отношение на претендираната от ищците част от бившия земеделски имот, който не е атакуван от заинтересуваните страни по съдебен ред.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
Жалбоподателите не се позовават на задължителна практика на Върховния касационен съд по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като не сочат тълкувателни решения или постановления на Пленума на Върховния съд; тълкувателни решения на ОСГК на ВКС, постановени при условията на чл.86, ал.2 ЗСВ/отм./; тълкувателни решения на общите събрания на гражданската и търговската колегии на ВКС или на решения, постановени по реда на чл.290 ГПК, на които да противоречи разрешението, дадено от въззивния съд с обжалваното решение.
Не се сочат и влезли в сила съдебни актове на районни, окръжни или апелативни съдилища, както и на състави на ВКС, в които при разглеждане на аналогични казуси да е разрешаван противоречиво поставения в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпрос: до каква степен е задължително съдебното решение по чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ, с което се възстановява собствеността върху земеделски имот, за гражданския съд, пред който е повдигнат спор за материално право.
Изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не съдържа правни съображения за необходимост от промяна на съществуващата по въпросите, по които се е произнесъл въззивният съд съдебна практика или за нейното осъвременяване, съотв. за непълнота,неяснота или противоречивост на правната уредба, които да налагат тълкуване на конкретните материалноправни или процесуални разпоредби по реда на чл.290 ГПК/срвн., т.4 от тълкувателно решение № 1/2009 год. от 19.02.2010 год. на О. на ВКС/. В тълкувателния акт е посочено, че „точното прилагане на закона” по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК се отнася до изменението на задължителна практика /чл.280, ал.1, т.1 ГПК/ или на практика по отделни казуси с оглед преодоляването на възприети погрешни правни разрешения по прилагане на правната уредба и формиране на нова съдебна практика, който процес в тълкувателната дейност на ВКС има приносен характер за правото, осигуряващ по-нататъшното му развитие. „Развитието на правото” по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, според тълкувателното решение, се очертава с различни проявни форми-усъвършенстване на законодателството чрез кодификация на нормативните актове, отстраняване на непълноти или противоречия в правната уредба със законодателните й изменения.
Формулираният с изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпрос е получил отговор от съдебната практика, която последователно приема, че след приключване на процедурата по възстановяване на собствеността с влязло в сила решение на ОСЗГ или на съда в производството по чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ, с което правото на собственост се възстановява върху индивидуално определен имот, при възникване на спор за собственост с трети лица гражданският съд, който разглежда спора, може да проверява законосъобразността на акта, с който е извършена реституцията по реда на т.н. косвен съдебен контрол. С тълкувателно решение № 6/2005 год. от 10.05.2006 год. по тълк.гр.дело № 6/2005 год. на ОСГК на ВКС се прие, че такъв последващ контрол е допустим, доколкото в реституционното производство не участва третото лице, което е страна по спора за собственост и следователно не е обвързано от силата на пресъдено нещо на реституционното решение. В случая, въззивният съд е осъществил косвен съдебен контрол на влязлото в сила решение № 518 от 11.11.2004 год. по гр.дело № 481/2004 год. на Разложкия районен съд, с което отказът на поземлената комисия-Б. е бил частично отменен по реда на чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ и е било възстановено правото на собственост върху част от имот с пл.№ * в кв.* по З. на [населено място] от 1994 год., попадащи понастоящем: * кв.м. в парцел * и * кв.м. в парцел *, и двата в кв.*. Окръжният съд е изтъкнал като решаващ мотив за неоснователност на ревандикационната претенция липсата на точно индивидуализиран по местоположение, площ и съседи недвижим имот, който ситуиран точно върху част от недвижимия имот, на който ответникът Г. се легитимира като собственик, да бъде защитаван от наследниците на Л. Р. чрез предявяване на иск по чл.108 ЗС. Посочено е, че липсата на индивидуализация на имота, предмет на исковата защита, не може да бъде преодоляна и от заключението на техническата експертиза, след като и вещото лице не може да потвърди идентичност между имота, претендиран по реституция и имота, на който ответникът се легитимира като собственик.
В обобщение, въпросът, формулиран с изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не обосновава приложното поле на нито една от хипотезите, които се обхващат от чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Разглеждането на касационната жалба по същество по реда на чл.290 ГПК не би спомогнало за развитието на правото по смисъла, вложен в чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 607 от 14.02.2011 год. по в.гр.дело № 670/2010 год. на Благоевградския окръжен съд, по жалба вх.№ 884 от 14.03.2011 год.в на В. Л. Р., Л. М. Р., С. М. Р. и К. Д. Р..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/